Решение № 133 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2013 г.

Решение № 133 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2013 г., I г. о., ГК, докладчик Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. О. С. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 61 от 17.04.12 г. по гр. д. № 299/2011 г. на Айтоския районен съд, потвърдено с решение № V-122 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 1257/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С влязлото в сила решение е признато за установено по отношение на ответника А. О. С., че ищцата К. И. М. е собственик на спорната част от недвижим имот № 011035 в землището на [населено място], [община]. Съдът е приел, че целият имот № 011035 е възстановен на ищцата в стари реални граници с решение на поземлената комисия и то я легитимира като негов собственик. Същевременно за същата спорна част ответникът се легитимира като собственик с решение на ОСЗ за обезщетяване със земя по чл. 19 ЗСПЗЗ от остатъчния поземлен фонд, стопанисван от общината. Прието е, че спорната част попада в имота на наследодателя на ищцата, който не е бил включен в ТКЗС и е бил обработван от него. Ответникът А. С., не е владял тази част и не е могъл да я придобие по давност. Молбата за отмяна се основава на оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, както и на твърдения за наличие на новооткрито доказателство - удостоверение на кметство [населено място], че молителят владее спорния имот повече от десет години. Ответникът в производството К. И. М. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна и е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеното в настоящото производство удостоверение не представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК и не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. Въпреки че е издадено от кмета на [населено място], то не е изявление на длъжностно лице в кръга на службата му, а по същество представлява писмено свидетелско показание, което е недопустимо доказателствено средство. То не съдържа и нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да не са били известни на страната и да не са могли да бъдат установени при разглеждането на делото в инстанциите по същество. Още с отговора на исковата молба А. О. С. е направил възражение, че е владял спорния имот преди решението на ОСЗ от 2002 г., а преди него имотът е бил владян от баща му. Във връзка с изясняване на това възражение по делото са слушани и свидетели. Това, че съдът не е възприел тезата на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност не е основание да се иска отмяна на влязлото в сила решение въз основа на същите обстоятелства, които са били вече обсъждани от инстанциите по същество. Освен това - изложените в молбата за отмяна оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като излизат извън неговия предмет. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение