Решение № 3456 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2013 г.

Решение № 3456 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на заместник министърът на икономиката, енергетиката и туризма и Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез юрк. А. Мартулкова и адв. Д. Кюмюрджиев, и "Кремиковци" АД, гр. София, кв. Ботунец, чрез юрк. Т. Чобанов, против решение № 2391 от 11.04.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2010 г. на Административен съд - София-град. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта, с която заместник министъра на икономиката, енергетиката и туризма е осъден да заплати от бюджета на МИЕТ в полза на "Кремиковци" АД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 800 лева, а с втората се иска отмяна на първоинстанционното решение, в частта в която се потвърждава издадения акт за публично държавно вземане (АПДВ) № 1/04.09.2008 г. В съдебно заседание Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, редовно призован, се представлява от юрк. Мартулкова и адв. Кюмюрджиев. Същите молят касационната жалба на "Кремиковци" АД да се остави без уважение, като неоснователна, а по отношение на тяхната жалба молят да се съобрази решение № 6/2013 г. на ВКС и се иска отмяната на решението на АССГ в тази част. Заместник министърът на икономиката, енергетиката и туризма не се представлява в съдебно заседание. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание "Кремиковци" АД, се представлява от юрк. Чобанов, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението в оспорената част. Също така счита насрещната жалба за неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, ги намери за процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 160 от ДОПК, решаващия съд е прогласил нищожността на Акт за публично държавно вземане № АПДВ - 01 от 04.09.2008 г., издаден от заместник - министъра на икономика, енергетика и туризма в частта на определената лихва за периода от 30.04.1999 г. - 14.06.1999 г. върху отписаните по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити до 31.12.1990 г. (ЗУНК) задължения, а в останалата част е отхвърлил жалбата на "Кремиковци" АД, гр. София срещу споменатия акт. Също така съдът е осъдил заместник министъра на икономиката, енергетиката и туризма да заплати от бюджета на МИЕТ в полза на "Кремиковци" АД, гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 800 лв. и съответно "Кремиковци" АД, гр. София, да заплати в полза на бюджета на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма разноски в размер на 5 000 лв. представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат е съдът е приел, че Българската държава, чрез нейните компетентни органи, ако не са изпълнени условията на чл. 9, § 4 от Протокол № 2 към ЕСА, може да приеме решение за възстановяването на публични помощи, които не отговарят на регламентираните в посочената разпоредба условия. В случая "Кремиковци" АД не е изпълнило условията за получаване на държавна помощ и действително дружеството не е било в състояние да постигне жизнеспособност в пазарни условия, което е нарушение на гореспоменатата норма и това прави предоставената държавна помощ неправомерна. Също така е прието, че АПДВ следва да бъде прогласен частично за нищожен в частта на определените задължения за лихва по ЗУНК за периода от 30.04.1999 г. - 14.06.1999 г., тъй като тези държавни вземания се ползват със силата на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК. Относно осъдителния диспозитив съдът е приел, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 850 лв. в полза на "Кремиковци" АД, гр. София, като е изчислил сумата по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във връзка чл. 144 от АПК във връзка с чл. 162, предл. 1 от ГПК. От извършената проверка на оспореното решение при съблюдаване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция установи, че същото е валидно, допустимо и постановено при съблюдаване на материалния закон. Решението е правилно, изложени са верни и подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно подкрепя и не счита за нужно да ги преповтаря. Правилно административният съд е прогласил нищожността на АПДВ-01/4.9.2008 г, издаден от заместник министъра на икономиката, енергетика и туризма в частта, с която е определена лихва за периода от 30.4.1999 г. -14.6.1999 г., а в останалата част съответно оставил в сила административния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като действително определените задължения за лихва по ЗУНК за периода от 30.04.1999 г. - 14.06.1999 г. са държавни вземания, които се ползват със силата на пресъдено нещо (чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК). Това е така поради факта, че за първи път тези лихви са установени от държавата с АУЧДВ № 19/27.02.2001 г., поради и което процесния АПДВ № 01 от 04.09.2008 г. се явява втори такъв - т. е. два пъти едни и същи лихви са предмет на установяване от държавата, поради което правилно съдът е прогласил нищожността на АПДВ № 01 от 04.09.2008 г. в частта на определените с него лихви за периода от 30.04.1999 г. - 14.06.1999 г. Въпреки че правилно административният съд се е съобразил на задължителното за него решение № 10335/02.8.2010 г. по адм. д. № 11877/2009 г. на ВАС, с което е решен въпросът за компетентността на националния орган да издаде съответния акт по българското законодателство за възстановяване на отпуснатата помощ на "Кремиковци" АД, той е направил преюдициално запитване за приложимия материален закон при издаването на акта за установяване на публично държавно вземане, респективно необходимостта от предварително произнасяне на Европейската комисия. В постановеното решение на СЕС е посочено, че в съответствие с ал. 2 на чл. 3 от Допълнителния протокол, изменен с решение № 3/2006 г. на ЕС - България, компетентните национални органи на Република България могат да приемат решение за възстановяване на публични помощи, когато те не отговорят на условията, посочени в чл. 9, § 4 от Протокол 2 към Европейското споразумение. От тук съответно съдът е извел вярно заключение, че компетентните органи на РБългария могат да приемат решение за възстановяването на публични помощи, ако не са изпълнени условията на чл. 9, § 4 от Протокол 2 към ЕСА. В конкретния случай "Кремиковци" АД, гр. София (дружеството е обявено в несъстоятелност) не е било в състояние да постигне жизнеспособност в пазарни условия, което е нарушение на чл. 9, § 4 на Протокол № 2 към ЕСА, което съответно прави предоставената държавна помощ неправомерна. От тук следва изводът, че правилно административният съд е отхвърлил жалбата на "Кремиковци" АД, гр. София против АПДВ № 01 от 04.09.2008 г. Настоящата инстанция счита, че правилно съдът е изчислил размера на дължимите в полза на "Кремиковци" АД, гр. София разноски като се е позовал на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във връзка чл. 144 от АПК във връзка с чл. 162, предл. 1 от ГПК. В чл. 143 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е уредено кога и как се дължат разноски и в полза на кого и съдът се е съобразил с посочените норми при определянето на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба е направено и възражение за прекомерност, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на присъденото в полза на "Кремиковци" АД, гр. София юрисконсултско възнаграждение. Възражението е недопустимо за разглеждане в настоящото производство. Възражението за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е могло да се направи най - късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноски следва разглеждането на спора по същество. До този момент страните могат да направят своите искания и възражения. Видно от протокола от 12.03.2013 г., министърът на МИЕТ се е представлявал в съдебно заседание от процесуални представители, но те не са направили възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В касационната жалба е недопустимо да се прави възражение за прекомерност, защото времето, в което е могло да се направи е преклудирано. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, което е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат на нито един от касационните жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,