Решение № 613 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2007 г.

Решение № 613 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на А. Т. А., Б. М. Р. и С. М. Р. срещу решение № 173 от 14.12.2006 г. по гр. д. № 241/2006 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът "И" АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът Държавата чрез министъра на р. р. и благоустройството не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решението от 12.04.2006 г. по гр. д. № 1920/2004 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлил иска на А. Т. А., Б. М. Р. и С. М. Р. против Държавата и "И" АД за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на договора за продажба на масивна едноетажна сграда в гр. В., бул. "Приморски" № 22, сключен на 22.12.1997 г. по реда на чл. 44 ЗДС, сключен между Държавата и ЕТ "И". Установено е по делото, че ищците са наследници на П. Б., поч. 1919 г. С решение от 18.01.2001 г. по адм. д. № 7666/1999 г. на ВАС е признато правото им на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ с реално връщане на отчуждената от наследниците на П. Б. с Указ № 77/8.03.1926 г. на цар Б. III за разширение на Морската градина, издаден въз основа на Закона за благоустройството на населените места на Царство България, масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. В., бул. "Приморски" № 22, и с компенсаторни записи за отчуждената със същия указ земя с обща площ 1574 кв. м, попадаща в регулационните граници на Морската градина - Историческо ядро с площ 55 ха, актувано като изключителна държавна собственост с АДС № 40/18.03.1997 г. След проведена тръжна процедура със заповед № 795/14.08.1997 г. на Областния управител на гр. В. и на основание чл. 44, ал. 2 ЗДС за купувач на процесната сграда е определен ЕТ "И". С договор от 22.12.1997 г. сградата - частна държавна собственост е продадена от Държавата, представлявана от Областния управител на Варна, на едноличния търговец, който с договор от 1.09.2000 г. е продал предприятието си, вкл. и процесната сграда, на "И" АД. Въззивният съд е приел, че вписването на исковата молба на А. А., с която е предявила иск за собственост срещу Държавата и Община В. и по която е образувано гр. д. № 1046/97 г. на ВОС, което вписване е извършено на 2.06.1997 г. - преди сключване на процесния договор за продажба, не обуславя нищожност на продажбата на имот, който е предмет на правен спор. Съдът е приел, че не е налице хипотезата по чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като с оглед реда, по който е извършено отчуждаването на сградата, процесният договор от 22.12.1997 г. не попада в приложното поле на решенията на ВНС от 17.08.1990 г. и 6.12.1990 г. Не е налице и нарушение на чл. 47 ЗДС /в ред. към продажбата/, тъй като балансовата стойност на сградата според приложената справка към 14.03.1997 г. е била 1 328 119 лв. /1328 лв. след деноминацията/, т. е. не надхвърля 70 млн. лева /70 хил. лв. след деноминацията/. Относно релевираните нарушения на тръжната процедура съдът е изложил съображения, че проверка на законосъобразността на търга може да се осъществи само по реда на обжалването от участниците в търга на заповедта по чл. 55 ППЗДС и процесният договор не може да бъде обявен за нищожен на основание нарушения на тръжната процедура. По последното сочено от ищците основание, а именно, че продажбата е извършена от несобственик, тъй като към момента на извършването й по силата на ЗОСОИ собствеността им е възстановена, съдът е приел, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само няма вещноправно действие. Жалбата е неоснователна. Правилно съдът е приел, че на допуснати при търга нарушения могат да се позовават само участници в тръжната процедура в производството по обжалване на заповедта за определяне на купувач, цената и начина на плащане. Извършените в процедурата по продажбата действия биха могли да обусловят нейната нищожност само ако съставляват съществени елементи от сложния фактически състав - административни актове или гражданскоправни волеизявления. Нито едно от сочените от ищците - касатори в настоящото производство, действия не съставляват подобен елемент. Заповедта на Областния управител е стабилен административен акт и по реда на косвения съдебен контрол може да се прави проверка от гражданския съд само за нейната валидност. В случая тя не страда от пороци водещи до нейната нищожност. Начинът на плащане на цената на процесния имот касае облигационни отношения между страните по договора за продажба и не може да обуслови недействителност на продажбата. Нито пък законът обуславя валидността на сделката от обстоятелството по коя сметка е преведена цената, за която няма спор, че е внесена по посочената от продавача сметка. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 47 ЗДС, предвид приетата като доказателство по делото справка за балансовата стойност на процесната сграда. Доводът в касационната жалба за материална некомпетентност на областния управител за разпореждане с имот - изключителна държавна собственост не е заявен до приключване на устните състезания във въззивната инстанция и не следва да се обсъжда. Независимо от това, може да се отбележи, че АДС № 40/18.03.1997 год. се отнася само за терена - Историческо ядро на Морската градина, а не и за процесната сграда, за която няма данни да попада сред обектите - публична държавна собственост по чл. 2, ал. 2 ЗДС. Правилен е изводът на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ в случая. Тя обявява за нищожни сделките, извършени в нарушение на Решението на ВНС от 6.12.1990 г. С цитираното решение се спира разпореждането с обектите, отчуждени по ЗОЕГПНС и изкупени по реда на ПМС № 60/1975 г. Процесната сграда е отчуждена с Указ № 77/8.03.1926 г. на цар Борис III за разширение на Морската градина, издаден въз основа на Закона за благоустройството на населените места на Царство България, т. е. не попада в кръга на посочените в решението обекти. Законосъобразно е прието от съда, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Изложените съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Последователна е практиката на ВКС в този смисъл. Правилен е и изводът, че продажбата на вещ, която е предмет на съдебен спор не е нищожна. Не обуславя противоречие с добрите нрави обстоятелството, че преди продажбата е била вписана исковата молба на А. А. по гр. д. № 1046/1997 г. на ВОС. Това обстоятелство не е пречка от морален характер за продажба на имота. Още повече, че претендираното от касаторката право на собственост е отречено с влязло в сила решение по това дело. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.