Решение № 13873 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2009 г.

Решение № 13873 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на търговското дружество "Дамвент" ООД, гр. Бургас срещу Решение № 176 от 18.02.2009 г. и срещу Решение № 293 от 12.03.2009 г., двете постановени по адм. дело № 1272/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с първото от които е отхвърлена жалбата на търговското дружество "Дамянов клима" ЕООД, гр. Бургас (преобразувано в "Дамвент" ООД) срещу Решение № 41 от 01.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас, а с второто е допусната поправка на очевидни неточности като диспозитивът "отхвърля жалбата на "Дамянов Клима" ЕООД срещу Решение № 41 от 01.07.2008 г. " е поправен на "отхвърля жалбата на "Дамвент" ООД срещу Решение № 66 от 25.07.2008 г.". Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебни решения, които подлежат на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са основателни. От данните по делото е видно, че Общото събрание на съдружниците на търговското дружество "ДМ Клима" ООД, гр. Бургас, на 21.05.2005 г. е взело следните решения: а) дружеството преустановява основната си дейност - производство и инженеринг на климатични и вентилационни инсталации - която се поема от търговските дружества "Дамянов Клима" ЕООД и "Мартинов Клима" ЕООД; б) от 01.06.2005 г. работниците и служителите на "ДМ Клима" ООД да бъдат освободени и назначени - производствените работници и конструктивния отдел в "Дамянов Клима" ЕООД, а монтажниците и техническите ръководители в "Мартинов Клима" ЕООД. Според анализа към ревизионен акт за начет № 1842 от 16.06.2008 г. лицата Иван Георгиев Георгиев и Младен Петков Петков са били освободени от "ДМ Клима" ООД на 31.05.2005 г. и са били назначени от 01.06.2005 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), т. е. за неопределено време, в "Дамянов Клима" ЕООД, но не са започнали трудова дейност от 01.06.2005 г. поради временна неработоспособност, продължила за първия от 28.05.2005 г. до 25.08.2005 г., а за втория - от 30.05.2005 г. до 29.07.2005 г. Според контролния орган (съставил ревизионния акт за начет) с прекратяването на трудовото правоотношение на 31.05.2005 г. е било прекратено и осигуряването на двамата работници, поради което те са изгубили качеството на осигурени лица и това им качество не е било възстановено, защото не са отработили поне един ден по новите правоотношения, възникнали с договорите от 01.06.2005 г. Затова според контролния орган на двамата работници са били незаконосъобразно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и с това е била причинена щета на държавното обществено осигуряване по вина на осигурителя - работодател "Дамянов Клима" ЕООД. С първото (по дата) от посочените по-горе решения Бургаският административен съд е споделил това становище и е отхвърлил жалбата на осигурителя "Дамянов Клима" ЕООД (преобразуван в хода на съдебното производство в дружество с ограничена отговорност с фирма "Дамвент" ООД) срещу ревизионния акт за начет и потвърждаващото го решение № 66 от 25.07.2008 г. на директора на РУСО - гр. Бургас. Съдебното решение и изразеното с него становище са неправилни. При изложените по-горе данни е видно, че в случая е била извършена промяна на работодателя или поради разпределяне на дейността на "ДМ Клима" ООД между "Дамянов Клима" ЕООД и "Мартинов Клима" ЕООД, или поради прехвърляне на дейност от "ДМ Клима" ООД на "Дамянов Клима" ЕООД и "Мартинов Клима" ЕООД. И в двата случая обаче е приложимо правилото на чл. 123, ал. 2 от Кодекса на труда, според което в тези случаи правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Това правило е императивно и води до извода, че при настъпилата промяна на работодателя трудовата дейност на двамата работника не е била прекратена, поради което и осигуряването им не е било прекратено. Обстоятелството, че са били издадени заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на 31.05.2005 г. и веднага след това от следващата дата 01.06.2005 г. е последвало назначаване при новия работодател, показва неудачен опит за изпълнение на цитираното правило по чл. 123, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като юридически факт, прекратяващ осигуряването и произтичащите от него права на двамата работници (сравни в този смисъл Решение № 1381 от 8.02.2007 г. по адм. д. № 9595/2006 г. и Решение № 1850 от 11.02.2009 г. по адм. д. № 13641/2008 г., двете на ВАС - VI отд.) Възприетото от Бургаския административен съд становище противоречи на общия разум и целта на осигуряването, за чието запазване законодателят създаде и фикцията по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО, според която лицата във временна неработоспособност поради общо заболяване се считат за осигурени лица. В резултат на тази законова фикция не е необходимо отработването дори на един ден при прекратяване на трудово (респ. служебно) правоотношение и последващо ново назначаване. Щом като по силата на тази фикция лицето се смята за осигурено по време на отпуск поради временна неработоспособност и щом като има необходимия осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 КСО, то несъмнено има право на парично обезщетение за временна неработоспособност. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационните жалби решения са неправилни и следва да бъдат отменени, а вместо тях следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени Решение № 66 от 25.07.2008 г. на директора на РУСО - гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по неправилно съставения ревизионен акт за начет. Въпреки този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените от него съдебни разноски не следва да бъде уважено поради липса на изискуемата от закона форма и съдържание, при които да бъде направено - според чл. 80 ГПК, приложим и в административния процес по силата на чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Такъв списък касационният жалбоподател не е представил. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,