Решение № 9197 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2011 г.
ВАСII отделение24.06.2011 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 523/16.12.10 г., постановено по адм. д. № 553/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. ОСЪЖДА община Велинград ДА ЗАПЛАТИ на Пламен Алипиев Войновски, Иван Алипиев Войновски, двамата от гр. София, ж. к."Света троица" № 309, в. "Г", ет. 2, ап 74 и на Мария Костадинова Станудина от гр. Велинград, ул. "Пушкин" № 39 деловодни разноски за касационната инстанция в размер общо на 300 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9197 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение № 523/16.12.10 г. по адм. д. № 553/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Пламен Алипиев Войновски, Иван Алипиев Войновски и Мария Костадинова Станудина в писмен отговор, изготвен от адв. Пашалиев, надлежно упълномощен, поддържат неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски за двете съдебни инстанции. Първите двама се представляват и от адв. Стойчев и адв. Коларов, изложили в съдебно заседание и писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, Ски клуб "Чепинец", в писмено становище излага съображения относно основателността на касационната жалба с молба да бъде уважена с отмяна на атакуваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Пламен Алипиев Войновски, Иван Алипиев Войновски и Мария Костадинова Станудина е Заповед № 1000/02.08.10 г., с която кметът на община Велинград на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 131, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрил ЧИ на ПР като за сметка на УПИ Х-245 "за индивидуално вилно строителство", кв. 35 по плана на с. Юндола са образувани два нови УПИ Х-245 "за индивидуално вилно строителство" с площ 610 кв. м. и УПИ ХI- "за индивидуално вилно строителство" с площ 960 кв. м., двата общинска собственост в същия квартал съгласно зелен цвят на представен проект. Със заповедта за сметка на УПИ ХI- "индивидуално вилно строителство" е прокарана улица-тупик с о. т. 400б-400в с площ 100 кв. м. за осигуряване достъп до УПИ Х-245 кв. 35 съгласно кафявия цвят на проекта. За да постанови обжалваното решение, с което административният акт е обявен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, съдът е приел, че жалбата е подадена от надлежно легитимирани лица и че този акт е издаден в противоречие с влязло в сила решение № 408/16.09.09 г. по адм. д. № 258/09 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което Заповед № 100/02.02.09. на кмета на община Велинград, за регулационни промени на УПИ Х-245, кв. 35 по плана на с. Юндола, одобрени на същото фактическо и правно основание, е отменена като незаконосъобразна. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за недопустимост и неправилност, касационни основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, е неоснователна. Относно обстоятелството, че лицата, оспорили административния акт пред първата инстанция, са носители на право на строеж в УПИ Х-245, кв. 35, реализирано с построяване на вилна сграда, по делото не е имало спор. Предвид това тези лица попадат в кръга на лицата по чл. 131, ал. 1 ЗУТ, на които законодателят е придал качеството "заинтересувани" при съгласуване и одобряване на устройствени планове, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ съдебно административното производство като учредено по редовна жалба се явява надлежно, а постановения в това производство съдебен акт - допустим. От фактическа страна, независимо, че е образувана нова административна преписка, е налице пълна идентичност между фактическите и правни основания за издаване на отменената с влязлото в сила съдебно решение Заповед № 100/02.02.09 г. и процесната Заповед № 1000/02.08.10 г. Обоснован е извода на съда във връзка с приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като в противоречие с влязлото в сила решение за отмяна като незаконосъобразна на предходната заповед, процесната е издадена без съгласието на притежателите на право на строеж в поземления имот. В тази връзка следва да се има предвид, че приложимите материално правни норми следва да се тълкуват в тяхната взаимна обвързаност, а не изолирано, предвид което разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ в приложимата им към датата на издаване на заповедта редакция следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 131, ал. 1 ЗУТ и одобряването на устройствени планове на това основание да се извършва със съгласието и на носителите на ограничени вещни права в поземления имот. В този смисъл е и последната законодателна промяна на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - ДВ бр. 87/10 г. Следва обжалваното решение като допустимо, обосновано, процесуално и материалноправно законосъобразно да бъде оставено в сила. При този резултат на ответниците по касационната жалба Пламен Алипиев Войновски, Иван Алипиев Войновски и Мария Костадинова Станудина следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300 лв., своевременно поискани и доказани в настоящата инстанция в размер на 300 лв. с Договор за правна защита и съдействие от 17.01.11 г. Евентуално неприсъдените за първата инстанция разноски следва да се поискат по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение