Решение № 53 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2017 г.

Решение № 53 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 12871/25.11.2017 г., подадена от адвокат С. Д. - процесуален представител на ищеца и ответник по касационната жалба Г. К. К., за допълване на определение № 1042/09.11.2017 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение и присъждане на разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба. Ответникът в настоящото производство и касационен жалбоподател [фирма] - С., посредством процесуалния си представител - адв. В. Т. - П., е депозирал отговор по смисъла на чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника по нея, намира за установено следното: Молбата, вх. № 12871, е подадена на 25.11.2017 г., поради което срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК е спазен, и тя процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение № 1042/09.11.2017 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8357/17.11.2016 г. по гр. д. № 7944/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., III-Б въззивен състав. С отговора на касационната жалба (озаглавен становище) пълномощникът на молителя в настоящото производство е поискал присъждане на разноски за касационното производство в размер на 500 лева. Не са представени обаче доказателства за тяхното извършване, нито е отбелязано, че е налице упълномощаване по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Водим от горните съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,