Решение № 8689 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2009 г.

Решение № 8689 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Янко Петров Янчев и Станка Танева Янчева, и двамата от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Кирова, против решение № 1501/10.11.2008 г., постановено по адм. дело № 390/2007 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които пороци са довели и до неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответникът - областният управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрк. Колева, представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на касационната жалба и по подробно развити съображения моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Димитра Димитрова Стоянова в представено писмено становище заявява, че оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Като доказателство прилага решение № 598/11.03.1999 г. на ПК Варна. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като наследниците на Димитър Янулов са вписани в регистъра към ПНИ на основание Решение № 598/11.03.99 г. на ПК Варна за възстановяване право на собственост в стари реални граници. Неоснователен е и вторият наведен довод досежно одобрен ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателите и извършеното застрояване, неотчетени при изработването на ПНИ и проектирането на новообразувания имот № 773, тъй като планът за регулация касае приложението на ЗУТ, докато в настоящото производство се оспорва отразяването на имота и липсата му в ПНИ. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Както жалбоподателите, така и наследниците на Димитър Янулов, заинтересувани страни в производството, са установили правата си на собственост върху спорната част от новообразувания имот № 773, като нотариалният акт и решението на ПК са необорими в настоящото административно производство. Оспорената заповед, с която е одобрен ПНИ, е законосъобразна, съответна на установената фактическа обстановка. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против заповед № РД-06-7706-319/29. 11.2006 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Акчелар", землище гр. Варна, община Варна, обл. Варненска, в частта досежно новообразуван имот № 773. Съдът е приел, че оплакването на оспорващите по същество представлява вещноправна претенция за част от новообразуван имот № 773 спрямо лицата, записани в регистъра на имотите като негови собственици. ПНИ обаче не създава правопораждащ или правопогасяващ юридически ефект за лицата, отразени в него. В административното производство се решават спорове относно недостатъците на одобрения план, но не и спорове, възникнали във връзка със собствеността върху имотите. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. За да обосноват своите оплаквания касаторите сочат, че се легитимират като настоящи собственици на процесния имот на самостоятелно правно основание (въз основа на давностно владение), т. е. че не спадат към кръга на собствениците с възстановено право на собственост, нито към ползвателите с трансформирано право на ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ . По тази причина поддържат, че техния имот е следвало да бъде отразен в ПНИ без изменение на границите му, така както е бил отразен в помощния кадастрален план (ПКП), което било условие за законосъобразност на ПНИ, с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Така наведените доводи не намират опора в приложимите материалноправни разпоредби. С ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което не изключва възможността в плана да бъдат включени и имоти, които не са отнемани, за които има издаден нотариален акт преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В настоящия случай обаче е безспорно установено, че има частично припокриване между претендирания от касаторите имот, придобит по давност, с имота, възстановен на бившите собственици, което води до извода, че е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Не може да се приеме довода, че лицата, чието право на собственост никога не е отнемано се ползват с предимство пред възстановените собственици и имотите им следва да бъдат точно отразени в ПНИ без изменение на границите им. Такова изключение законът допуска единствено в случай на колизия между правата на възстановените собственици и бившите ползватели, като последните се ползват с предимство - арг. от § 4з, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. Само в този случай не би възникнал спор за материално право, тъй като законодателно са уредени правата и на двете категории лица. По-нататък в касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на ПНИ, тъй като било налице несъответствие в заснемането на имотите по помощния кадастрален план и ПНИ, и по-специално, че имота на бившите собственици, отразен по ПКП като имот № 462, не съвпадал с границите на новообразуван имот № 773. Вещото лице изрично е посочило, че имота на жалбоподателите, т. е. имот № 561 съгласно ПКП с площ от 903 кв. м., включва части от три стари имота, а именно: 707 кв. м. попадат в стар имот № 11393 по КП от 1956 г., 76 кв. м. в стар имот № 77 и 120 кв. м. в стар имот № 9516, а според ПНИ е частично идентичен с новообразуван имот № 773. Именно затова и съдът е приел, че е налице частично, а не пълно припокриване между имота на жалбоподателите (имот № 561) и този на възстановените собственици и само за тази част е налице спор за материално право. Тези са обстоятелствата, относими към предмета на спора, за изясняването на които съдът законосъобразно е допуснал съдебно-техническа експертиза. Дори и да се приеме, че на възстановените собственици е отреден имот с площ, различна от предвидената по ПКП, това не опровергава безспорния извод за наличие на спор за материално право с настоящите касатори. Това е така, тъй като и по ПКП, и по ПНИ е налице частично припокриване между спорните имоти. В случая претенцията на жалбоподателите е от новообразуван имот № 773 да се обособи самостоятелен имот, който да се отрази графично в ПНИ и съответно да се запише на тяхно име в регистъра. Съдът дължи произнасяне по законосъобразността на ПНИ само в обжалваната му част и с оглед на така заявената претенция, като законосъобразно е приел, че в настоящата хипотеза няма основание да се уважава искането на жалбоподателите за корекция на плана. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателствения материал и необоснованост на решението. Действително към доказателствата по административната преписка не е приложено решение № 598/11.03.1999 г. на ПК Варна, на основание на което наследниците на Димитър Железов Янулов са вписани в имотния регистър като собственици на имот № 773 по ПНИ. Пред настоящата инстанция обаче Димитра Димитрова Стоянова, наследник на Димитър Железов Янулов, представя писмено становище по касационната жалба, към което прилага и процесното решение на ПК. На последно място в касационната жалба се поддържа, че съдът не е отчел наличието на одобрен ПУП-ПРЗ за имота на касаторите и извършеното застрояване, което е следвало да бъде съобразено при изработването на ПНИ. Тези доводи, развити и пред първата инстанция, правилно са били приети от съда като неотносими за настоящото производство. Несъстоятелно е да се поддържа, че изработването на ПНИ и в частност проектирането на имот № 773 следва да бъде съобразено с предвижданията на одобрен ПУП-ПРЗ. Това означава преценката за законосъобразност на ПНИ да се основава на нормите на Закона за устройство на територията. В случая в специалния закон - ЗСПЗЗ изрично са установени изискванията, на които трябва да отговоря ПНИ - чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, с оглед на които се извършва и преценката за неговата законосъобразност. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ при проектирането на имот № 773, тъй като разпоредбата касае "правоимащите по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, т. е. бившите ползватели, докато касаторите не принадлежат към тази категория лица. Неоснователно е и позоваването на чл. 11, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, тъй като разпоредбата е приложима при възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, но не и по отношение на такива, които попадат в терени по § 4 . По изложените съображения не са налице поддържаните касационни отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,