Решение № 7536 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2011 г.

Решение № 7536 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - Севлиево, представляван от председателя му Христофор Лалев чрез процесуалният му представител адвокат Николина Николова-Генова против решение № 71/30.06.2011 г. по адм. дело № 23/2011 г. на Административен съд - Габрово, с което е нищожността на разпоредбата на чл. 5, т. 19, изречение първо от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Севлиево (НУОТОС), приета с решение № 099 от 28.05.2008 г. и допълнена с решение № 116 от 24.06.2008 г. от Общинския съвет - Севлиево, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материално правните разпоредби на закона и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Еднократна употреба" ООД - гр. Велико Търново, редовно призован, се представлява от адвокатите Христова и Моновска, които от негово име оспорват основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в предвиденият от чл. 191, ал. 2 от АПК тричленен състав, в открит съдебен процес, след надлежно съобщаване по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181 от АПК, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са им били указания от съда в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е от категорията на подзаконовите нормативни актове и за него се прилагат разпоредбите на раздел трети от глава пета и раздел трети от глава десета на АПК, тъй като той обхваща всички белези на чл. 75, ал. 1 от АПК - съдържа административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. За да постанови обжалваното решение, с което е обявил нищожността на текста на оспореният чл. 5, т. 19, изречение първо от НУОТОС, съдът е приел, че Общинският съвет - Севлиево, е излязъл извън компетентността си и е издал един подзаконов нормативен акт (текст от него), без да е имал делегирани за това правомощия от закона. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Севлиево (НУОТОС) е била издадена на основание чл. 19 от Закона за управление на отпадъците, който делегира на общинските съвети правомощия за издават наредби, с които да определят само условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Излизайки извън тези правомощия, обаче, Общинският съвет - Севлиево, с оспорената разпоредба е определил и какви опаковки (торбички от полиетилен) да не се използват в търговските обекти на територията на общината. В оспореното решение първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на българското и общностното законодателство и е стигнал до правилният извод, че в нормативните актове от по-висока степен няма въведена такава забрана и следователно оспорената разпоредба, като правна норма от подзаконов нормативен акт, не може да противоречи на разпоредбите от по-висока степен, и че общинският съвет, макар и орган на местно самоуправление, не е имал правомощия да въведе такава забрана на територията на общината. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на Република България по сходни казуси, изразена в решение № 16368/12.12.2011 г. по адм. дело № 9447/2011 г. на трето отделение и други. Следователно, като е обявил нищожността на оспореният текст от приетия от общинския съвет подзаконов нормативен акт, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. При постановяването на решението съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 194 от АПК, според която съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му, а начинът, по който се обнародват нормативните актове на общинските съвети е регламентиран в чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА - в печата, чрез интернет страницата на общината или по друг начин на територията на общината, поради което това следва да бъде извършено от настоящата инстанция. Съобразно изхода на делото касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски пред тази инстанция за адвокатски хонорар по фактура № 9575/12.11.2011 г. в размер на 2412,31 лв., като касационната жалба, касаеща решението в частта за разноските пред първата инстанция, следва да се остави без разглеждане, тъй като това производство, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се развива пред съда, постановил решението в тази му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,