Решение № 1728 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2009 г.

Решение № 1728 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби: Жалбата на Сдружение "Федерация на кооперациите взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани", със седалище гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет Наско Станев Гюров, е подадена против Постановление № 343 от 30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, обн. в ДВ, бр. 4/2009 г. Втората жалба (по която е образувано адм. д. № 15108/2009 г., присъединено към адм. д. № 4942/2009 г.) е предявена от Кооперация ВЗКАЧС "Устрем 96", Кооперация ВЗКАЧС "Агрокредит", Кооперация ВЗКАЧС "Нова Черна - 96", Кооперация ВЗКАЧС "Тракия", Кооперация ВЗКАЧС "Агроинвест", Кооперация ВЗКАЧС "Искра", Кооперация ВЗКАЧС "Катуница", Кооперация ВЗКАЧС "Фермер" и Кооперация ВЗКАЧС "Агро - фар", подадена против горепосоченото постановление чрез упълномощен адв. Галина Максимова. В хода на процеса към двете жалби са присъединени с писмена молба по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК Кооперация ВЗКАЧС "Петрич - 96", Кооперация ВЗКАЧС "Мизия", Кооперация ВЗКАЧС "Вит ДМ" и Кооперация ВЗКАЧС "Добруджанска спестовна каса", представлявани от упълномощен адв. Галина Максимова. Всички жалбоподатели считат, че атакуваното постановление е незаконосъобразно като издадено в противоречие с административнопроизводствените правила, приложими при издаване на ПМС, с материалноправните разпоредби и с целта на закона, въз основа на който е прието постановлението - Закона за кредитните институции. С писмена молба от 1.02.2010 г. жалбоподателите конкретизират твърдяните нарушения и молят Върховния административен съд да отмени ПМС № 343 от 30.12.2008 г. изцяло или оспорените текстове на чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 3 и чл. 19 от процесното постановление. Ответникът - Министерският съвет на Република България (МС) оспорва жалбите чрез упълномощен юрк. Василев, който пледира за отхвърляне на жалбите като неоснователни, защото правното основание за приемане на постановлението е § 12 от Закона за кредитните институции и подзаконовият нормативен акт е в рамките на законовите правомощия на Министерския съвет. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите, тъй като с оспореното ПМС Министерският съвет не е излязъл извън своите правомощия и не е постановил акт извън пределите на своята компетентност. С обжалваното ПМС не се цели преуреждане на структурите на ВЗКАЧС и техните обединения, а се прецизира редът и начинът, по който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани уреждат дейността си като финансови институции. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбите за процесуално допустими - подадени са от надлежни страни Кооперации ВЗКАЧС, които са адресати на процесното ПМС и от Сдружение"Федерация на кооперациите взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани", което има правен интерес да оспорва ПМС № 343 от 30.12.2008 г., съобразно определение № 2626 от 25.02.2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав - I колегия, постановено по адм. д. № 13959/2009 г. В съответствие с чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконови нормативни актове е без ограничение във времето. Разгледани по същество всички жалби са неоснователни по следните съображения: Обжалваното Постановление № 343 от 30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани е обнародвано в ДВ, бр. 4/2009 г. В § 9 от ПЗР на това постановление е вписано, че се приема на основание § 12 от ПЗР на Закона за кредитните институции, в който е регламентирано следното: "Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет". В изпълнение на визираната законова норма е прието оспореното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. и съобразно чл. 1, ал. 1 от същото с него се определя редът, по който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, наречени кредитни кооперации, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции. По силата на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г. по смисъла на постановлението "взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани" са учредените взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни стопани, съгласно приложението (33 на брой), създадени по схемата за земеделски капиталов фонд в съответствие със сключените меморандуми за разбирателство между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства. При осъществената проверка за валидност и законосъобразност на оспореното постановление, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 196 от АПК, тъй като ПМС № 343 от 30.12.2008 г. е издадено от компетентния за това орган в предвидената в закона форма. С жалбите, предмет на настоящото съдебно производство, е релевирано твърдение, че МС е излязъл извън пределите на реда, по който съответните кооперации продължават дейността си и урежда отношения, които вече са уредени в закон и в противоречие със същия закон. Съдът не споделя тази теза, защото в случая е налице законова делегация, изрично установена с горепосочения § 12 от ПЗР на Закона за кредитните институции, чрез който законодателят е възложил на МС да регламентира реда, по който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани (ВККЧЗС) продължават дейността си като финансови институции съобразно този закон. В конкретната хипотеза именно това е уредено с процесното постановление, като с него не се преуреждат отношения, уредени вече със закон, както твърдят жалбоподателите. Статутът на ВККЧЗС по схемата за земеделски капиталов фонд е вече регламентиран със сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, както и със Закона за кооперациите, но по силата на Закона за кредитните институции, който е обнародван в ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г. и е влязъл в сила от 1.01.2007 г., на горепосочените кооперации законът придава правно значение на финансови институции. Точно в изпълнение на този закон МС с процесното постановление е уредил реда за продължаване дейността на ВККЧЗС като финансови кредитни институции, без по този начин да се достига до противоречие със законови норми. С оглед на това решаващият съдебен състав счита, че с оспореното ПМС е регламентиран редът и е конкретизиран начинът, по който ВККЧЗС продължават дейността си като финансови кредитни институции, както и условията, които следва да бъдат спазени при упражняване на тази дейност, като са детайлизирани правилата за предоставяне на кредити и кредитната политика и е очертан кръга от участниците във ВККЧЗС и в кооперативните съюзи на ВЗКАЧС, съгласно Глава четвърта от Закона за кооперациите. Оттук следва изводът, че процесното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. не е издадено извън обхвата и границите на компетентността на МС и в противоречие със законовите разпоредби, а е прието в изпълнение и във връзка с приложението на нормите на Закона за кредитните институции. Според жалбоподателите при издаване на оспореното постановление са осъществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в Глава трета от Устройствения правилник на МС. Съдът не установява никакво несъответствие с изискванията за приемане на ПМС, формулирани в Закона за нормативните актове (ЗНА). По силата на чл. 6, ал. 2 от ЗНА, МС издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, което е осъществено в конкретния случай. В Глава трета от ЗНА са регламентирани нормите, относими към изработване на проекти за нормативни актове (чл. 26 - 28 от ЗНА), които са изпълнени изцяло при изготвяне на проекта за процесното ПМС. Съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по- висока степен. Устройственият правилник на МС, на който се позовават оспорващите, не е акт от по-висока степен спрямо оспореното постановление, въпреки това за пълнота на изложението, съдът счита, че следва да обсъди релевираното от жалбоподателите оплакване. Към датата на издаване на обжалваното ПМС е действал Устройствен правилник на Министерския съвет и неговата администрация, приет с ПМС № 216 от 12.10.2005 г., обн. в ДВ, бр. 84 от 21.10.2005 г., в приложимата редакция на правилника, обн. в ДВ, бр. 67 от 29.07.2008 г.). В молбата на оспорващите от 1.02.2010 г. (подадена по адм. д. № 15108/2009 г., приложено към адм. д. № 4942/2009 г.) е развито твърдение за нарушение на чл. 59 от Устройствения правилник. Съдът констатира, че в случая са изпълнени всички процесуални изисквания, визирани в горепосочения текст - от приложения към преписката Протокол № 50 от заседанието на МС, проведено на 23.12.2008 г., е видно, че проектът за процесното ПМС е внесен и разгледан в т. 33 от заседанието, на което е приет без възражения. Безспорно е установено, че проектът е внесен в МС от министъра на земеделието и храните с мотивиран доклад, заедно с финансова обосновка, която е одобрена на 4.11.2008 г. от министъра на финансите, като проектът е съгласуван с всички министерства, както и с Дирекция "Икономическа и социална политика" при МС и с БНБ, които са представили обосновани писмени становища, приложени към административната преписка. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при издаване на оспореното ПМС не са допуснати отклонения и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК. Относно възражението на оспорващите за противоречие на ПМС № 343 от 30.12.2008 г. с материалноправни разпоредби, съдът намира, че също е неоснователно. В горепосочената писмена молба от 1.02.2010 г. жалбоподателите са конкретизирали оплакването си и са заявили, че претендират отмяна на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал. 3 и чл. 19 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г., поради противоречие с чл. 2 и чл. 7 от Закона за кооперациите и чл. 26 от Закона за международните актове. Решаващият съдебен състав не възприема становището на жалбоподателите и счита, че релевираните нарушения не са налице. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от процесното постановление е предвидено, че кредитната кооперация е юридическо лице, регистрирано по Закона за кооперациите. Съдът преценява атакуваният текст за напълно съобразен с нормата на чл. 1, изречение второ от Закона за кооперациите, според който кооперацията е юридическо лице. Относно изискването за регистрация на ВККЧЗС по Закона за кооперациите, то е в съответствие с нормите чл. 3 и чл. 4 от Закона за кооперациите, по силата на които кооперацията се вписва в търговския регистър по заявление на управителния съвет и възниква от деня на вписването в търговския регистър. По отношение на оспорения текст на чл. 2, ал. 3 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г., който урежда членуване на кредитните кооперации в кооперативен съюз на ВККЧЗС, съдът счита, че той също не противоречи на Закона за кооперациите. Това е така, защото в Глава четвърта от ЗК, законодателят е регламентирал, че кооперациите се обединяват в кооперативни съюзи. Съобразно чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кооперациите кооперативните съюзи са юридически лица със статут на кооперации и те могат да образуват свои съюзи и федерации. Следователно съществуващото Сдружение "Федерация на кооперациите взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани", което е жалбоподател на настоящото дело няма пречка са продължи да действа като обединение между кооперативни съюзи, което е в съответствие с цитираната норма на чл. 54, ал. 4 от Закона за кооперациите. Атакуваният на чл. 19, ал. 1 от процесното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. също е съобразен с изискванията на Закона за кооперациите, защото с него е осъществено препращане към Глава четвърта на Закона за кооперациите, досежно регистрацията на кооперативните съюзи. Относно твърденията на жалбоподателите за противоречие между горепосочените разпоредби с чл. 26, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, съдът счита, че също не е налице, доколкото жалбоподателите се позовават на приложения по делото и приет като писмено доказателство Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската комисия от 31.03.1998 г., подписан за правителството от министъра на земеделието и аграрната реформа и за ЕК от ръководителя на Делегацията на ЕК на България. Съдът констатира, че визираният меморандум урежда създаването на Федерация на взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани, но в него не се съдържа нито един текст, който да забранява или ограничава обединяването на кредитните кооперации в кооперативни съюзи, каквото е изискването на сега действащия Закон за кооперациите, който е влязъл в сила на 1.01.2001 г., тоест след подписването на горепосочения меморандум през 1998 г. и който следва да се прилага като нов закон, уреждащ процесните правоотношения. От значение е и обстоятелството, че в т. 5.4. Фаза IV - Окончателна организация и в т. 5.6 Фаза IV - Окончателна организация, страните, подписали Меморандума за разбирателство, са се споразумели, че след 31.12.1998 г. българското правителство отговаря за наблюдение и финансов контрол върху схемата на земеделски капиталов фонд и ще направи всички необходими постъпки за подпомагане на бъдещото развитие на схемата. Това означава, че по силата на горепосочените текстове от меморандума, МС носи отговорността за организацията и финансовия контрол върху разпределението и усвояването на безвъзмездно предоставени финансови средства, с което се обосновава правомощието за правителството да регламентира създаването на кооперативни съюзи в съответствие с действащия Закон за кооперациите. В жалбите се съдържа твърдение за противоречие на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от процесното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. с текста на чл. 7, ал. 2 от Закона за кооперациите, съобразно който едно лице може да членува в повече от една кооперация. Решаващият съдебен състав счита, че не е осъществено твърдяното нарушение, защото в ограничението, въведено с чл. 3, ал. 2 от оспореното постановление е вписано изрично, че се касае само до "една кредитна кооперация" като финансова институция, а не до правото на едно лице да участва в повече от една кооперация (всяка друга кооперация), регистрирана по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за кооперациите. Следователно доколкото ВККЧЗС имат характер на финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, атакуваният текст на чл. 3, ал. 2 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г. е в съответствие с изискванията на § 12 от ПЗР на влезлия в сила от 1.01.2007 г. Закон за кредитните институции, в приложение на който специален финансов закон е прието обжалваното постановление. Оттук следва заключението, че оспорените текстове от процесното постановление не противоречат на материалноправните разпоредби и не съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите за противоречие на ПМС № 343 от 30.12.2008 г. с целта на закона, въз основа на който е приет. В чл. 1, ал. 1 от Закона за кредитните институции законодателят е формулирал целта на този закон, а именно: да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите. Настоящият съдебен състав счита, че процесното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. не противоречи с така прогласената цел и е в съответствие с изискванията на този закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното ПМС № 343 от 30.12.2008 г. не страда от инвокираните с жалбите пороци - отменителни основания по чл. 146 във връзка с чл. 196 от АПК, което налага отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът по жалбите няма претенция за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 193, ал. 12, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,