Решение № 5921 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2017 г.

Решение № 5921 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Екологично Сдружение [ЮЛ] срещу решение № 5706 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 6836/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № 41-Н1-ИО-А1/10.06.2016 г. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/, с което е актуализирано Комплексно разрешение № 41-Н1/2012 г. издадено на [фирма]. С Решение № 41-Н1-ИО-А1/2016 г. е актуализирано комплексно разрешително на [фирма], за експлоатация на Горивна инсталация с номинална топлинна мощност над 5 Мегавата /т. 1. 1 и т. 5. 2 от Приложение 4 на ЗООС/, включваща: Котел ОР 380 в /1 бр. / за производство на електроенергия; котли ПКМ – 12/3 бр. / за производство на пара за собствени нужди. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на "Изпълнителна агенция по околна среда", редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по жалбата – [фирма], редовно уведомен, се представлява от адв. Д. и юрк. С., надлежно упълномощени. Изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за възнаграждение на адвокат и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на решението е процедура по актуализиране на комплексно разрешително издадено на ответника по касация [фирма]. Спорът по делото касае въпроса дали решението за актуализация на комплексното разрешително отговаря на изискването принципа на "Най-добрата налична техника" – НДНТ. Решението е прието на основание чл. 120, ал. 1 предл. 5-то от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с чл. 124, ал. 2, т. 2 и т. 5 и ал. 3, предложение второ от ЗООС във връзка с чл. 16, ал. 13 предл. първо от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни /приета с ПМС № 238/02.10.2009 г., посл. изм. ДВ, бр. 5/19.01.2016 г. /. Актуализацията на Комплексното разрешително (КР) № 41-Н1/2012 г. е свързана с промяна в работата на инсталацията: замяна на част от използваното твърдо гориво -въглища с биомаса, при запазване на капацитета на котела от 370 М\У\ и промяна на процента на десулфуризация от 95 % на 97 %, целяща привеждане на горивната инсталация с изискванията на Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (Наредбата за ГГИ, приета с ПМС № 354/28.12.2012 г., обн. ДВ, бр. 2/08.01.2013 г., доп. бр. 76/30.08.2013 г.), както и за съобразяване на условията на КР с изискванията на нормативни и административни актове, влезли в сила или променени след издаването на КР № 41-Н1/2012 г. Касаторът пред настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд твърди, че условията на оспорваното решение за актуализиране на това от 2012 година не гарантират спазването на новите – актуализирани заключения за най-добри налични техники (НДНТ) според изискването на чл. 15 от Директива 2010/75/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 2014 година относно емисиите на промишлеността. Според касатора, в описанието на процесната дейност се съдържат неточности и противоречия, които означават, че при нормални експлоатационни условия няма да могат да бъдат постигнати емисионните ограничения по директивата. Не били предвидени достатъчно условия, които да гарантират спазването на изискванията за мониторинг по чл. 16 от директивата и районът на Димитровград бил известен с висока степен на замърсеност на въздуха, което налагало включването на допълнителни мерки по спазване на стандарти за качеството на околната среда. Ответникът по касация поддържа, че дейността на дружеството е съобразена с НДНТ и с изисквания наложени от Наредба за ГГИ и изискванията на директивата. Твърди се, че вследствие на инвестиции и модернизация горивната инсталация, за която е издадено оспорваното решение е повишила степента на изпускане на вредни вещество от 95 на 97%. В актуализираното Комплексно разрешително /КР/ са поставени изисквания, които са в обхвата на пълноценна работа на горивната инсталация. Инсталацията е снабдена с автоматична защита от надвишаване съдържанието на замърсители. Предвид високата степен на замърсяване на атмосферния въздух в района на Димитровград са въведени иновативни технологии, които са в непрекъснат режим на работа, за да се предотврати по-високо от допустимото замърсяване. Според касатора инсталацията не се експлоатира в съответствие с условията на КР, при спазване на най-добри налични техники (НДНТ). ИАОС и [фирма] необосновано твърдят, че актуализирането на КР няма никакво отношение към заключенията за НДНТ, а е свързано основно с изискванията на Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността. ИАОС при подготовката си за издаване на актуализирано КР на [фирма], е изискала от ръководството на централата съответната техническа аргументация за обосновка намерението им съгласно чл. 12 от Наредба за норми за допустими емисии /НДЕ/ на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации да разреши вместо НДЕ за серния диоксид да се прилага задължителна степен на десулфуризация. [фирма] аргументира искането си със справка за емисиите на серни оксиди при изгарянето само на въглища. За база се взима средномесечната емисия на серни оксиди преди сероочистващата инсталация и по-точно нейната максимална стойност отчетена през м. май 2013 г. Този подход според касатора бил недопустим първо защото по силата на актуализираното разрешително горивото вече не е само въглища, а се предвижда изгаряне и на биомаса. Също така липсват, според сдружението данни какви са стойностите на серен диоксид при изгаряне на въглища плюс биомаса. Съгласно Наредбата, емисията на серни оксиди след 01.01.2016 г. трябва да бъде 150 мг/м. куб. За тази цел сероочистваща инсталация трябвало да има ефективност 98, 75%, като тази стойност била непосилна за съответната пречистваща технология. От тези доводи се прави заключение, че оспорваното решение, с което се актуализира КР/12 г. е незаконосъобразно, тъй като не се въвежда максимално изискваната според сдружението ефективност. Основното закононарушение, допуснато от административния орган е, според сдружението, че не е определен НДЕ за всяко отделно гориво, тъй като се въвежда и изгарянето на биомаса. В процесния случай за горивото биомаса не е определена НДЕ за серен диоксид. В тази връзка се прави извод, че административният орган е нарушил чл. 27 от Наредбата за ГГИ. Като краен извод от развитите по същество оплаквания, оспорващия не приема като компетентно заключението на вещото лице. По делото пред първоинстанционния съд е назначена по искане на сдружението съдебно-техническа експертиза от вещо лице – специалист по топлоядрена енергетика, което е дало изчерпателно заключение по поставените въпроси от сдружението и не е установило нарушение на принципа на "Най-добрата налична техника" – НДНТ, както твърди сдружението. Съдът не е възприел доводите на оспорващия, че заключението било некомпетентно. Възразяването компетентността на вещото лице не е довод да се приеме, че оспорваното решение е незаконосъобразно, още повече, че задачите на експертизата са поставени от сдружението жалбоподател. Заключението е прието от съда като компетентно, изготвено от специалист с необходимата квалификация, по зададени 12 броя основни задачи, така както са поискани от жалбоподателя. Подборното приемане на факти от заключението на вещото лице според съда, не е основание да се приеме, че същото е непълно и необосновано, за да се изключи от доказателствата по делото. Чрез заключението на вещото лице се доказва по безспорен начин, че предвидените условия в актуализираното КР гарантират спазването на нормите за допустими емисии на прах, серен диоксид и азотни окиси. Условията по актуализацията на предходното КР от 2012 г. са съобразени с изискванията на НГГИ, чрез която са транспонирани изискванията на Директива 2010/75/ЕС по отношение на инсталациите с топлинна мощност равна или по голяма от 50 мв, а в частност – на нормите за допустими емисии НДЕ на вредни вещества. В актуализираното КР е предвидена промяна, за която е проведено преразглеждане и актуализиране на КР с промяна/повишаване процента на изведени вредни вещества (десулфуризация) от съществуващите 95% на 97%. Твърдението на касатора, че в КР са допуснати неточности, които не са установени от заключението на вещото лице не е основание да се приеме, че решението е незаконосъобразно, тъй като е в съответствие с нормативните изисквания. В решение № 41-Н1-ИО-А1/2016 г. не са поставени условия с описване на конкретна дейност на инсталацията, тъй като такива не се изискват нормативно. Към решението се съдържат условия, които поставят параметри на дейност на инсталацията, а като цяло вещото лице установява, че не се констатира разминаване с условията в КР и изискуемите норми. Според приетото заключение на вещото лице актуализираното КР, което се оспорва отговаря както на изискванията на националното, така и на общностното законодателство. В заключението на СТЕ е посочено определение на НДНТ съгласно Директива 96/61/ЕС – директива за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването – "най-ефективния и най-напредналия етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи практическата пригодност на съответните техники за осигуряване, по принцип на основата на съответните норми за допустими емисии и проектиране за предотвратяване, и в случай когато това е практически невъзможно, за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост". Вещото лице цитира т. нар. /в превод/ "Справочник за най-добри налични техники за големи топлоелектроцентрали от Юли 2006", който обсъжда горивните инсталации, чиято топлинна мощност / изчислена по топлинна енергия внесена с горивото надвишава 50 MWh. Емисиите на серни окиси са главно в резултат от присъствието на сяра в горивото. Съгласно направения окончателен избор на НДНТ за алтернативен метод по отношение на използвания способ в сероочистващата инсталация е избрана и реализирана през 2012 г. – така наречения "Мокър способ" за очистване на димните газове. В отговора по въпрос 1 от заключението вещото лице е посочило, по отношене на актуализацията на комплексното разрешително на [фирма], че не е установено различие в работа на мощностите, няма включени нови мощности и промяна в капацитета на съществуващите мощности, както и в технологиите за производство на електроенергия и очистване на димните газове. Въведена е система за непрекъснато измерване /СНИ/ през 2012 г., която е монтирана след сероочистващата инсталация. Контролът, който се извършва със СНИ е общ прах, серен диоксид и азотни окиси. Според заключението, от 2012 г. [фирма] е въвел в експлоатация сероочистваща инсталация /СОИ/, чрез "Мокра" технология, при която като адитив за улавяне на серните окиси се използва варовикова и/или варова суспензия. Паралелно с изграждането на СОИ е изпълнена и схемата за рециркулация на димните газове, с цел понижаване на емисиите на азотни оксиди. За конкретния случай [фирма] има изградени електростатичен филтър, схема за редукция на азотните оксиди и СОИ. Проектиране на нови съоръжения за намаляване на емисиите не са предвидени, тъй като актуализацията на КР не води до промяна на мощността на горивната инсталация и обема на димните газове, а единствено до изгаряне на биогорива, които са с по-ниско съдържание на сяра. В заключението вещото лице посочва, че технологията отговаря на изискванията за използване на най-добри налични практики – ВАТ за големи горивни инсталации, разработени от техническото бюро на Европейската комисия, при което са изпълнени необходимите условия за издаване на комплексно разрешително за ползване на обекта. В отговора по въпрос 3, вещото лице е посочило, че актуализацията на комплексното разрешително е свързана с намаляване на други условия – използване на ресурси, спомагателни материали, въздействие върху води, почви, шум, включително топлинната енергийна ефективност. В отговора по въпрос 3 вещото лице също посочва, че съгласно посочения в т. 3 технически проект, "при добавяне и на двете биогорива коефициентът на полезно действие на парогенератора нараства заради по-ниските загуби с изходящи газове. Намаляването на последните се дължи основно на намаляването на пепелното съдържание на еквивалентното гориво, а от там и на намаляването на количеството пепел и нейното топлосъдържание в изходящите газове. Тъй като изключително ефективните кондензационни електроцентрали са склонни да бъдат толкова скъпи за изграждане, те са считани за икономически неконкурентни. Следователно топлинната скорост и нивото на ефективност свързани с използването на НДНТ за нови кондензиращи електроцентрали, работещи с въглища или лигнитни въглища /изгаряне на прахообразни въглища или лигнитни въглища в котли ДББ или ВББ/ с директно водно охлаждане в чл. 1.3.1. /от справочника на НДНТ/ касае изграждане на нови кондензационни централи. В случая [фирма] не изражда нова кондензационна централа. [фирма] работи със съществуваща кондензационна инсталация, видно и от актуализацията в КР. За техниките посочени в чл. 5.5.5. от Справочника за НДНТ, вещото лице посочва, че тези техники може да са налични в бъдеще, но те все още не могат да се считат за НДНТ. В отговорите на въпросите на съдебно техническата експертиза вещото лице е извършило обстоен анализ върху темата за НДНТ и приложението й в процесното комплексно разрешително, като се налага извода, че са спазени изискванията на европейското и българско законодателство с оглед най-добрите налични техники, като се постига същевременно по-висока ефективност и икономичност на производството. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неназначаване на СТЕ на допълнителните въпроси – Наведените в касационната жалба доводи са неотносими, неконкретни и неподкрепени с цифрови данни. При издаване на решението на Изпълнителната агенция по околна среда не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на комплексното разрешително основан на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, е правилен и обоснован. Съдебното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и обосновано. Предвид изхода на спора и направеното от [фирма] искане за присъждане на разноски за адвокат и за юрисконсулт, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 500 лева на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,