Решение № 7879 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2016 г.

Решение № 7879 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. от гр. П., против Решение № 299/17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 188/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 15 - 1006 - 000890/15.12.2015 г., на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Н. Н. срещу Заповед № 15 - 1006 - 000890/15.12.2015 г., на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. П. е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДв. П досежно отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. П. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение