Решение № 8481 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2017 г.

Решение № 8481 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационната жалба на С. Ж. Ч. срещу решение № 4475 от 04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3291 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 366 от 10.03.2017 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което издаденият административен акт бъде отменен или делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски, за които е представен списък. Ответникът - изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна . С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. Ж. Ч. против заповед № 366 от 10.03.2017 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното й правоотношение, за длъжността публичен изпълнител, с ранг II младши в отдел "Публични вземания", сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания" 4 на НАП, считано от датата на връчване на заповедта, поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2016 г. При извършената служебна проверка за законосъобразност, решаващият съд е констатирал следното: за периода 01.01.2015 - 31.12.2015 г. С. Ж. Ч. е изготвила и представила индивидуален работен план (ИРП) от 5 позиции със съответните периоди на изпълнение и критерии за изпълнението. ИРП е приет и подписан от оценяващ ръководител и Ч.. На 14.07.2015 г. е проведена междинна среща, като оценяващият ръководител, началник сектор, е дал своя преценка и препоръки. Ч. е запозната с формуляра от междинната среща. Преценени съвкупно, препоръките от оценяващия ръководител са за повишаване ефективността на работа на оценяваната. Съдът е установил задоволително изпълнение на приетите по ИРП критерии, при препоръки за повишаване ефективността от работата. На 22.01.2016 г. от оценяващият ръководител, началник сектор ОСПВ 4, при спазване изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредбата е дадена годишна оценка на изпълнението на ИРП за 2015 г. като е определена най ниската оценка "неприемливо изпълнение". Годишната оценка "Неприемливо изпълнение" е поставена с мотиви, че въпреки направените препоръки на междинната среща не се забелязва подобрение в работата на служителя. Освен подробните мотиви от страна на оценяващия ръководител казуистично са посочени и недостатъци в работата на оценяваната. Отразени са множество пропуски в работата на оценяваната, общо и по всеки от критериите от ИРП. Направена е цялостна преценка на работата й и оценяващият ръководител е стигнал до извод, че оценяваната няма потенциал да изпълнява професионалните задачи. Във формуляра са обобщени данните от междинната среща, като оценяващия ръководител отбелязва, че препоръките, дадени при междинната среща не са изпълнени. Отчитат се и влошени показатели на работата, като е отразено, че при лошите показатели на оценяваната, се влошават и резултатите на сектора, в който тя работи. Заключителната среща и оценката от нея са от същия пряк ръководител на служителя, като това е сторено в периода от 1 до 31 януари на следващата година, съгласно чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че оценяващият ръководител при поставяне на оценката не е бил безпристрастен и не я е извършил на база обективно установими факти и обстоятелства. Оценката е мотивирана с анализ на изпълнението на целите от плана, както и коментар по всяка от компетентностите на служителя. По повод на възражението на Ч. срещу поставената годишна оценка контролиращият орган е попълнил формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността. В срока по чл. 24, ал. 1 от НУРОИСДА, след коментар по мотивите за обжалване на оценката контролиращият ръководител, материално и териториално компетентен съгласно чл. 5, ал. 3 от НУРОИСДА, приел че лисват основания за промяна на оценката и потвърждава окончателната годишна оценка "неприемливо изпълнение" на длъжността от служителя за съответния период. Формулярът е попълнен и подписан съгласно образеца по приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА. Дадена е оценка по отделните показани компетентности. Като краен резултат е потвърдена поставената най-ниска оценка. Според съдебния състав, това че контролиращият орган не е имал преки и конкретни впечатления от работата на оспорващата не води до опорочена процедура по издаването на оспорваната заповед. От изготвения формуляр, с който е потвърдена оценката на оценяващия ръководител се установява: наличие на мотиви; наличие на познаване на работа, в която оценяваната не е изпълнила критериите по ИРП; документални констатации за това, че по отношение критерии от ИРП е имало бездействие от страна на оспорващата. Контролиращият ръководител е обвързан, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата да преглежда формулярите за оценка, като има право да изиска от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, да поиска допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Нормата е диспозитивна, не е въведено задължение за пряко впечатление от оценявания, което е и правилно, за да няма дублиране във функциите на оценяващ и контролиращ ръководител. Съставът на АССГ е посочил, че в периода на оценяване служителят е допуснал неизпълнение на преобладаващата част от целите и задачите от индивидуалния работен план за 2015 г., като конкретно е посочено във формуляра в какво се състои самото неизпълнение. След анализ на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл и чл. 9 НУРОИСДА, съдът е посочил, че нормативно предписаната процедура за атестация на държавния служител е спазена, обосновавано е прилагането на хипотезата по чл. 107, ал. 2 ЗДСл от страна на органа по назначаването, който с издаването на обжалваната заповед го е сторил в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Въз основа на изложеното, съставът на АССГ е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е неправилно. В съответствие с чл. 107, ал. 2 ЗДСл, органът по назнача ването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 НУРОИСДА, за оценяването на изпълнението на служителите в държавната администрация се попълват формуляри за оценка, както следва за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции - по образец съгласно приложение № 2. Именно такъв формуляр е представен като доказателство по делото. В съответствие с чл. 20 НУРОИСДА, оценяващият ръководител попълва съответния формуляр, подписва го и запознава оценявания със съдържанието му, като оценяваният също е длъжен да подпише формуляра. Оценяващият ръководител предава формуляра на контролиращия ръководител след изтичане на 7-дневния срок за възражение. Видно от представения по делото формуляр, оценяващият ръководител го е подписал на 22.01.2016 г., като на същата дата е подписан и от оценявания. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НУРОИСДА предвижда служителите, които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението на длъжността, да могат да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си с оценката съгласно формуляра по приложение № 4. В случая оценяваното лице С. Ч. е подала писмено възражение на 29.01.2016 г., което е разгледано от контролиращия ръководител съгласно формуляра по Приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 НУРОИСДА от 05.02.2016 г. и в съответствие с предвиденото в чл. 24 НУРОИСДА. От събраните по делото доказателства е установено, че периодът на атестиране е от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., оценката е поставена от оценяващия ръководител на 22.01.2016 г., като на 05.02.2016 г. контролиращият ръководител е потвърдил окончателната годишна оценка "неприемливо изпълнение", а на 08.02.2016 г. със становището на контролиращия ръководител се е запознал оценяващият ръководител. Обжалваната заповед е издадена на 10.03.2017 г., т. е. повече от една година и един месец от получаване на окончателната оценка и след изтичане на законоустановения едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение. Като е издал процесния административен акт извън посочения срок, административният орган е нарушил материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание (в този смисъл Решение № 4499 от 07.04.2010 г. по адм. д. № 10642/2009 г. на Върховния административен съд, V отд.). Противно на изложеното в отговора на касационната жалба, разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл не предвижда едномесечният срок да започва да тече от датата на връчване на окончателната годишна оценка на оценяваното лице. Под "получаване на окончателната оценка" законодателят е имал предвид определяне на окончателната оценка от контролиращия ръководител и получаването й от оценяващия ръководител, което в случая е станало на 08.02.2016 г. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на тази разпоредба - Решение № 4630 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2014 г., V о., Решение № 10288 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15714/2013 г., V о., Решение № 14807 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 62/2013 г., V о. и др.). Действително г-жа Ч. е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 03.02.2016 г. до 09.02.2017 г., но това не препятства възможността на органа по назначаването да издаде заповед по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. От всичко изложено дотук се налага изводът, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на С. Ч. е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл, поради което следва да бъде отменена. Ето защо, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него, постановено нов, с който да се отмени обжалваната заповед. Предвид изхода на спора по делото и заявеното от касатора искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, в полза на С. Ж. Ч. следва бъдат присъдени разноски. По делото са представени доказателства за разноски в размер на 900 лева, платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ от 15.05.2018 г. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение от 900 лева е прекомерно и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Постановление № 316 от 20.12.2017 г. на Министерски съвет. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение