Решение № 16256 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2011 г.

Решение № 16256 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Авъланш" ООД, гр. Варна, подадена против решение № 1426/13.06.2011 г. по административно дело № 1563/2011 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил оспорването на акт № 051/28.12.2009 г. на кмета на Община Варна, досежно установени задължения за търговското дружество за такса битови отпадъци за 2007 г. в размер на 2 613,26 лева и за 2008 г. в размер на 7 993,38 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, кметът на Община Варна счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При постановяването му съдът е спазил указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 5730/26.04.2011 г. по адм. дело № 12114/2010 г. Релевантните по спора факти сочат, че имотът, за който са установени задълженията, има характер на нежилищен, собственост е на търговското дружество, считано от 12.07.2007 г., като е придобит за сумата 1 500 000 евро, чиято левова равностойност 2 933 745 лева е декларирана като отчетна стойност в подадената на 21.08.2007 г. декларация по чл. 17 от ЗМДТ. През процесните години имотът е попадал в строителните граници на населеното място - гр. Варна, Промишлена зона "Метро", която е включена в районите, в които общината организира услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на отпадъците в депа, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По тези съображения и на основание чл. 11, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на имот, попадащ в строителните граници на населеното място, и данъчно задължен за данък върху недвижимите имоти по чл. 11 от ЗМДТ, дружеството дължи и такса за битови отпадъци в пълен размер. Предназначението на имота е без значение за възникване на тези задължения, доколкото е установено, че същият се намира в строителните граници на гр. Варна. Съгласно решенията на Общински съвет - Варна за определяне на размера на ТБО отпадъци за 2007 и 2008 г., във връзка с упражняване на правомощията му по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, основата, върху която се изчислява таксата е отчетната стойност на нежилищните имоти. При определяне на отчетната стойност на имота в качеството му на ДМА, приложение намира СС 16 - Дълготрайни материални активи. С процесния АУПДВ на "Авъланш" ООД е доначислена ТБО за 2007 г. в размер на 2 613,26 лв. и за 2008 г. - 7 993,38 лв. като е посочено, че е извършена проверка в счетоводните регистри на дружеството, при която са установени несъответствия с декларираните данни досежно отчетната стойност на имота по декларацията по чл. 17 от ЗМДТ и тази по счетоводните записвания. Неоснователни и недоказани са оплакванията в касационната жалба, че наредбите на Общинския съвет за 2007 г. и 2008 г. не са разгласени. Същите са обнародвани в местните ежедневници и на сайта на Община Варна. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени претендираните от ответника разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, съдът определя на сумата от 662,13 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,