Решение № 3772 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2018 г.

Решение № 3772 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А., [гражданство], против решение № 5366/04.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10322/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 13864/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа на събраните по делото доказателства. Преценява, че в съдебното решение липсват мотиви, а само накратко са описани становищата на страните и само част от събраните доказателства, и че било посочено формално, че са неотносими към процесния случай, поради което не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Развива и теза, че съдът погрешно е преценил, че обстановката в Ирак е пълно и вярно изяснена, защото е приел единствено информацията, съдържаща се в предоставените от ответника справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, без да събере допълнителна информация, на чиято база да прецени достоверността на тези справки, и че той изпитва страх от евентуално завръщане в Ирак. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. В. К. поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Д., оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, предвид противоречивата информация, която чужденецът е предоставил при първоначалната си регистрация в България и в последващото интервю, както и с оглед поведението на чужденеца, нелегалното му заминаване в Германия и двугодишния му престой там. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценява за обоснован извода на съда, че по отношение на Х. А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като изтъкнатите причини за напускане на страната му по произход - страх от групировката "Ислямска държава"/ИДИЛ/ и общата обстановка на несигурност, породена от навлизането й в гр. Мосул, не разкриват наличието на основателен страх от преследване. Счита, че в случая не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Намира, че съдът обосновано обсъдил и въпроса за възможността за вътрешно разселване, позовавайки се на представена Справка от 17.11.2017 г. и основателно е посочил, че с малки изключения това е възможно във всички области на Ирак. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 13.01.2017 г. Х. А., [гражданство], [вероизповедание], [семейно положение], поискал предоставяне на международна закрила от Република България. След покана за интервю, с чужденеца било проведено такова на 09.02.2017 г., с цел установяване на бежанската му история и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 13864/18.07.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на Х. А. за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Х. А. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Ирак не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. А. и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Ирак от 02.03.2017 г. и друга от 17.11.2017 г. извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Ирак, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведеното с жалбоподателя интервю, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- София-град нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Х. А. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното интервю Х. А. е посочил като причина за напускане на Ирак- че бил военен и ако останел в страната си, "ИДИЛ нямало да го оставят". Посочил, че върху него лично не е оказвано насилие и не е имал проблеми с официалните власти, нито е бил арестуван или осъждан. Твърдял, че би останал в България, ако може да работи. Изложил, че бил и две години в Германия, но там не му позволявали да започне работа. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Х. А. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка от 17.11.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че сигурността в Ирак се е подобрила, иракското правителство връща контрола върху някой райони, нивото на насилие спада, а вътрешноразселените лица се завръщат към районите си на произход. Съобразил, че на територията на тази страна няма данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, поради което приел, че положението в Ирак не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., още по-малко то да е на цялата територия на Ирак. Наред с това взел предвид, че приложеното по делото смъртно свидетелство на брата на чужденеца е от 2005 година, което е около 10 години преди жалбоподателят да напусне страната си по произход и това обстоятелство не е относимо към твърдяния от чужденеца страх от преследване през 2017 и 2018 година. По алтернативното искане на касатора –за предоставяне на хуманитарен статут следва да се посочи и, че, противно на твърдяното, в обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", предвидени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В контекста на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът прецизно е изследвал дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като констатирал, че анализът на информацията, съдържаща се в представените по делото справки и в цитираните в решението доклади не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е и фактът, че хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило, въпреки че все още има съществени хуманитарни нужди, като е посочено, че от началото на кризата 3,8 милиона души са се завърнали по домовете си, а към май 2018 г. все още има над 2 милиона иракчани, които са в положение на вътрешно-разселени лица. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 07.12.2018 г. за актуалното положение в Ирак е посочено, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в Иракски Кюрдистан е довел до напрежение между Иракски Кюрдистан и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, анализирано в съвкупност с данните от бежанската история на касационния жалбоподател, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. От постъпилите по делото източници на информация относно страната на произход на жалбоподателя не е установено наличие на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Република Ирак. Твърденията на Х. А., че изпитва страх от евентуално завръщане в Ирак, не могат да обосноват извод за репресия, насочена срещу лицето и попадаща в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение