Решение № 15317 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2012 г.

Решение № 15317 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Шарифа Азиз Мансур лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря Сетайеш Мансур, гражданка на Авганистан, срещу решение № 5889 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 7665 по описа за 2012 г. на Административен съд. Счита се, че неправилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ според която статут на бежанец се предоставя на лице, което основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към конкретно определена социална група, намира се извън страната си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Въпреки това съдът неправилно е приел, че не са налице тези предпоставки по отношения на нея, независимо от установеното по делото, че тя не се е съобразила волята на семейството си и не е приела техния избор за неин съпруг, което за лице изповядващо исляма е недопустимо. Иска отмяна на решението още повече, че според справките за състоянието в страната за нея е налице и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява по същество наличие на всички отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците при МС, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред първоинстанционния съд, е било решение № 475 от 3.07.2012 г. на председателя на държавната агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателката лично за нея и като законен представител на дъщеря си е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценено е, че отказът е постановен след като председателят на агенцията е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства както относно наличието на предпоставките по чл. 8 така и за чл. 9 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока, напълно ги споделя. Правилен е изводът, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателката причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Взето е предвид, че жалбоподателката е живяла три години и половина със семейството си в страната и не са посочени данни, че те са били преследвани или е оказано насилие срещу тях от когото и да е било. Изложеното в касационната жалба представлява само опасения от евентуални посегателства и по специално така наречените "убийства на честта". Самата жалбоподателка в интервюто си от 7.05.2012 г. сочи, че конкретни заплахи в рамките на тези три години и половина в които са живяли в страната със съпруга си не е имало. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ като е потвърдил отказа на административния орган за предоставянето на статут на бежанец. Следва да бъдат споделени и изводите на съда по отношение на искането за предоставянето на хуманитарен статут като съдът е изложил подробни и законосъобразни мотиви, които не следва да се приповтарят. Напълно неоснователни са възраженията развити в касационната жалба, че както административния орган така и съдът не били събрали достатъчно информация за състоянието на сигурността в Афганистан. Пo делото са представени справка изготвена от дирекция Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд от 19.1.2012 г. (л. 11), както и справка, изготвена от същата дирекция с дата от 15.11.2012 г. Крайният извод на съда, че в дадения случай не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ следва да бъде напълно споделен. Конкретно определени са случаите в чл. 9 от ЗУБ, в които се предоставя хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради липсата на посочените предпоставки по отношение на лицето-кандидат, обосновано е прието, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, трето отделение