Решение № 12946 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2019 г.

Решение № 12946 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 998 от 7.05.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3304/2018 г. С него се отменя решение № 2153-15-201 от 10.10.2018 г. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-225/25.09.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и се изплаща преписката на органа за произнасяне по заявлението на Р. П. вх. № МП-35824/27.05.2015 г. при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Р. П. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид в отговор по касационната жалба и писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. П. с адрес в [населено място] срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив с което е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отказът са основава на фактическите изводи за липса на стаж от втора категория за периода 22.07.1985 г. -2.07.1990 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил, предвид липсата на данни за товароподемността на автомобила под или над 12 тона, с приложимост на разпоредбата на т. 26 от ПКТП /отм./. Административният орган приел, че в производството пред него представените писмени доказателства УП и трудова книжка и установените служебно не се установява еднозначно категорията труд в спорния период. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установил от фактическа страна чрез гласни доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза, че са налице доказателства след извършена проверка на разплащателните ведомости на ПМА "Технопрогрес" и Автобаза Пловдив, представени от "Ситиком" ООД, като правоприемник от които се установява че данните, посочени в удостоверение УП-3 № 466/24.01.2016 г. за периода от 22.07.1985 г. до 30.06.1990 г. изцяло отговарят на тези, вписани в месечните разплащателни ведомости за жалбоподателя Р. П. При съществуването на това удостоверение в преписката като доказателство и не обсъждането му от административния орган съдът е отменил решението е разпореждането като незаконосъобразни и върнал делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество съобразно указанията в мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Производството пред административния орган се регламентира от закона и в изпълнение на служебното начало чл. 9 АПК Административният орган събира служебно всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила е основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на административния акт като незаконосъобразен само на това основание. В настоящето съдебно производство административният съд е извел обосновани изводи от фактическа страна въз основа на събрани по делото доказателства, които обсъдил в тяхната пълнота, от което формирал и обоснован правен извод за нарушения в административното производство пред административния орган, свързани със събиране и оценка на доказателствата от съществено значение за правилното разрешаване на въпроса по същество. Съдът при постановяване на решението не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения в хипотезите на чл. 209, т. 3 АПК и постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за тази инстанция в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение