Решение № 1379 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. И. и С. М. С. против решение 10129/27.6.2024г. постановено по адм.д. 11208/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е оставена без разглеждане жалбата на касаторката против заповед РА50-963 от 22.11.2022 г. на главния архитект на Столична община в ЧАСТТА относно искането за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и е прекратено производството по делото в тази част, на основание чл. 159, т. 5 от АПК и е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Л. И., против същата заповед на главния архитект на Столична община в ЧАСТТА, в която се иска да бъде обявена нейната нищожност. Касаторите смятат, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбата била подадена в срок, поради което оспорването не било просрочено. С изменението се затварял единствения изход до улица. Новообразувания УПИ не отговарял на изискванията на ЗУТ за площ и лице. Иска се отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поодържат жалба. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира позиция по касационната жалба. Ответникът Т. С. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в предвидения в АПК срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Л. С. И. срещу Заповед РА50-963 от 22.11.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ във връзка със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на СО, чл. 134, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, чл. 108, ал. 5 ЗУТ, устройствена категория по т. 20 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, протокол на ОЕСУТ ЕС-Г-64/04.10.2022 г., т. 23, е разрешено изработването на проект за подробен устройствен план изменение на план за улична регулация /ИПУР/ - на м. кв. Враждебна между о.т. 329 и о.т. 326 с отпадане на участъка от о.т. 329 до о.т. 329а /нова/ и създаване на нова задънена улица от о.т. 326 до о.т. 329а /нова/; изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за образуване на нов УПИ XXXI-827 за КОО в кв.15 за поземлен имот с идентификатор 68134.8553.827 по имотните граници от кадастралната карта с предвиждане на застрояване в него; изменение на плана за регулация на контактни УПИ VIII-826 в кв. 15 и УПИ XIII-828 и УПИ ХІV-825 в кв. 13, отпадане на кв. 13 и образуване на нов кв. 15 и преномериране на всички УПИ от кв. 13 в нов кв. 15 и план-схеми по чл. 108 ЗУТ по части Водоснабдяване и Канализация. Съдът е приел, че жалбоподателката в първата инстанция е легитимирана да обжалва на основание чл. 131, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заповедта в частта, относно притежаваните от нея имоти, с искането й за нищожност на административния акт. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба в тази й част, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на заповедта. По отношение оспорването на процесната заповед с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна съдът приема, че това право на жалбоподателя е преклудирано и в тази част жалбата e оставена без разглеждане като недопустима. Прието е от съда, че в случая съобщаването на оспорената заповед е извършено по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 135, ал. 7 от ЗУТ. Изчислявайки сроковете от съобщаването до депозирането на жалбата е възприел жалбата за просрочена. Настоящият състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, изразени в мотивите на решението. По отношение на прекратителната част на решението. Оспорената заповед е основана на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал. 7 от ЗУТ заповедите по ал. 3 и 5 на същия законов текст, се съобщават на заинтересованите по чл. 131 лица по реда на чл. 124б, ал. 2 и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Сравнителното тълкуване на нормата на чл. 135, ал. 7 ЗУТ с останалите норми от същия закон установяващи начина на уведомяване, води до извода, че редът за разгласяване по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, приложим в конкретния случай на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са били представени доказателства, че процесната заповед е била редовно съобщена на заинтересованите лица по начина, изрично установен в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ процесната заповед се съдържа на интернет страницата на Направление Архитектура и градоустройство на СО от 22.11.2022 г., както правилно е установил АССГ, на 06.12.2022 г. е поставяно обявление за заповед РА50-963/22.12.2022 г. на 06.12.2022 г. на информационното табло на район Кремиковци и на информационното табло на кметството на [жк], район Кремиковци от служители в отдел Устройство на територията и кадастър при СО. Посочено е къде могат да бъдат разгледани книжата и срокът и редът за обжалване на заповедта. Настоящата инстанция споделя възприетото от АССГ, че с посочването в обявлението като дата на издаване на заповедта 22.12.2022 г., е допусната фактическа грешка, която не влияе на факта на законосъобразното обявяване на оспорената заповед. Изложеното потвърждава извода на АССГ, че 14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ започнал да тече от 06.12.2022 г., че е изтекъл на 20.12.2022 г. и че подадената на 13.09.2023 г. е просрочена, поради което като недопустима на основание чл. 149, ал. 5 АПК в частта относно претендираната унищожаемост на заповед РА50-963 от 22.11.2022 г. на главния архитект на Столична община, правилно е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Относно частта на решението с която е отхвърлено оспорването В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Според съдебната практика и правната доктрина, административният акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, и на последно място при тежка материална незаконосъобразност", която се приема, че е налице: на първо място при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно при контрола за нищожност на административния акт съдебната преценка се свежда до извеждането на порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на правно нищо", на несъществуващ факт. Както правилно е приел съдът от първа инстанция, такъв порок в случая не е налице, което е довело до отхвърляне на жалбата в тази й част. Конкретната заповед не е засегната от пороци с такава тежест, че тя да не поражда нетърпими от правния ред последици. С оспорената заповед е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, допустимо по силата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание, следователно акт с такова съдържание е допустим. Доколко в тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, то останалите съображения на касатора, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, включително и дали е възможно такова изменение на плана, са извън предмета на тази предварителна част от процедурата по изменение на ПУП и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което същото не следва да бъде касирано. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,