Решение № 170 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2017 г.
ВКСII гражданско отделение03.12.2019 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на решение № 117 от 3.09.2019 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 2962/2017 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в следния смисъл: ТЕКСТЪТ от мотивите на решение № 117 от 3.09.2019 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 2962/2017 г. по описа на ВКС, Второ г. о., а именно: "На следващо място е обсъден въпросът дали съставеният Акт за частна общинска собственост № 5168 от 20.10.2008 г. действително легитимира Община Варна като собственик на посоченото в него основание – § 42 ПЗР ЗИД ЗОС. Положителният извод в тази насока е обоснован с установеното по делото предвиждане на Общия градоустройствен план, одобрен с Решение на КТСУ при МС през месец декември 1982 г., съобразно който процесният имот е отреден за озеленяване – за пешеходна зелена връзка (променада) между[жк]и Морската градина в [населено място], което е квалифицирано като благоустройствено мероприятие и обществена нужда от общинско значение. Със заповед № Г-261 от 27.07.1994 г. на Кмета на Община Варна е одобрено изменение на част от ЗРП на 19-ти подрайон, в обхвата на който е и спорния имот, попадащ в територията на УПИ за обществено строителство. Въз основа на заключението на СТЕ е прието, че към 1999 г. процесният имот по действащите планове е бил предназначен и отреден за обществено ползване, като целта му е била да задоволява трайно обществени потребности, които следва да се приемат, че са такива от общинско значение, тъй като няма данни да имат национална значимост, като е отчетено и внесеното изменение на ЗРП съгласно ЧЗРП за кв. 3 на 19-ти м. р., одобрен със заповед № Г-311 от 6.12.1995 г. на Кмета на Община Варна, което се състои в отделяне на парцел общинска собственост от парцел за обществено строителство, при което се създава парцел за озеленяване, както и записване в таблицата на КЗСП, че процесният имот е за обществено и жилищно строителство. Обстоятелството, че впоследствие (през 2002 г.) имотът бил актуван като държавен е ирелевантно, тъй като актът за държавна собственост само констатира, но не поражда право на собственост, а това на държавата е отпаднало с влизането в сила на § 42 ПЗР ЗОС през 1999 г. " не представлява произнасяне на касационната инстанция по предмета на спора и не е част от правораздавателната воля на касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 170 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Производството е по чл. 251 ГПК.
С молба вх. № 7904 от 17.09.2019 г. касаторите Т. К. Т. и "ИСС ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, чрез адвокат Б. Г. от АК – В., са поискали тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 117 от 3.09.2019 г.
Препис от молбата е връчен на ответника по касация "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД, който не е депозирал отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК.
Постъпил е отговор от третото лице помагач на страната на ответника "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД - Община Варна, в който е застъпено становище, че постановеното от ВКС решение не се нуждае от тълкуване.
С оглед естеството на постановеното решение по разгледания отрицателен установителен иск, съдът намира, че молбата за тълкуване е процесуално допустима от гледна точка разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК.
Преценявайки предпоставките по чл. 251, ал. 4 ГПК, съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия намира, че в случая не е необходимо провеждането на открито съдебно заседание.
По съществото на молбата за тълкуване съдът намира следното:
С постановеното по настоящото дело решение № 117 от 3.09.2019 г. е отменено въззивно решение № 306 от 9.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 20/2017 г. по описа на ОС - гр. Варна, ГО, ІІІ състав, като вместо това е постановено, че се признава за установено по предявения от Т. К. Т. и "ИСС ИНЖЕНЕРИНГ" ООД срещу "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД не е собственик на Поземлен имот, находящ се в [населено място], район "П. ", [жк], съставляващ УПИ * в кв. 3 по плана на 19 подрайон на [населено място], целият с площ от 363 кв.м., при граници: пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ и УПИ , който имот е идентичен с ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място] с площ от 350 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор * и улица.
Така постановеният правен резултат е обоснован с преценката, че релевираното от ответника по отрицателния установителен иск придобивно основание – Договор за продажба на имоти – частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОС, сключен на 18.05.2011 г. и вписан под акт № 65, т. VІІІ, д. № 804, вх. рег. № 3417 от 21.02.2012 г., не се е осъществило предвид нищожността на сделката поради противоречието й със закона. Този решаващ мотив е последица от изложените общи мотиви в отговор на значимия за спора правен въпрос дали договор, при който цената, срещу която се прехвърля собствеността върху недвижим имот представлява изграждане, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на сгради, проектиране и изграждане на парково осветление и ограда на имот, представлява продажбено правоотношение по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗОС във връзка с чл. 183 ЗЗД.
В част от мотивите на решение № 117 от 3.09.2019 г. са представени изложените от въззивния съд съображения, касаещи анализ на доказателствата и правни изводи. Има се предвид пасажа, ограничен от изречението "Произнасяйки се по съществото на спора, на първо място въззивният съд е приел, че праводателят на "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД - Община Варна, не е придобил собствеността по отношение на процесния имот на основание § 7, т. 3 ЗМСМА. " включително до изречението "Не е констатирано договорът да постига забранен от закона резултат или да го заобикаля, тъй като не е налице изрична законова забрана паричната цена да бъде погасена по уговорения от страните начин. ". Тази част от мотивите не е част от правораздавателната воля на касационната инстанция, тъй като няма връзка с предмета на касационното произнасяне. С молбата по чл. 251 ГПК е застъпено становище, че част от мотивите на решение № 117 от 3.09.2019 г., включена в посочения пасаж, а именно текста от изречението "На следващо място е обсъден въпросът дали съставеният Акт за частна общинска собственост № 5168 от 20.10.2008 г. действително легитимира Община Варна като собственик на посоченото в него основание – § 42 ПЗР ЗИД ЗОС. " до изречението "Твърденията на ищците, че сключеният на 18.05.2011 г. между "СТОЯНСТРОЙ" ЕООД и Община Варна договор е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като представлява договор за замяна, а замяната изрично е изключена като способ за разпореждане с общинска собственост по силата на чл. 40, ал. 1 ЗОС след изменението с ДВ бр. 10 от 6.02.2009 г., както и защото чрез него е постигнат забранен от закона резултат да се прехвърля собствеността върху общински имоти срещу непарична престация, са определени като неоснователни. " създава неяснота и противоречие в касационния акт. Следва отново да се подчертае, че визираният от касаторите текст не съставлява произнасяне на касационната инстанция по предмета на спора, поради което не следва да се има предвид при преценката относно съдържанието на изявената с решението правораздавателна воля. С оглед отстраняване на всякакво съмнение в тази връзка, с настоящото решение следва да се извърши тълкуване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в смисъла, изразен по-горе.
Воден от изложеното и на основание чл. 251 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение