Решение № 2595 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2012 г.

Решение № 2595 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Анастаси кънстръкшън" ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. Панева, против Решение № 722 от 11.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2623/11 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1112449/01.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-381/15.11.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Предмет на оспорване пред АС е бил АПВ № 1112449/1.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-381/15.11.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, в частта относно неприсъдена законна лихва върху прихванатата сума в размер на 106021,73 лв., претендирана за периода от 10.04.2008 г. до 1.09.2011 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за безспорно, че с АПВ № 1112449/1.09.2011 г. е призната за възстановяване сума в общ размер на 106021,73 лв., представляваща стойността на ДДС, установен и деклариран за възстановяване за м. 02.2008 г. в размер на 72851,12 лв. и за м. 03.2008 г. в размер на 33170,61 лв., като с признатата за възстановяване сума са прихванати насрещни изискуеми публични вземания. Актът е постановен, въз основа на подадено от жалбоподателя искане за прихващане или възстановяване вх. № ИТ-00-10170/12.08.2011 г. В хода на проверката за периода от 1.02.2008 г. до 31.05.2008 г. е установено, че на задълженото лице е извършена ревизия с ревизиран период за ДДС от 28.03.2007 г. до 31.0З.2008 г., приключила с издаването на РА № 02-00-801031/1.12.2008 г., в който е констатирано деклариран и установен ДДС за възстановяване за м. 02.2008 г. в размер на 72851,12 лв., от който е посочено, че започва тримесечна процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и е установен ДДС за възстановяване за м. 03.2008 г. в размер на 33170,61 лв., за който е посочено, че е първи период от започналата процедура. Направен е извод, че остатъкът за приспадане на ДДС по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по процедура започнала в м. 02.2008 г. е в размер на 106021,73 лв. Анализирани са и следващите периоди включени в проверката - данъчен период м. 04.2008 г., за който е констатирано недължимо внесена сума за ДДС в размер на 12402,36 лв. и данъчен период м. 05.2008 г., за който е констатирано недължимо внесена сума в размер на 18450,62 лв., като двете суми подлежат на възстановяване. Отбелязано е, че в справката-декларация за м. 05.2008 г., подадена от задълженото лице, не е попълнена кл. 8, съгл. чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, както и не е подадено Приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС за извършено приспадане. Органът по приходите е посочил, че през м. май 2008 г. приключва процедурата възникнала в м. 02.2008 г. с общ резултат - ДДС за възстановяване в размер на 75168,75 лв. Извършена е рекапитулация на резултатите в данъчните периоди, обхванати от проверката, като е констатирано, че е налице основание за възстановяване или прихващане на ДДС в общ размер от 106021,73 лв., от които 75168,75 лв. по приключила процедура съгл. чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, 12402,36 лв. ДДС за м. 04.2008 г. недължимо внесен и 18450,62 лв. ДДС за м. 05.2008 г. също недължимо внесен. С установената сума за възстановяване от 106021,73 лв. органът по приходите и извършил прихващане срещу насрещни публични вземания, събирани от НАП, същите подробно посочени като основание и размер. Законна лихва върху прихванатата сума не е начислена. При така установеното съдът е приел, че спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дължима ли е законна лихва върху признатата за възстановяване и прихваната сума в размер на 106021,73 лв., съответно за кой период и нейния размер. Подробно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и е приел, че изречение 1-во на същата разпоредба, предполага дължимост на законна лихва само ако недължимо внесените суми да са внесени въз основа на акт на органа по приходите, какъвто в настоящия случай не е налице - признатата за възстановяване и прихваната сума в размер на 106021,73 лв. е формирана в резултат на приключила процедура по възстановяване на ДДС и ефективно внасяне от страна на задълженото лице на ДДС в данъчни периоди м. 04 и м. 05.2008 г., който е бил недължим, предвид наличието на сума за възстановяване в предходните периоди, приключили с този резултат. Следващата алтернатива, регламентирана в изречение 2-ро на посочената разпоредба, не предполага наличие на акт от страна на орган по приходите, въз основа на който да са внесени сумите, за които е установено, че са недължими. В тези случаи, релевантният начален момент на дължимата за тях законна лихва е деня, в който е следвало да бъдат възстановени. След като процедурата е инициирана от жалбоподателя по реда на чл. 129 от ДОПК, то, следва да се преценява дали органът по приходите е спазил сроковете по тази процедура по ал. 1 - 4 и в частност - срокът по ал. 3. От данните по делото, съдът е приел за установено, че срокът за произнасяне по подаденото искане за възстановяване и прихващане е спазен, тъй като искането е подадено на 12.08.2011 г., а АПВ е издаден на 1.09.2011 г., т. е. в нормативноустановения 30-дневен срок. За неотносими съдът е приел, възраженията на жалбоподателя относно факта кога би следвало да възникне тримесечната процедура по приспадане на ДДС - дали в м. 12.2007 г. или в м. 02.2008 г., тъй като производството за възстановяване и прихващане на суми е инициирано по реда на чл. 129 от ДОПК Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Подробно съдът е изложил въз основа на кои доказателства е приел за установена фактическата обстановка по делото и е обсъдил приложимите законови разпоредби. Спорният момент правилно е установен от съда, че е свързан с въпроса дължима ли е законна лихва върху признатата за възстановяване и прихваната сума в размер на 106 021,73 лв., респективно от кой момент и в какъв размер. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, поради което дължимостта на лихвата следва да се преценява с оглед спазването на сроковете по тази процедура по ал. 1 - 4 и приложимия в случая срок, визиран в чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Предвид факта, че искането за прихващане и възстановяване е подадено на 12.08.2011 г., а АПВ е издаден на 1.09.2011г, правилен е изводът на съда за спазване на нормативно установения 30-дневен срок от страна на органа по приходите, поради което не е налице хипотеза, обуславяща дължимост на претендираната законна лихва върху сумата от 106 021,73 лв. При този извод на съда правилно съдът не е обсъждал заключението на приетата по делото ССЕ. Неоснователен е довода в касационната жалба свързан с необсъждане от съда на приложените писмени доказателства и по-конкретно подадена от дружеството справка-декларация по ЗДДС за м. 03.2008 г., ведно с приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС. По делото няма спор, че касаторът е подал декларацията си, ведно с приложението към нея на 10.04.2008 г., но до изтичане на 45-дневния срок за възстановяване на данъка, визиран в действащата към този момент разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗДДС, със ЗВР от 19.05.2008 г. е възложена ревизия, включваща и процесния данъчен период - м. 03.2008 г. Въз основа на установеното в хода на ревизията е издаден РА № 02-00-801031/1.12.2008 г., в който е констатирано деклариран и установен ДДС за възстановяване за м. 02.2008 г. в размер на 72851,12 лв. и ДДС за възстановяване за м. 03.2008 г. в размер на 33170,61 лв., като е посочено, че сборът от двете суми /процесният размер/ ДДС за приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС са по процедура започнала от м. 02.2008 г. В тази част на констатацията относно началото на процедурата по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС посочения РА не е бил обжалван и е влязъл в законна сила, т. е в срока на издаване на РА процесната сума не подрежи на възстановяване, поради което е неоснователно позоваване в касационната жалба на разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Същата е приложима при условията на проведена ревизия, при която е констатирано наличие на основания за възстановяване на данък, каквато не е настоящата хипотеза, което се установява и от заявлението на касатора към искането за издаване на АПВ, а именно допусната грешка в цитирания РА при определяне на месеца на започване на процедурата съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. При извършената проверка във връзка с подаденото искане за прихващане или възстановяване е установено, че за данъчен период м. 04.2008 г., е налице недължимо внесена сума за ДДС в размер на 12402,36 лв. и за данъчен период м. 05.2008 г. - недължимо внесена сума в размер на 18450,62 лв., като двете суми подлежат на възстановяване. Процедурата по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е приключила през м. 05.2008 г., но в подадената от касатора декларация за този данъчен период за процесната сума не е попълнена кл. 80, съгл. чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, както и не е подадено Приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС за извършено приспадане. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС (в действащата към този момент редакция), ако след подаването на трите справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в кл. 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 45-дневен срок. На основание чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС, когато в кл. 80 на СД по ЗДДС се посочи данък за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване след приключила процедура по приспадане, лицето е длъжно заедно със справка-декларацията да подаде и справка за извършеното приспадане по образец - приложение № 6, по отношение на този данък. В конкретния случай касаторът, не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 7 от ЗДДС за приключила процедура по чл. 92, ал. 1, т. 4, за да му бъде прихванат или възстановен данъка на основание и в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и при липса на поддържаните с касационната жалба отменителни основания, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,