Решение № 13632 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Божков Консулт ЕООД, седалище и адрес в гр. София, кв. И. Вазов, бул. Витоша 200, вх. А, ет. 5, ап. 14 за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК на Решение 337 от 15.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело 3576/2019 г. С Решение 337/15.01.2020 г. на АССГ, постановено по административно дело 3576/2019 г., е отхвърлена жалбата на Божков Консулт ЕООД срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19-4332-001513 от 05.03.2019 г. на началник група в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с която е прекратена регистрацията на пътнопревозно средство за срок от 6 месеца. Искателят моли съда да отмени Решение 337/15.01.2020 г. на АССГ, постановено по административно дело 3576/2019 г., тъй като са възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Представя доказателства, че фактическото основание за издаване на Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка 19-4332-001513, предмет на съдебен контрол по адм. дело 3576/19 на АССГ, а именно Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г. е отменено с Решение 293821/05.12.2019 г. на Софийски районен съд, постановено по н.а.х. дело 6433/2019 г. и същото е влязло в сила на 31.12.2019 г. Последното е представено като доказателство по делото в заверен препис. Моли съда да отмени Решение 337 от 15.01.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 3576/2019 г. на основание за отмяна - чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Искателят се представлява от адв. В. Пенева от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по искането началникът на група в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи, , не взема становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. На 02.03.2019 г. водачът на моторно превозно средство лек автомобил Ауди КУ 7, с регистрационен [рег.номер на МПС] , е спрян за проверка в гр. София на бул. Вл. Вазов по посока на движение от ул. Острово към ул. Злетово. При проверка водачът не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон, установено е, че е лишен от правоуправление със заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 21.02.2019 г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 001384/02.03.2019 г. На 05.03.2019 г. началникът група в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка основание чл. 171, т. 2а, б а ЗДвП, с която прекратява регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, въз основа на АУАН 001384/02.03.2019 г. Собственик на лекия автомобил Ауди КУ 7, с регистрационен [рег.номер на МПС] , е Божков Консулт ЕООД. На 15.03.20109 г Божков Консулт ЕООД подава жалба до АССГ срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19-4332-001513 от 05.03.2019 г. на началника на група в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи. Образувано е административно дело 3576/2019 г по описа на АССГ. На 05.12.2019 г. Софийски районен съд постановява Решение 29381 по н.а.х. дело 6433/2019 г,. с което по жалба на И. Илиев отменя Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г., издадено от началник сектор в отдел Пътна полиция в Столична дирекция на вътрешните работи. Решението е влязло в законна сила на 31.12.2019 г. На 15.01.2020 г. АССГ постановя Решение 337 по административно дело 3576/2019 г., с което отхвърля жалбата на Божков Консулт ЕООД срещу заповедта за принудителна административна мярка. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.01.2020 г. На 14.02.2020 г. Божков Консулт ЕООД подава искане за отмяна на Решение 337/15.01.2020 г. на АССГ по адм. дело 3576/2019 г. на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК и представя като доказателство заверен препис от Решение 29381/05.12.2019 г на Софийски районен съд по н.а.х. дело 6433/2019 г. При така установените по делото факти съдът приема искането на Божков Консулт ЕООД за отмяна на Решение 337/15.01.2020 г. на АССГ по адм. дело 3576/2019 за неоснователно. Съгласно чл. 239, т.1 АПК актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. Искателят сочи, че новото доказателство е Решение 293821 от 05.12.2019 г. на Софийски районен съд. То установявало по надлежния ред факт от съществено значение за делото, а именно отменя фактическото основание за издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 05.03.2019 г. - Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г., издадено от началник сектор в отдел Пътна полиция в Столична дирекция на вътрешните работи. Този довод на искателя е неоснователен. На първо място, Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г., издадено от началник сектор в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи не е фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка от 05.03.2019 г. Такова е административното нарушение от 02.03.2020 г, установено с АУАН 001384/02.03.2019 г. Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г. се отнася до административно нарушение от 20.02.2019 г., за което е съставен АУАН 144903/20.02.2019 г., видно от фактическите установявания, направени от Софийски районен съд. На второ място, Решение 293821 от 05.12.2019 г. на Софийски районен съд решава въпроса относно законосъобразността на Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г., и той няма отношение към предмета на спора по административно дело 3576/2019 г. на АССГ относно законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 05.03.2019 г., тъй като връзка между делата не е налице, както беше посочено по-горе. Видно от горното Решение 293821 на Софийски районен съд не е ново обстоятелство, което има съществено значение за делото, защото то само доказва, че към датата на постановяване на Решение337 на АССГ е решен въпроса за законосъобразността на едно наказателно постановление. Това прави искането на това основание неоснователно. Искането за отмяна е направено и на още едно основание, а именно чл. 239, т.3 АПК. Съгласно т. 3 актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Решение 337/15.01.2020 г., не е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. То не е постановено и на основание акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Никъде в съдебния акт, чиято отмяна се претендира, не е посочено Наказателно постановление 19-4332-004352/14.03.2019 г., издадено от началник сектор в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи, което е отменено с Решене 293821/05.12.2019 г. на Софийски районен съд. Следователно, по никакъв начин не е налице акт на съд или на държавно учреждение, който е отменен и който е послужил като основание за постановяване на Решение 337/15.01.2020 г. на АССГ, чиято отмяна се иска. Налага се извод, че в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства или за нови писмени доказателства, нито за документ, който по надлежния ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, а е послужил за основание за постановявана на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради което наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезите на чл. 239, т. 1 и 3 АПК. и искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение