Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г.

Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. С., подадена чрез адв. Бодева, срещу Решение № 62/18.04.2019 г. на Административен съд - Ш., постановено по адм. дело № 352/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018 г., издаден от Д. К., на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП - гр. В. и Г. К., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 241/05.10.2018 г. на Директор дирекция "ОДОП" гр. В., с който са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. в общ размер на 35064,52 лева, в това число 24685,00 лева главница и 10379. 52 лева лихви. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, съответно центърът на жизнените й интереси е в Р България, поради което е и данъчно задължено лице по чл. 3 и чл. 6 от ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" – В., чрез юрисконсулт Петракиева, в отговор на касационната жалба и писмени защити, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1581, 94 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред Административен съд – Ш. ревизионен акт на Н. С., в ревизия проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. Въз основа на съпоставка между стойността на притежаваното от оспорващата имущество и направените от нея разходи и декларирани и / или получени от нея доходи през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., ревизиращите органи са установили превишение на направените разходи над размера на получените приходи, както следва: за 2012 г. - /-/1100. 00 лв.; за 2013 г. - /-/230611. 62 лв.; за 2014 г. - /-/15109. 95 лв. и предвид липсата на подадена декларация за доходите, са счели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите след надлежно възложена ревизия, в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити. След обстоен анализ на събраните в хода на административния и съдебен процес писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети предвид всички относими обстоятелства и въз основа на тях законосъобразно е определено задължение за данък по ЗДДФЛ за периода 2012 г. – 2014 г. Приел е за неоснователни възраженията, че РЛ е местно лице на Република Турция и поради това не подлежи на облагане в Р България. Обосновал е извод, че Н. С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, съответно данъчно задължено лице по чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ. Съобразно заложените критерии в чл. 4 от Спогодбата между Р. Б. и Р. Турция /обн. ДВ. бр. 123 от 22 Декември 1997 г. / - ревизираното лице е местно на Р. Б., предвид своето гражданство и центъра на жизнените му интереси. Този извод е обоснован въз основа установените и неопровергани обстоятелства относно притежавани от лицето недвижими имоти на територията на Р България, управление на паричните си средства от Република България – притежава банкови сметки на територията на страната в Банка ДСК АД и в Банка "Те-Дже Зираат Банкасъ" клон С.. По банковата сметка, разкрита в Банка ДСК АД са получавани парични обезщетения пенсии от НОИ, получен е банков кредит, който е погасяван редовно. Севдалинова е извършвала безкасови плащания и е теглила паричните средства от ПОС устройства на територията на страната; извършила е продажба на селскостопанска продукция на "ИНПРО М. Н. В. " ООД през 2012 г. Дружеството е представило също Декларации за произход и добра земеделска практика, с които жалбоподателката потвърждава, че е произвела продукцията, предмет на продажбата, както и договори, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки. Данъчната администрация на Р. Турция не е предоставила информация дали жалбоподателката е местно лице на Р. Турция за данъчни цели. В подкрепа на този извод са и представените писмени обяснения, от които се установява, че семейството е взело решение за инвестиране в Република България и не притежава недвижими имоти за периода 01.01.2012 г. -31.12.2014 г. в Република Турция. Съдът е приел за неоснователни възраженията свързани с предоставените на жалбоподателката суми в брой от семейството, които суми ревизиращите са приели за доходи с неустановен произход и са облагаеми доходи. В тази връзка съдът е обсъдил дадените от РЛ обяснения, декларациите от лицата А. Акташ, Я. Акташ и дъщеря й А. Башаран за предоставени в брой парични средства за периода – 2010 г. – 2014 г. и извлечения от банкови сметки разкрити в България и Турция, както и отговорите от данъчната администрация на Р Турция. Приел е, че по делото липсват доказателства, че горепосочените лица са разполагали с парични средства в брой, които да предоставят на РЛ, като лисват и доказателства за източника на доходите им. След като не е доказан произхода на внесените в брой суми, то същите се явяват облагаеми доходи, по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, които не са декларирани и не са обложени по реда на ЗДДФЛ. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Основният спорен въпрос, както и възраженията в жалбата са свързани с изводите на съда, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗДДФЛ и чл. 4. ал. 1 от СИДДО с Република Турция, поради което и доходите й в Република България подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Следва да се подчертае, че статутът на местно лице на Р. Б. се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице, по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии: 1. има постоянен адрес в Р България; 2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; 3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации. от български предприятия. и членовете на неговото семейство; или 4. центърът па жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което означава, че наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилага съответната данъчна спогодба или международен договор. Предвид цитираните разпоредби, правилно съдът е взел предвид, че в конкретния случай между Р България и Р Турция е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995 г., ДВ, бр. 89 от 06.10.1995 г., изд. от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г. Според чл. 4, ал. 1 от СИДДО за целите на тази спогодба, терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава лице, което според законодателството на тази държава подлежи на облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище (място на регистрация), място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, т. е. този текст от СИДДО не въвежда свое понятие за местно лице, а прави препратка към понятието, прието от вътрешното законодателство на всяка една от договарящите държави, като само се изброяват възможните критерии за местно лице. ползвани от вътрешното законодателство. Според ал. 2, когато съобразно разпоредбите на ал. 1 на чл. 4 от СИДДО, едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя съгласно посочените начини в букви "а", "б", "в" и "г"" при последователно прилагане на регламентираните критерии по следния начин: а) то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях. компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение. По делото безспорно се установява, че Н. С. отговаря на два от гореописаните критерии регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ, а именно: има постоянен адрес в България –по данни от ЕСГРАОН е [населено място], общ. Хитрино, обл. Ш.. ул. Н. В." №, който е посочен и за настоящ адрес. Ц. на жизнени интереси на лицето се намира в България, което се обосновава с наличието на недвижими имоти – земя и сграда, находящи се в [населено място], за които през ревизирания период са платени дължимите местни данъци, притежава също така земеделски земи, управлява паричните си средства от Република България чрез извършване на безкасови плащания и теглене на парични средства от ПОС устройства, които се намират на територията на страната. Отделно от това по банковата сметка са внасяни суми в брой от жалбоподателката и физически лица. По отношение на осъществяваната трудова, професионална или стопанска дейност - ревизираното лице е извършвало продажба на селскостопанска продукция на "ИНПРО М. Н. В. " ООД. Относно твърденията на Севдалинова, че от 1990 г. заедно със семейството си са се изселили в Република Турция, където са се установили постоянно и където живеят и към настоящия момент, същата е представила в хода на ревизията, както и пред настоящата инстанция превод на Протокол за направено проучване, съставен от полицейски служител в Околийско управление, съгласно който за периода от 2008 г. - 2018 г. Н. Селимоглу заедно със сина си С. С., съпругата му С. С. и дъщеря им С. С. е живяла в Република Турция, на адрес - [адрес], [населено място]. Твърдението, че Севдалинова живее на този адрес обаче е недоказано, тъй като в българските й документи за самоличност като постоянен адрес е посочен адрес в Р. Б., а не Р Турция. Наред с това в паспорта на Севдалинова, издаден от турските власти, не е вписан горепосочения адрес, а е посочен друг адрес в [населено място]. В хода на съдебното производство е ангажирала доказателства за платени за имота вода и електроенергия от С. С., Удостоверение за живущите в жилище на адрес, [адрес], документи за собственост на имота притежаван от С. С.. Така представените доказателства са неотносими към спора, тъй като същите касаят притежаван от С. С. недвижим имот, а не притежаван от касатора недвижим имот. Доказателства за притежаван или стопанисван от Севдалинова недвижим имот в Р. Турция не са налични по делото. Не е налице и официален документ - удостоверение, че ревизираното лице е местно лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО за Република Турция. Съобразно изложеното обоснован е изводът на съда, че Н. С. е местно лице на Република България, поради което подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е анализирал събраните по делото доказателства, обсъдил е релевантните за спора факти, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като правилно е приел за доказани наличието на обстоятелствата за провеждане на ревизия по особения ред регламентирани в чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство ревизираното лице не е представило убедителни доказателства оборващи констатациите в РА. Органът по приходите правилно е определил данъчната основа за процесните периоди и размера на дължимия данък по ЗДДФЛ. Извод в обратна насока не може да бъде обоснован и въз основа на представените пред касационната инстанция писмени доказателства. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1186,46 лв., определен на основание чл. 9, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,