Решение № 11197 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 141/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 1174/07.10.2024 г. на Административен съд София област по адм.д. 442 по описа за 2024 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствените средства за спорния факт на действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги и за настъпването на юридическите факти, представляващи данъчни постоянни разлики. Тази преценка намерила израз в необоснована констатация за кадрова обезпеченост на доставчиците. Според касационния жалбоподател съдебният акт не съдържа отговор на доводите му, а правните изводи се свеждат до цитиране на практиката на Съда. В касационната жалба се възсъздава правно-логическата от юрисдикционния акт, постановен при оспорване на РА по административен ред, за да се обоснове довод за недоказаност на предпоставките за възникване на упражненото от РЛ право на приспадане на данъчен кредит и за правомерно преобразуване с РА на СФР с разходите, които не са документално обосновани. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Михайлов 88 ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Адм. съд София област РА са установени в тежест на Михайлов 88 ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 29 660.32 лева с лихви за забава общо 3 413.07 лева и за корпоративен данък за данъчен период 2022 г. в размер 8 129.54 лева с лихви за забава 414.74 лева. Източник на задължението за косвения данък е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от задълженото лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 06, 08, 09 и 12.2022 г. и м. 01 и 03.2023 г. в корелация с отказа на органите по приходите да признаят упражнено от ДЗЛ в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по издадени от Гуми НН1 ЕООД, Старс металс ЕООД, Ентер шоп ЕООД, Тони М 2020 ЕООД, Топ метал 2022 ЕООД и Зомер М и М ЕООД фактури с предмет на доставките стоки (дървен материал по фактурите на първите петима и авточасти и труд фактурите на последния). Допълнителните задължения за корпоративен данък са за данъчен период 2022 г., като резултат на основано на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО преобразуване на СФР с непризнати разходи по фактури на част от тези доставчици /Гуми НН1 ЕООД, Ентер шоп ЕООД, Тони М 2020 ЕООД и Топ метал 2022 ЕООД/. С обжалваното решение е отменен РА. Мотивите на съдебния акт възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях 8 представляват компилативен цитат на съобразителната част и на решаващите мотиви на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част, в частта отразяваща приемането на ССЕ и възпроизвеждаща съдържанието му и в частта, която систематично следва да съдържа правните изводи на съда, но представлява преразказ на практиката на СЕС. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. При действието на чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК решението следва да съдържа какво постановява съда. Решението на АССО не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП или посочването на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства без с това да са свързани направени от съда фактически констатации. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Не са правни изводи на съда имплементираните в мотивите на решението му части от решения на Съда. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение