Решение № 492 от 22.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1575/2012 г.

Решение № 492 от 22.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1575/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Г. А. за възобновяване на производството по нчд. № 866/2009 г. на Шуменския районен съд и отмяна на определение № 1912/25.11.2009 г. Осъденият твърди, че не е бил призоваван за съдебното заседание и не е упражнил правото си на лично участие в процеса, поради което моли определението да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: С определение № 1912/25.11.2009 г. по нчд № 86/2009 г. на Шуменския районен съд, на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено общо наказание на осъдения А. Г. А. в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което е по-тежкото измежду наложените наказания по присъди по нохд № № 537/2008 г. и 672/2008 г., двете на Шуменския районен съд. Върховният касационен съд намира, че искането е процесуално допустимо. По делото липсват данни, които да опровергават твърдението на осъдения, че е задържан за изтърпяване на наказанието на 23.03.2012 г., поради което следва да се приеме, че на тази дата той е разбрал за постановеното определение. Искането е подадено на 12.07.2012 г., т. е в рамките на законния шест месечен срок. Разгледано по същество обаче, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска възобновяване на делото поради неучастието му в наказателното производство. Така се охранява правото на лично участие на осъдения в процеса, което е основно процесуално право и представлява съществена гаранция за упражняване на правата му по чл. 55 от НПК и за справедливост на наказателното производство изобщо. Производството по чл. 306, ал. 1 от НПК, в което са групирани наложените наказания на осъдения по влезли в сила присъди и е определено общо наказание на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК, макар и да не е такова по установяване на престъплението и реализиране на наказателната му отговорност, също е наказателно по своя характер. По силата на чл. 306, ал. 2 от НПК осъденият следва да бъде призован, за да може да участва лично в съдебното заседание. Видно е от материалите по делото, че Шуменският районен съд е изпълнил задължението си по призоваване на осъдения А. и осигуряване на личното му участие в производството. Той е призоваван от известните по делото адреси - село И., обл. Разград и село И. ш., обл. Шумен, но призовките са върнати като невръчени на лицето, тъй като не живее от години в посочените населени места. В същия смисъл са и отговорите на кметовете на селата, получени по повод направеното запитване от съда. Съдът е назначил служебен защитник на осъдения А. и е разгледал делото в негово отсъствие. При тази данни, Върховният касационен съд намира, че неучастието на искателя А. в частното наказателно производство се дължи на собственото му процесуално поведение. Той е напуснал местоживеенето си на адресите, посочени от него и сам се е поставил в невъзможност на участва по делото. Липсва основание за възобновяване на производството. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,