Решение № 2373 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2020 г.

Решение № 2373 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 7628 от 5.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3580/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неправилност и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на ответника за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Ответната страна – "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, [ЕИК] в писмени бележки и в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. В. Савов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна – Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в представените писмени бележки не излага доводи по съществото на правния спор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е и основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД срещу решение № СП-3 от 6.03.2019 г., постановено от Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485. 60 лв. /MWh по т. 15 в Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР – за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp. С обжалваното съдебно решение административният съд е обявил за нищожно обжалваното пред него решение № СП-3 от 6.03.2019 г. на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от административен орган, който има материална компетентност за издаването му, но при пълна липса на правно основание за издаването му и извън срока, определен в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 г.) – 31.07.2015 г. При това положение съдът е направил извод, че допуснатото нарушение на материалния закон е толкова съществено, че прави акта нищожен. Отделно от това е изложил и мотиви и по съществото на спора, като е приел, че оспореното решение е постановено при неспазване на указанията, дадени с Решение № 4923/20.07.2017 г. по АД № 3249/2016 г. и Решение № 14955/4.12.2018 г. по АД № 10758/2017 г. на ВАС – при определяне на НСп да се анализират специфичните нужди на всеки производител на ел. енергия от възобновяеми източници при определяне на компонентата "собствени нужди", съобразно съдържанието на понятието "НСП". Решението е валидно и допустимо но е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд по следните съображения: Съгласно константната съдебна практика, за да бъде нищожен административният акт той следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, че практически липсва волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност само когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. (виж АД № 3082/2019 г. на ВАС). В случая по отношение на приетото от КЕВР Решение № СП-3 от 6.03.2019 г. не е налице нито един от изчерпателно изброените по-горе пороци. В тази връзка основателен се явява доводът за необоснованост на съдебното решение. Основния спорен въпрос, който се поставя в този спор е, преклузивен ли е срокът по § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и произнасянето на КЕВР след 31.07.2015 г. води ли до произнасяне при липса на материална компетентност и липса на правно основание. Правните изводи на АССГ при разрешаването му са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Изм. ДВ, бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 109/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 17/2015 г., в сила от 6.03.2015 г., изм., бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. Съответно с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е прието, че в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Едва с приемането на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е възприето ограничено изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциална цена по нов критерий - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което налага и регулацията на съществуващите отношения съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. В изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение № СП-1/31.07.2015 г., което в относимата в случая част - т. 2. 15 е отменено с влязло в сила съдебно решение (АД № 3249/2016 г. по описа на АССГ и АД № 10758/2017 г. на ВАС). След отмяната му е прието оспорваното решение, с идентичен предмет на регулация. При посочената относима правна регламентация изводът на решаващия съд, че оспореното пред съда решение СП-3 е нищожно, като постановено извън времевата компетентност на административния орган - 31.07.2015 г., е несъответен на закона. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. Следва да се отбележи, че в съответствие със законовото изискване КЕВР е приела в срок решение, чиято отмяна от съда не я лишава от компетентност да установи количеството електрическа енергия, подлежаща на изкупуване по вече установени с влязло в сила нейно решение преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. От друга страна съдът не се е съобразил и с Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС, което е запазило своето действие и след влизането в сила на АПК, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. по ТД № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. В т. 8 от Постановлението е прието, че за административния орган сроковете по чл. 8 ЗАП (отм.); са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността органът да се произнесе по искането, тъй като неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност. Както се посочи по-горе компетентността в случая произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичането на сроковете органът не губи правото си да се произнесе. При изтичането на преклузивен срок последицата е различна - прекратява се неупражненото в срок правомощие и извършените след срока действия са недействителни. Тези правни последици обаче следва изрично да са разписани в закона, за да се приеме срока за преклузивен, а такива в случая липсват. Изложеното обуславя отмяната на съдебното решение и доколкото в решението на АССГ, предмет на касационната проверка не се съдържат мотиви в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК относно наведените в жалбата на търговското дружество доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал, което в случая АССГ не е сторил. Изложените от съда мотиви в обжалваното решение са свързани с доводите за нищожност, но не и относно твърдяната незаконосъобразност на решението на КЕВР. Затова и следва да се приеме, че обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му, поради което следва да бъде отменено. По отношение на доводите изложени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) относно качеството му на страна по делото в което е конституирана, не могат да доведат до неправилност на решението, от гледна точка на това, че правните последици на съдебното решение биха били едни и същи за всички страни по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, трето отделение