Решение № 2542 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2013 г.

Решение № 2542 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Диана Стефанова Иванова от гр. Добрич Министерството на здравеопазването да й заплати обезщетение в размер на 1200 евро за претърпени от нея имуществени вреди и обезщетение в размер на 10 000 лева, обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица на заповед № РД-22-98 от 27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването, чиято нищожност е обявена от Върховния административен съд с влязло в сила съдебно решение.

С определение от 21.01.2014 г. производството по иска за обезщетение на имуществени вреди е прекратено, поради оттеглянето на този иск и производството по делото е продължило само по иска за обезщетение на неимуществени вреди.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С молба от 24.11.2011 г., адресирана до председателя на Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването (по данни на ищцата молбата е регистрирана с вх. № 095-00-221 от 25.11.2011 г.), Диана Стефанова Иванова е заявила, че на 4.10.2010 г. в клиника Шарите, гр. Берлин (Германия) е била направена операция на дясното й око (според нея - брахитерапия с Рутений), поради образуван там меланом (тумор, който обикновено се появява на кожата, като в големия процент от случаите тръгва от пигментни бенки; може обаче да се развие и на всяко друго място в организма, където има меланоцити - роговица, ретина и т. н.) и окото било спасено, но виждала с него едва 10 %. При последващ преглед била информирана, че "за да вижда що-годе нормално е необходима втора операция". В тази молба Диана Стефанова Иванова пояснила, че е "онкологично диспансеризирана и освидетелствана от ТЕЛК с 92.5 % трайно намалена работоспособност" и тази операция й е необходима, за да може да живее и работи нормално.

Към молбата Диана Стефанова Иванова е приложила описани в нея медицински документи.

При тези данни молбата от 24.11.2011 г. на Диана Стефанова Иванова следва да се определи като заявление (макар че не е по образец) по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г., с последващи допълнения).

2. С писмо изх. № 95-00-221 от 6.12.2011 г. председателят на Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването е изпратил представените от Диана Стефанова Иванова медицински документи на профилната комисия по очни болести за експертно становище, а с последващо писмо изх. № 95-00-221 от 22.02.2012 г. е поискал Диана Стефанова Иванова да представи в 14-дневен срок "нови актуални изследвания (ехография и ФА - флуоресцеинова ангиография), след което Комисията ще даде своето становище".

От тези писма е видно, че в Министерството на здравеопазването е било образувано производство по чл. 21 - чл. 34 от цитираната по-горе Наредба № 12 от 22.12.2011 г. на министъра на здравеопазването.

3. С последваща молба от 26.04.2012 г. Диана Стефанова Иванова е отговорила на писмо изх. № 95-00-221-11 от 10.04.2012 г., с което председателят на Комисията за лечение в чужбина е поискал тя "да конкретизира своето финансово искане към Комисията", като е представила писмо от Център за аудиология/фониатрия, очни заболявания при Очна клиника и поликлиника Charite, Берлин, в което е описана извършена на 28.02.2012 г. по отношение на нея медицинска дейност (факоемулсификация и интракапсуларна имплантация на леща на дясното око под локална анестезия). С тази молба Диана Стефанова Иванова е направила ново искане - да й бъдат възстановени направените от нея разходи за тази медицинска дейност. Представила е медицински документи и фактура за 1200 евро.

Цялата кореспонденция между нея и председателя на Комисията за лечение в чужбина Диана Стефанова Иванова е описала в жалба от 16.05.2012 г., адресирана до посочения председател, която завършва така: "В предвид гореизложеното и съгласно Правилника за дейността на поверената Ви Комисия - Наредба 12/22.12.2011 г., в която са описани всички максимални срокове за отговор и действие - моля за Вашия отговор и разрешение за покриване на направените от мен финансови разходи за операцията".

4. Със заповед № РД-22-98 от 27.06.2012 г. министърът на здравеопазването е отказал да отпусне исканите от ищцата 1200 евро с мотиви: "И двата вида хирургични манипулации - хирургично лечение на меланом на окото, а впоследствие и на каракта на същото око - се покриват от основния пакет медицинско обслужване, който се полага на здравноосигурените български граждани и се заплащат със средства на НЗОК ... Поради това компетентен да се произнесе по молбите на заявителката е НЗОК. В тази връзка в молбите си заявителката посочва именно нормативен акт, от който това е видно."

5. С решение № 5302 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 12549/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Диана Стефанова Иванова срещу тази заповед (№ РД-22-98 от 27.06.2012 г.) на министъра на здравеопазването. За да постанови този резултат съдът е приел, че за лечението на български граждани в чужбина са обособени различни парични фондове, в които се кумулират средства за заплащане на такова лечение. Единият фонд е този по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, с който се разпорежда министърът на здравеопазването по реда и при условията на цитираната по-горе Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. По реда на тази наредба се заплаща:

а) трансплантация на органи и клетки в лечебно заведение на територията на държава - членка на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство и Швейцария и в страни, с които Република България има сключени договори за това;

б) лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика;

в) участие на чуждестранни медицински специалисти в диагностични и лечебни процедури в Република България в случаите, когато няма български медицински специалисти в съответната област и/или това е необходимо за лечебния процес (чл. 1, ал. 2).

Тя обаче не се прилага в случаите, в които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност и в случаите, които са от компетентността на Националната здравноосигурителна каса - чл. 3, т. 6 и 7 от Наредба № 12.

Защото в тези случаи лечението в чужбина се заплаща от Националната здравноосигурителна каса след експертиза по чл. 78, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. Затова и в мотивите към посоченото съдебно решение се подчертава, че министърът на здравеопазването е бил длъжен да изпрати преписката по компетентност на НЗОК. Заложената идея в това решение е, че министърът на здравеопазването е отказал лечението в чужбина на Диана Стефанова Иванова със средства от поверения на него фонд за лечение на български граждани в чужбина.

6. Сезиран с касационна жалба от Диана Стефанова Иванова, петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, с решение № 10622 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 7142/2013 г. е отменил решението на тричленния състав и е решил правния спор по същество, като е обявил нищожността на заповед № РД-22-98 от 27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването и е изпратил преписката на НЗОК. В мотивите към решението петчленният състав е посочил, че "некомпетентността на административния орган във всички случаи е основание за нищожност на издадения административен акт (а) такава е издадената от министъра на здравеопазването заповед".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, продължава да счита, че министърът на здравеопазването е компетентният орган, който е овластен да разрешава или да отказва заплащане на лечение на българските граждани в чужбина със средствата по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето и отказът да отпусне на ищцата 1200 евро от тези средства не е нищожен, защото е направен (издаден) от компетентния да разрешава тези средства орган. Министърът на здравеопазването не се е произнесъл по искане за заплащане на лечение в чужбина при условията на чл. 78, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, в какъвто случай единствено би бил некомпетентен по материя орган.

7. Решение № 10622 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 7142/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, има действие по отношение на всички - аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК. Затова то е релевантен факт по настоящия правен спор.

II. При тези данни предявеният от Диана Стефанова Иванова иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нищожния акт на министъра на здравеопазването, е частично основателен.

От доказателствата по делото се установи, че тя е била единственият чл. в общото домакинство, който е получавал доходи, използвани и за издръжката на останалите членове на домакинството. Заболяването, причинило нетрудоспособност, не е било отстранено своевременно, наложила се допълнителна хирургическа интервенция. Липсата на средства за издръжка довели до силен стрес и последващ психически срив - ищцата изпаднала в депресия и това състояние на тревожност и усещане за безизходица продължава и сега (свид. Стефан Иванов Димитров, син на ищцата). Ако министърът на здравеопазването бе своевременно изпратил по компетентност на НЗОК искането на ищцата за парична помощ, вместо да постановява нищожен поради некомпетентност отказ 7 месеца след това, психическият срив нямаше да настъпи, а стресовото състояние и тревогата на ищцата за останалите болни и безработни членове на домакинството щяха да останат на нивото, обусловено от самото тежко заболяване. Тези вреди, които са пряка и непосредствена последица на нищожния отказ, постановен след 7 месеца ненужно чакане, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, оценява по справедливост (чл. 52 ЗЗД във вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ) в размер на пет хиляди лева. В този размер предявеният от Диана Стефанова Иванова иск следва да бъде уважен, а в останалата му част до пълния размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото разноските следва да останат по правилата на компенсацията така, както са направени от всяка от страните.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,