Решение № 1600 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2018 г.

Решение № 1600 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Тонев против решение № 2739 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1573/2018 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" – СДВР не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на П. Тонев против заповед от 10.01.2018 г. на полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" – СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е валидно. Решението е постановено от надлежен съдебен състав в пределите на правораздавателната му власт. Изготвено е в писмена форма, подписано е и съдържа задължителните реквизити, очертани в нормата на чл. 236 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводи на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. В заповедта изрично е посочено, че ПАМ се налага, тъй като собственика на МПС е предоставил същото за управление на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Ето защо доводите на касатора, че в административният акт не е конкретизирана хипотезата, за която се налага ПАМ, са неоснователни. Правилно съдът приема, че при налагане на принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателя предоставя собствения си автомобил за управление от И. Стаевски, който е с отнето свидетелство за управление на МПС. При тези данни изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Съгласно правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК. В случая е установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС, което законодателят приравнява на липса на такова. Доводите на касатора, че към датата на издаване на заповедта лицето е притежавало СУМПС, са неоснователни. Доказателства за това от жалбоподателя не са ангажирани, а от всички приложени по административната преписка доказателства се установява, че към датата на налагане на ПАМ Стаевски е с отнето СУМПС. Ето защо като отхвърля жалбата първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното обжалваното решение валидно, допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,