Решение № 4838 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2009 г.
ВАСII отделение14.04.2010 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
Отменя решение № 417/26.09.09. г, постановено по адм. д. № 127/09 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, вместо което постановява: Отменя по жалбата на Ирина Томова Шумарова от гр. Велинград, ул. "Поп Топорчо" № 2 като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-Пз-04/19.01.09 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Тераса, механа, преградна стена и стълбище" реализиран в УПИ ХХI-4037, кв. 95 по плана на Велинград. Осъжда РДНСК - Пазарджик да заплати на Ирина Томора Шумарова от гр. Велинград, ул. "Поп Топорчо" № 2, ЕГН хххххххххх разноски за двете съдебни инстанции в размер на 475 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4838 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Иванова и адв. Църцаров, пълномощници на Ирина Томова Шумарова от гр. Велинград срещу решение № 417/26.09.09 г. по адм. д. № 127/09 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно, претендират разноски. Ответникът Румен Томов Иванов в писмена защита излага доводи за неоснователност на касационното оспорване, претендира разноски. Ответникът, началник РДНСК - Пазарджик не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. След като по повод допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, касационни жалби провери съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд констатира: С обжалваното решение състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил оспорването по жалбата на Ирина Томова Шумарова срещу Заповед № ДК-02-Пз-04/19.01.09 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на строеж "Тераса, механа, преградна стена и стълбище", реализиран от оспорващата в УПИ ХХI-4037, кв. 95 по плана на гр. Велинград, без одобрени проекти и разрешение за строеж. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът, осъществен в периода 2004 - 2005 г. попада в категорията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ ЗУТ, и по отношение на същия не може да намери приложение разпоредбата на § 16 ДРЗУТ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, обусловено от нарушение на процесуалното правило по чл. 168 АПК. Преценката за законосъобразност на административния акт се прави въз основа на фактическите и правни основания за издаването му при недопустимост със съдебното решение тези основания да се допълват или изменят. В съставения в хода на административната преписка Констативен акт № 146/21.11.08 г. извършеното на място е отразено като стоманобетонова плоча, оформяща тераса с механа под нея при използване денивилацията на терена с достъп посредством външни стълби и преградна стена, което описание е възприето и в мотивната част на издадената заповед. Това е дало основание назначеното по делото вещо лице Захов да даде заключение, че изграденото на място представлява отделни, независими един от друг елементи, подсигуряващи сигурността и достъпа до жилищната сграда и представляващи реконструкция на дворното място. Въз основа на безспорното установяване по делото, относно обстоятелството, че извършените на място отделни "елементи " нямат самостоятелно предназначение, а представляват съвкупност от строителни работи, променили качествено и пространствено сградата, съдът е следвало да констатира незаконосъобразност и несъответствие на заповедта с целта на закона. Описанието на подлежащия на премахване строеж и подвеждането му под определението на нормата на § 5, т. 38 ДРЗУТ е от значение за законосъобразността на заповедта в контекста и на процедурата по изпълнението й, което в случай като настоящия би било невъзможно при евентуална частична отмяна на акта. По изложените съображения обжалваното решение като несъответстващо на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което оспорената по делото заповед се отмени като незаконосъобразна. Предвид горното конкретните касационни доводи, наведени от процесуалните представители на касатора Шумарова не следва да бъдат обсъждани. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 1 АПК на последната следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 475 лв. - ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,