Решение № 12062 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2015 г.

Решение № 12062 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

"З. г." ООД, чрез адв. П. Г. обжалва решение № 3279/12.05.2015 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 1007/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2061208978/12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 2226/20.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С..

В касационната жалба за наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество жалбоподателят оспорва изводите на съда за недоказана реалност на спорните доставки от "С. с." ЕООД и "М. п. м. г." ЕООД и твърди, че са в противоречие със събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания на св. Г. Ш. - управител на "Г.-К." ЕООД и М. Й. управител на "М. п. м. г." ЕООД.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. С. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на "З. г." ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 24 552 лева и съответните лихви за данъчен период м. 09.2011 г., както следва:

• в размер на 10000 лева по фактура № 118/29.09.2011 г. издадена от "М. п. м. г." ЕООД с предмет "комисионна"

• в размер на 14 552 лева по фактура № 134/30.09.2011 г. с предмет "бране на грозде, 500 т " и фактура № 98/23.09.2011 г., за доставка на амониева селитра от "С. с." ЕООД.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, определен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. действаща преди 1.01.2013 г./, в предвидената от чл. 120 ДОПК форма и е мотивиран. По приложението на материалния закон съдът е направил извод, че "З. г." ООД, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК не е успял да установи при условията на пълно доказване основанията по чл. 25 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит, което претендира.

Позовавайки се на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 първоинстанционният съд е приел, че за да се ползва от правото на приспадане по чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО е необходимо от една страна заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице.

По фактура № 134/30.09.2011 г. съдът е приел, че доставчикът "С. с." ЕООД няма собствен кадрови ресурс за бране на грозде. Във връзка с твърденията на ревизираното лице, че прекият доставчик е ползвал работници, предоставени по договор за съвместна дейност с "Г.-К." ЕООД, съдът е обсъдил показанията на Г. Ш. - управител на последното дружество. Според тези показания свидетелят, чрез дружеството "Г. - К." ЕООД е осигурил 10-15 работници на "С. с." ЕООД за бране на грозде. В решението е прието, че обстоятелствата кой е заплатил възнаграждение на работниците и кои именно работници са осъществили брането на грозде, са останали недоказани по делото. В тази връзка е посочено, че по договора от 9.09.2011 г. с "Х. В." АД, ревизираното дружество няма задължение да организира брането на грозде, а това е ангажимент на купувача.

По доставката от М. п. м. г." ЕООД съдът е приел за недоказана посредническата услуга за сключване на договор с "Х. В." ЕООД. Първият аргумент за този извод е свързан с посочения в решението на директора на дирекция ОДОП град С. факт, че "З. г." ООД е имало пряк контакт с чл. на управителния орган на дружеството - В. Ш. в качеството му на ЕТ "И. К. - В. Ш.". Другият аргумент на съда се основава на показанията на свидетеля М. Й., в които липсват конкретни данни за обстоятелства свързани с предлаганата стока - къде се намира масива с гроздето, което предлага, какъв сорт е гроздето и какво е качеството му. Свидетелят не е извършил оглед на стоката, лично или чрез някой друг, койт ода прецени стойността му. В решението е посочено още, че показанията на свидетеля, че не е издал фактура и е имало друга фирма посредник са в противоречие с писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/.

По доставката на амониева селитра съдът е приел, че фактурираното количество от 42 т предполага наличието на складова площ за съхранението му за времето от предходната доставка от "К. с. и." ЕООД до доставянето му на "З. г." ООД и да е съпроводена с документи за превоз или за предаване и приемане на стоката, каквито в случая липсват. Липсата на доказателства за доставяне на стоката не могат да се преодолеят от констатациите на вещото лице, че доставката е осчетоводена правилно при доставчика и получателя.

С тези мотиви, съдът е обосновал краен извод за недоказано осъществяването на доставките на стоки и услуги и липса на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит.

Решението е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС се поражда от изискуемостта на данъка добавена стойност. Съгласно чл. 25 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. По доставките на стоки, данъчното събитие настъпва на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоките. Нормите от националния закон следва да се тълкуват и прилагат съгласно тълкуването на чл. 168 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на Съда на ЕС. П. доставките на услуги от чл. 9, ал. 1 във връзка чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС следва, че юридическият факт, който поражда настъпването на данъчно събитие и съответно на правото на данъчен кредит, е извършването на услугите. Поради това правилно съдът във връзка с материална законосъобразност на акта е извършил преценка за осъществяването на тези факти. Неоснователни са касационните доводи за противоречие на на фактическите му и правни изводи с доказателствата по делото.

Правилно съдът е приел, че не е доказано предаването и получаването на 42 т амониева селитра. По делото не са представени приемо - предавателни протоколи, респективно транспортни документи или други доказателства за доставяне и получаване на стоката. Доводи в тази насока не са изложени и в касационната жалба.

Основните аргументи на касационния жалбоподателя за неправилност на решението се отнасят до извършването на посредническа услуга от "М. п. м. г." ЕООД и услуга по бране на 500 т грозде от "С. с." ЕООД. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните в съдебното производство гласни доказателства в съответствие с чл. 172 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Показанията не съдържат конкретни данни относно изпълнението на спорните услуги.

С. М. Й. не сочи конкретни параметри на стоката, за чиято продажба твръди, че е посредничил като управител на "М. п. м. г." ЕООД, в това число сорт грозде, реколта, данни за масива, където е произведено. Видно от приложения договор от 9.09.2011 г. сключен между "З. г." ООД и "Х. В." АД, предмета на договора са конкретно изброени сортове грозде, произведени от собствения на продавача лозов масив (с. Е., общ. Нова загора). Поради това и предвид останалите доказателства по делото, правилно съдът е преценил като недоказани твърденията на ревизираното лице за извършена услуга от "М. п. м. г." ЕООД посредническа услуга.

От показанията на св. Г. Ш. също не се доказва услуга по бране на 500 т грозде от "С. с." ЕООД. Показанията не съдържат конкретни факти по изпълнението на тази услуга, в това число и по отношение на лицата, предоставени от "Г.-К." ЕООД на прекия доставчик за гроздобера. Такива не се съдържат и в писмените обяснения на прекия доставчик, дадени в хода на ревизията. При липса на данни за конкретните лица, участвали в изпълнението на услугата, неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 57 ДОПК поради неизискване на писмени обяснения от участниците в гроздобера. Следва да се допълни, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора за съвместна дейност от 1.08.2011 г. "Г.-К." ЕООД е имало задължение да предоставя на "С. с." ЕООД строителни работници, не и други работници. При липсата на други доказателства за фактическо участие на работници на това дружество в бране на грозде на лозовия масив на ревизираното лице, правилно съдът е приел, че изпълнението на услугата не е доказано. От друга страна в договора от 9.09.2011 г. за продажба на гроздето, изрично е уговорено, че брането е ангажимент на купувача - "Х. В." АД, както правилно е отбелязъл.

С оглед на изложеното, решението следва да се остави в сила. За пълнота на изложеното и предвид постъпилото по делото становище на ответника от 2.11.2011 г., следва да се посочи, че нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. в сила от 1.01.2013 г./ е неотносима към преценката за валидността на процесния ревизионен акт, който е издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган.

При този изход на спора, разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължат на ответника в размер на 1 266.56 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,