Решение № 11024 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2015 г.

Решение № 11024 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2015 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили касационни жалби от Общински съвет Пазарджик, представляван от председателя му Хари Хараламбиев, касационна жалба от Янка Тодорова, Васил Тодоров, Йорданка Стоянова, Златка Стоянова, Никола Николов, чрез адв. Стоянов, касационна жалба от Атанас Сотиров, Иванка Сотирова, Сотир Сотиров, Методи Попов, Илияна Кордева, Георги Кордев, Антон Попов, Василка Димова, Любомира Динчева, Бончо Йорданов, Васил Джунев, чрез процесуалния си представител адв. Магдалена Попова, касационна жалба от Зоя Димитрова, Галина Шопова, Иван Василев, Ирина Ракова-Палешникова, Анисия Йорданова, Надя Груева, Владимир Груев, Иван Секолов, Анастасия Маринова, Милена Стойкова, Петър Петров, Румяна Петрова, чрез адв. Попова, касационна жалба от Иван Дулчев, Гергана Вълчева, Диана Станева-Шишиньова, Георги Манчев, Стефан Дечев, Кимон Калеев, Манол Цървуланов, Радостина Димитрова, Светослав Киров, Снежана Манчева, Петър Палешников, Гинка Феркова-Палешникова, Георги Манчев, Минчо Иванов, Мария Минева, Костадин Дойчинов, Петко Палешников, Иван Попов, Спас Дубелов, Владимир Икономов, Николай Минев, Иво Киров, чрез адв. Минев, срещу решение № 530 от 14.10.2014 г., постановено по адм. дело № 443/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и постъпили частни жалби от Янка Тодорова, Васил Тодоров, Йорданка Стоянова, Златка Стоянова, Никола Николов, чрез адв. Стоянов, частна жалба от Иван Дулчев, Гергана Вълчева, Диана Станева-Шишиньова, Георги Манчев, Стефан Дечев, Кимон Калеев, Манол Цървуланов, Радостина Димитрова, Светослав Киров, Снежана Манчева, Петър Палешников, Гинка Феркова-Палешникова, Георги Манчев, Минчо Иванов, Мария Минева, Костадин Дойчинов, Петко Палешников, Иван Попов, Спас Дубелов, Владимир Икономов, Николай Минев, Иво Киров, чрез адв. Минев, частна жалба от Зоя Димитрова, Галина Шопова, Иван Василев, Ирина Ракова-Палешникова, Анисия Йорданова, Надя Груева, Владимир Груев, Иван Секолов, Анастасия Маринова, Милена Стойкова, Петър Петров, Румяна Петрова, чрез адв. Попова, частна жалба от Атанас Сотиров, Иванка Сотирова, Сотир Сотиров, Методи Попов, Илияна Кордева, Георги Кордев, Антон Попов, Василка Димова, Любомира Динчева, Бончо Йорданов, Васил Джунев, чрез процесуалният им представител адв. Елена Попова, против определение № 1580/15.12.2014 г. постановено по същото дело. Касаторите - физически лица оспорват решението в частта, с която е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване за нищожни на следните текстове от Наредбата за организацията и дейността по принудителното преместване на моторни превозни средства (Наредбата), а именно чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3, приета с Решение № 94 от 30.05.2013 г., взето с протокол № 7 на Общински съвет Пазарджик, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила по подробно изложени в касационните жалби доводи. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. Касаторът - Хараламбиев в качеството му на председател на Общински съвет Пазарджик оспорва решението в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ от Наредбата. Излага доводи, че при приемането на процесната разпоредба не са нарушени административно производствените правила. Иска се решението в тази част да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил подадените жалби, с които е поискано обявяване нищожността на следните разпоредби от Наредбата за организацията и дейността по принудителното преместване на моторни превозни средства (МПС)без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях водачи, а именно чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, приета с Решение № 94 от 30.05.2013 г., взето с протокол № 7 на Общински съвет Пазарджик и е отменен чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ от същата. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Изложил е доводи, че разпоредбите по отношение на които се иска обявяване на нищожност не противоречат на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а го преповтарят, което не е основание за обявяването им за нищожни. Нищожни щяха да бъдат разпоредбите от Наредбата ако противоречат на закона или ако уреждат обществени отношения които не са уредени със закон, докато в настоящия случай те са в пълно съответствие с него. От друга страна съдът е прел, че използването на понятието "такса" вместо "разход", също не е порок водещ до нищожност на оспорените текстове. При така установеното съдът е приел, че предвид това, че с жалбите не е поискано посочените разпоредби да бъдат обявени за незаконосъобразни, а е поскано само да бъдат обявени за нищожни, не следва да бъдат разглеждани по същество относно тяхната законосъобразност. Относно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ от Наредбата, съдът е изложил доводи, че същите са приети при съществено нарушение на административно производствените правила, предвид което ги е отменил без да ги разглежда по същество. В мотивите си съдът е изложил доводи, че с оглед служебното начало в административния процес е указано на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже законосъобразността на издадения акт. Съдът е посочил, че не са представени доказателства, че са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Не са представени и писмени доказателства от които да е видно, че текстове от Наредбата са публикувани на Интернет страницата на община Пазарджик. Предвид това обстоятелство, съдът е приел, че процесната разпоредба е приета при съществено нарушение на административно производствените правила и следва да бъде отменена без да бъде разглеждана по съществото на спора относно материалната й законосъобразност. С оглед изложеното съдът е отменил разпоредбата на чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ от Наредбата. Решението е правилно. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че процесните разпоредби не са нищожни. Съдът не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Всички изложени от жалбоподателите доводи не са от такъв характер, че да опорочат Наредбата до степен на нищожност, при което тя да не може да породи правни последици. Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган (материална компетентност), в рамките на неговата компетентност (степенна и териториална), да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. А в случая при отсъствие на основни недостатъци засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател, подзаконовият нормативен акт не е засегнат от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че преповтарянето на текстове от ЗДвП в Наредбата не може да обоснове извод за нейната нищожност. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че процесните текстове от Наредбата не са нищожни. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. В частта с която е отменен е чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ от Наредбата, постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основава на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2, преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица. Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА, освен че представлява самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа. Цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи - принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин. Несъобразяването с разпоредбата на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА, т.к. публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта, е императивно предписано в закон. Това изискване не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. В контекста на изложеното касационната жалба на председателя на Общински съвет Пазарджик е неоснователна. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че при установените нарушения на административно производствените правила, при приемане на Наредбата и в частност на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 - тире първо и второ е достатъчно за да бъде отменена без да бъде разглеждана по същество относно нейната материална законосъобразност. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Относно частните жалби срещу определение № 1580 от 15.12.2014 г. постановено по същото дело, с което са отхвърлени молбите за изменение на решението в частта му за разноските, настоящата инстанция счита, че същите са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Частните жалбоподатели - физически лица излагат доводи, че постановеното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. С него съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че волята на съда по отношение на присъдените разноски е напълно ясна, като същите са присъдени съразмерно на уважената част от иска. Изчисленията са направени по компенсация предвид исканията на жалбоподателите. Настоящата инстанция счита, че постановеното определение е правилно. Съдът правилно е приел, че въз основа на представените доказателства за направените разноски и съобразно уважената част от жалбите разноските на страните са правилно определени по компенсация, поради което определението като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение