Решение № 7522 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2014 г.

Решение № 7522 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора гр. Стара Загора, срещу Решение № 131 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 49/2014 г. от Административен съд Стара Загора. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк. Стефка Тенева-Стоянова, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Назъм Назми Азиз иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е претендирал да му бъде заплатено обезщетение за претърпени, в резултат на бездействието на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, изразяващи се в неосигуряване на адекватна медицинска помощ в лицето на лекар - специалист неврохирург, който да прегледа лявата му ръка. За да постанови този резултат е приел за установено, че ищецът е осъден да изтърпи наказание "доживотен затвор" и е настанен в Зоната за повишена сигурност на затвора, в самостоятелно, постоянно заключено спално помещение. На 7.06.2012 г., около 22.00 ч., лишеният от свобода е самонаранил ръката си, при което му е била оказана медицинска помощ в медицинската служба и спрямо него са употребени помощни средства с цел да се избегне ново самонараняване. Установено е още, че с молба от 29.01.2014 г. е поискал ЯМР и е подал жалба до началника на Затвора за това, че не му се обръща внимание от медицинската служба. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за допустимост, но неоснователност на иска. В мотивите на съда е посочено, че за да се квалифицира на едно бездействие като незаконосъобразно следва да се докаже, че е налице неизпълнение на задължение за фактическо или правно действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията. В случая Азиз претендира да е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряването на ЯМР, което обаче не е в правомощията и възможностите на Администрацията на Затвора Стара Загора в лицето на Директора на медицинския център, и медицински преглед от лекар неврохирург, каквато консултация не е била наложителна по преценката на директора на медицинския център. При липсата на нормативно задължително поведение от страна на ответника, което да не е било изпълнено, искът е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че съгласно действащата нормативна уредба на осъществяване на медицинска помощ лечението се осъществява на първо място в медицинските заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода, а когато няма условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, по арг. от чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора по задължителното, съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС, предложение на директора на медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода. Правилни са изводите на съда, че по делото не е установено да е налице някое от основанията по чл. 135 от ЗИНЗС, което да води до задължение за изпращане на ищеца в болнично заведение извън медицинския център или Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. Ловеч. Правилно също така съдът е приел, че искът би бил основателен, ако ищецът бе установил обстоятелствата, изискващи нормативно определено задължение за действие. В конкретния случай няма такива данни, изискващи издаване на заповед за преместване за лечение извън медицинските центрове на местата за лишаване от свобода или Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. Ловеч. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд