Решение № 2218 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2008 г.

Решение № 2218 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Емил Мишов - Председател на Общински съвет гр. Елин Пелин, чрез адвокат Диди Вулджева против решение № 384/8.07.2008 г. на Административен съд София област, 8 състав по адм. дело № 602/2007 г., с което се отменя като незаконосъобразно решение № 1859 по протокол № 54 от заседание на Общински съвет гр. Елин Пелин, проведено на 27.09.2007 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост на изводите на съда, приел, че решението на общинския съвет е в нарушение на материалния и процесуалния закон, което съставлява основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Областен управител на Софийска област не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че издадения акт е в нарушение на материалния закон и административно процесуалните правила. Общинският съвет се е разпоредил незаконосъобразно с публична общинска собственост, тъй като нарушението на разпоредбите на чл. 7 и чл. 12 от ЗОС в съчетание с характера на обекта за който са приложими разпоредбите на чл. 50 и 50а, ал. 1 от ЗФВС е именно нарушение на приложимите материални норми и процедурата, тъй като е проведена такава по чл. 39, ал. 4 и 5 от ЗОС възможна само за частната общинска собственост. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по заповед № ОА - 406/22.10.2007 г. на Областния управител на Софийска област, с която оспорва решение № 1859 от 27.09.2007 г. по протокол № 54 от 26.07.2007 г. на Общински съвет гр. Елин Пелин. С него на основание чл. 21, ал. 1 т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 4 от ЗОС, чл. 15, т. 2 от Наредба № 4 на ОбС се отдава безвъзмездно ползване за срок от 3 години без провеждане на търг или конкурс спортен стадион гр. Елин Пелин недвижим имот общинска собственост, а именно застроена част от УПИ I - за физическа култура и спорт с площ 77130 кв. м., футболно игрище с писта, масивна съблекалня - 176 кв. м., тоалетна 8 кв. м. и трибуни, като се упълномощава кмета на общината да сключи договор с председателя на УС на "ФК Левски 1923" гр. София. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, тъй като в случая не може да се приеме наличието на хипотезата по чл. 39, ал. 5 от ЗОС, не е представен акт за общинска собственост и е недопустимо да се извършва сделка от общината без удостоверяване на собствеността и няма доказателства за спазване на процедурата за вземане на решението според Правилника за работата на общинския съвет. Съдът от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил, че имота е публична общинска собственост съгласно АКТ № 152/28.05.1998 г. Също така, че административното производство е започнало по инициатива на кмета на общината от 20.09.2007 г. и на Председателя на общинския съвет и член на общинския съвет от 26.09.2007 г. за безвъзмездно отдаване за ползване на процесния обект за срок от три години. При установените данни съдът е приел от правна страна, че общинския съвет е компетентен да се разпорежда с имоти, общинска собственост, но в случая обекта е публична общинска собственост, предназначен за трайно задоволяване на потребности с от общинско значение, поради което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 и извън изключението по чл. 12, ал. 3 от ЗОС и върху него не могат да се учредяват вещни права и да се отстъпва за ползване. Изключението от това правило би било налице по чл. 50 и чл. 50а от ЗФВС с предоставяне на концесия, но този ред в случая не е приложен. Проведената процедура по реда на чл. 39, ал. 4 и ал. 5 от ЗОС и чл. 15, т. 2 от Наредбата на общинския съвет от друга страна е неприложима в случая за имот публична общинска собственост, поради което е налице нарушение на материалния закон и на административно производствените правила, основания за отмяната на решението и същото като незаконосъобразно е отменено. Решението е правилно. Оспореното решение е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 4 и ал. 5 от ЗОС и чл. 15, т. 2 от Наредба № 4 на ОбС за безвъзмездно отдаване под наем на общински имот, представляващ застроена част от УПИ I за физическа култура и спорт с площ от 77130кв. м., футболно игрище с писта, масивна съблекалня, тоалетна и трибуни за срок от три години без търг и конкурс. Така цитираното фактическо и правно основание за издаване на акта е относимо към процедура за разпореждане с общински недвижим имот частна общинска собственост, а имотът предмет на решението е публична общинска собственост с характеристика по чл. 3, ал. 2 от ЗОС за който важи забраната по чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая не е налице изключение в хипотезата на чл. 12, ал. 3 от ЗОС, поради което редът по чл. 39 от ЗОС следван от общинския съвет, приложим за имоти - частна общинска собственост е неприложим. При тези констатации решението на общинския съвет е незаконосъобразно, както правилно е приел и административния съд. Поддържаните доводи в касационната жалба за спазване на процедурата по вземане на решението съгласно Правилника за работа на Общински съвет Елин Пелин и кворум за гласуване са неоснователни тъй като този факт би имал значение за спора при спазване и на останалите процедурни правила при разпореждането с имот, публична общинска собственост. При безспорност на фактическите констатации съдът е извел верни правни изводи за нарушения при издаване на акта, съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен. По изложените съображения решението не страда от пороците сочени в касационната жалба като основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение