Решение № 9181 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Спасов, чрез процесуалния представител адв. Йовчев, срещу Решение 56 от 28.03.2022 г., постановено по адм. дело 224/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-00-724/10.06.2021 г. на кмета на Община Кюстендил и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил предмета на атакуваната заповед, като е предвидил и покрива на сградата с мотив, че касае техническото изпълнение на акта, а впоследствие е приел, че покривът е обект на самостоятелно административно производство. Според касатора по делото не се установява дали в конкретния случай е налице етаж по смисъла на § 5, т. 47 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като в тази връзка незаконосъобразно съдът отхвърля искането за извършване на оглед на процесния строеж на място. Твърди се още, че по делото са налични данни, че първият етаж е собственост на наследниците на Д. Спасов, а вторият етаж е на друг, както и че в чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е предоставена възможност на кмета на общината да издава заповед за премахване на строеж, а не на обект втори етаж и/или покрив. Излагат се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на Община Кюстендил, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Минчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците В. Спасов, А. Спасова и И. Спасова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът С. Спасова, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложена по делото молба изразява становище за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като същата не е собственик на процесния втори етаж и не е надлежен адресат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Спасов, срещу заповед РД-00-724/10.06.2021 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е наредено на С. Спасова, М. Спасов, В. Спасов, А. Спасова и И. Спасова собственици по наследство на находяща се в имот с идентификатор 41112.503.2395, попадащ на територията на УПИ I за геолого-геофизичен комплекс, кв. 329а по плана гр. Кюстендил, жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2395.1, в срок от три месеца да премахнат незавършения самосрутващ се втори етаж от сградата, в интерес на сигурността, здравеопазването, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно констативен протокол от 26.11.2020 г. при направен оглед на двуетажна жилищна сграда в имот с идентификатор 41112.503.2395 е установено, че първият етаж е в добро техническо състояние, а недовършеният втори етаж е в лошо техническо състояние и е застрашен от самосрутване, като част от покрива се е самосрутил. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната сграда е със стени от единични плътни тухли, частично измазана отвън, като над първия етаж е изпълнена стоманобетонна плоча и е започнало изграждане на втори етаж със зидария от плътни тухли - неукрепена, няма стоманобетонни колони, пояси и греди, като са оставени отвори за врати и прозорци. Вещото лице е констатирало при огледа също така, че остатъците от югоизточния скат на полусрутената дървена покривна конструкция са разчистени, а скатът от северозапад е ремонтиран и укрепен, както и че липсват конструктивни елементи на втория етаж на сградата, укрепващи тухлените зидове при хоризонтални въздействия, и липсва защита на изградените тухлени зидове от атмосферни въздействия, при което е нарушена структурата им от мокрене и замръзване. Според вещото лице вторият етаж не може да бъде поправен и заздравен, представлява опасност за обитателите и е негоден за ползване. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че процесната заповед е мотивирана и административният орган е спазил правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като допусната от него непрецизност във връзка със соченото правно основание по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ не променя по същество фактическите констатации, обосноваващи приложимост на хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Според административния съд при издаване на оспорената заповед е спазена също така и специфичната процедура по освидетелстване на строежа по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като е назначена нарочна комисия, която е извършила оглед на място и е отразила фактическите обстоятелства в съставен протокол от 26.11.2020 г., както и заинтересованите лица са били запознати с обстоятелствата от проверката и са реализирали правото си на участие в административното производство. Прието е, че процесната заповед е издадена при осъществен фактически състав по чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че недовършеният втори етаж е в лошо техническо състояние в резултат на незавършеното строителство, дългогодишна експлоатация, естествено износване и липса на поддръжка от собствениците, негоден е за ползване, застрашен е от самосрутване и е опасен за здравето и живота на собствениците и ползвателите на имота, както и че няма възможност за поправяне и заздравяване на строежа. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесният етаж подлежи на поправяне и заздравяване, поради новоизградения покрив, тъй като това обстоятелство не е съществувало към момента на издаване на оспорената заповед, а и е недоказано, че реализираният строеж има за резултат поправяне и заздравяване на процесния обект. За неоснователен съдът е приел и довода, че като предмет на оспорената заповед не е предвиден и покрива на сградата, тъй като това касае фактическото изпълнение на акта, а и съгласно приложените по делото документи, покривът е обект на самостоятелно освидетелстване от нарочно назначена от кмета на общината комисия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ овластява кмета на общината да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. За да е осъществено правното основание на цитираната норма следва да са налице кумулативно предвидените в нея предпоставки - строежите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. В случая от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че тези кумулативни предпоставки са налице. Предмет на оспорената заповед е премахването на незавършен самосрутващ се втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2395.1, чийто съсобственик по наследство е касационният жалбоподател М. Спасов, който и, видно от приложеното по делото като част от административната преписка писмено становище вх. 94-00-2759/05.05.2021 г., не оспорва това обстоятелство. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че над първия етаж на жилищната сграда е започнало изграждане на втори етаж, като изпълнените частично тухлени зидове са неукрепени, липсват конструктивни елементи като стоманобетонови колони, пояси и греди, които да укрепват тухлените зидове при хоризонтално въздействие като вятър и земетръс. Констатирано е от вещото лице също така, че е нарушена структурата на тухлените зидове от мокрене, замръзване и размръзване. Според вещото лице, тъй като етажът е частично изграден, той не може да се поправи и заздрави и представлява опасност за обиталите си и е негоден за ползване. Вещото лице е установила също така и съответствие в описанието на процесния строеж в констативния протокол с фактическото състояние на място, като единствената разлика е по отношение на полусрутената дървена конструкция, която към момента на изготвяне на заключението е разчистена и ремонтирана. При тези факти правилен и обоснован от доказателствата е изводът на административния съд, че описаният в заповедта самосрутващ се втори етаж от сградата е опасен за живота и здравето на гражданите, негоден е за използване, застрашен е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави. Поради това правилно е прието, че всички кумулативни изисквания на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ са изпълнени и издадената заповед за премахване на строежа е законосъобразна, а доводите на касатора в обратен смисъл не могат да бъдат споделени. В тази връзка се явява неоснователно твърдението на касатора, че в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е издадена заповед за премахване на обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ етаж и/или покрив, а не на строеж, какъвто е цялата къща, доколкото и обектът по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ представлява строеж, съответно реална част от строеж, както и по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строеж е и всяка една част от един строеж. Правилно административният съд приема съща така за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като предмет на оспорената заповед не е предвиден и покрива на сградата. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредителната част на заповедта съответства на обстоятелствената й част, в която процесният втори незавършен етаж се сочи, че представлява изградени частично върху междуетажна плоча две ограждащи и една преградна тухлени стени, покрити с двускатен самосрутил се покрив с изгнила дървена конструкция. От така направеното описание на процесния строеж безспорно става ясно какво точно подлежи на премахване съгласно разпоредителната част на заповедта. Волеизявлението на органа е ясно, доколкото и фактическото изпълнение на акта безспорно ще включва и премахването на частично изградения и самосрутил се прокрив. Следва да се има предвид, че започналите административни производство със съставените констативни актове от 2022 г. касаят различно производство от това по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а именно по установяване на незаконен строеж, доколкото по делото се установява, че описаната в заповедта покривна конструкция е била премахната и е започнало изграждане на нов покрив. Неоснователно се явява и възражението на касатора за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че в разпоредителната част е използвано общото дефиниране на думата етаж, без да се конкретизира какъв е вида на етажа по смисъла на § 5, т. 48, т. 49, т. 50 и т. 51 от ДР на ЗУТ. Липсата на конкретизация на етажа по смисъла на цитираните разпоредби не води до неясното по отношение на предмета на премахване, доколкото същият е описан в оспорената заповед в степен, позволяваща еднозначната му индивидуализация етаж от двуетажна жилищна сграда, който е в незавършен вид. По делото безспорно е установено също така, че спрямо жалбоподателя е било спазено изискването на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и същият е бил редовно уведомен и поканен да изрази становище по повод направените констатации относно състоянието на процесния строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че изложените от касационния жалбоподател твърдения за липсата по делото на доказателства за уведомяване за обстоятелствата от проверката и представяне на становища от останалите заинтересувани лица, са неоснователни, тъй като той не може да защитава чужди права. Тези лица, в качеството си на адресати на заповедта, са имали възможността да защитят правата си, но не са предприели действия по обжалването й, поради което същата е влязла в законна сила спрямо тях. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е налице и соченото нарушение на съдопроизводствените правила поради неуважено от съда искане на жалбоподателя за извършване на оглед на основание чл. 204 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Както и правилно е приел първоинстанционният съд искането е било неоснователно с оглед на фактическите установявания по делото със събраните писмени доказателства, приложен снимков материал и изслушана съдебно-техническа експертиза, както и при съобразяване на обстоятелството, че част от процесния строеж, разпореден за премахване не е във вида, в който е бил към момента на постановяване на оспорената заповед. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,