Решение № 13483 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. А. П., В. А. Б., Р. Д. Л., О. Ю. В., В. И. Т., А. И. Д., В. Б. В., В. Н. С., Я. С. В., К. И. Т., В. Н. Н., Д. И. П., П. К. А., П. Б. Х., Ю. Б. Б., С. Х. П., Н. С. И., Т. Д. Н., М. Н. Д. и Л. В. В. против решение 3332 от 19.05.2023г. по адм. дело 11660/ 2021г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед РД- 09-018/ 24.01.2020 г. на Кмета на район Лозенец, Столична община. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Касаторите Л. В. В., С. Х. П., П. Б. Х., Н. С. И., Т. Д. Н., Ю. Б. Б., М. Н. Д. и П. К. А. молят решението на административния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и събиране на доказателства, като им се присъдят направените по делото разноски. Останалите касационни жалбоподатели молят след отмяната на съдебния акт да се постанови ново решение по същество, с което жалбата срещу заповедта на кмета на район Лозенец, Столична община, да бъде отхвърлена. Ответникът кмет на район Лозенец, Столична община и ответникът Р. Е. И. не оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответниците Й. П. И. и М. Д. Н. чрез адв. Бозуков и ответникът В. Е. З. чрез адв. Трифонова оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът З. претендира и направените по делото разноски. Ответниците С. А. С., Л. В. О., И. М. М., Н. С. К., Р. Г. П., Ж. И. К., Н. В. О., Л. С. С., Р. С. Д., Д. Ж. К., С. И. П., А. Б. В., А. Б. С. и Р. Г. Г., С. Л. Л., Н.-Т. А. Н. и А. И. П. не изразяват становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни в производството, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Е. З., сега ответник, против заповед РД- 09-018/ 24.01.2020 г., с която кметът на район Лозенец, Столична община, учредява в полза на собствениците на ПИ с идентификатор 68134.905.2849, за който е отреден УПИ IV- 725,726, кв. 3, по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, право на преминаване през част от УПИ VII- 725, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София, собственост на З. и на ответниците Й. П. И., М. Д. Н., С. А. С., Л. В. О., И. М. М., Н. С. К., Р. Г. П., Ж. И. К., Н. В. О., Л. С. С., Р. С. Д., Д. Ж. К.. В заповедта е посочено, че правото на преминаване ще се осъществява през част от УПИ VII- 725, кв. 3 с площ от 128 кв.м. съгласно схема проект и се учредява до отпадане на необходимостта, т.е. до реализиране на безименна улица между о.т. 81 г и о.т.80д и е на стойност 36866.40 лв. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излага съображения, че органът е сезиран с искане по чл. 190, ал. 1 ЗУТ, а не по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, каквото е посоченото в заповедта правно основание, както и че са налице други технически по- целесъобразни варианти за достъп до имота на заявителите. Приема също, че в нарушение на чл. 6 АПК обжалваната заповед засяга правата и интересите на собствениците на УПИ VII- 725, кв. 3 по плана на гр. София в по -голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която актът се издава. Тези изводи са правилни, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Както административния съд законосъобразно приема, налице е несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Същевременно от обстоятелствената част на административния акт, изложеното в заявлението, подадено от съсобственици на УПИ IV- 725,726, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София, по което е образувано административното производство и от представените писмени доказателства се установява, че със заповедта е прокаран временен път през УПИ VII- 725, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София, осигуряващ транспортен достъп до съседния УПИ IV- 725,726, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София съгласно чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбите на чл.190 и чл. 192 ЗУТ регламентират съответно първата сервитут за временен път, а втората - право на преминаване през чужд имот. Двата сервитута са самостоятелни, с различно съдържание и се учредяват при различни предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващия имот. За прокарване на временен път е необходимо господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план (арг. чл. 190, ал. 1 ЗУТ), а за учредяване на право на преминаване през чужд имот след да се установи, че между собствениците не е постигнато съгласие и няма друг подходящ технически целесъобразен начин за достъп до господстващия имот (чл. 192, ал. 2 ЗУТ). В случая административният орган допуска смесване на двата сервитута, като на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ фактически прокарва временен път през УПИ VII- 725, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София за достъп до УПИ IV- 725,726, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София. Следователно заповедта е издадена без да са установени предпоставките на чл. 190, ал. 1 ЗУТ и без от страна на органа да са изложени съображения в този смисъл, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Същевременно в заповедта не са обсъдени и условията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, според който временните пътища по възможност следват новопроектираните улици по подробния устройствен план. В случая е установено, че УПИ IV- 725,726, кв. 3 по плана на м. Витоша ВЕЦ Симеоново, гр. София, има лице по предвидена с ПУП- ПР, одобрен със заповед РД-09-50-674 от 05.12.1997г., потвърден с решение 44, т. 2 по протокол 24/ 30.03.2001г. на СОС, улица между о.т. 81г и о.т.80д, която не е реализирана, но в противоречие с цитирания текст това не е взето предвид и не са обсъдени възможностите трасето на временния път да преминава по тази улица, а не през имот, частна собственост. Изискването временните пътища да следват новите улици по одобрения ПУП не е императивно, но в случая варианти за достъп до имота на заявителите по проектираната улица от административния орган изобщо не са изследвани. Реализирането на влезлия в сила ПУП- ПУР е задължение на общината, поради което свързаните с това технически и икономически затруднения са без значение и не могат да бъдат основание за непропорционално засягане на права и интереси на граждани, а доводите на касаторите в този смисъл са неоснователни. Посочените формални нарушения и противоречието на заповедта с материалноправни разпоредби са основания за отмяна на оспорения административен акт. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон, което се обосновава и от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички основания по чл. 146 АПК. В хода на делото са събрани релевантните за изясняване на спора доказателства. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК - обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и представените доказателства и са изложени съображения в подкрепа на направените правни изводи, поради което доводът на касационните жалбоподатели, че решението не съдържа мотиви, е неоснователен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника В. Е. З. сумата 1200.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, разноски на ответниците Й. П. И. и М. Д. Н. не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. На ответниците кмет на район Лозенец, Столична община и Р. Е. И. разноски не се дължат, тъй като материалноправната им легитимация е съвместна с тази на касационните жалбоподатели. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,