Решение № 12445 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2015 г.

Решение № 12445 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, подадена от процесуален представител юрк. Ивелина Юриева Яламова-Колева, надлежно упълномощена срещу Решение № 8770 от 16.07.2015 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. д. № 4528/2014 г. по описа на трето отделение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила и се иска отменяването му и отхвърляне на оспорването на нормативната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 януари 2008 г. за изискванията за търговия с яйца /ДВ, бр. 7 от 22.01.2008 г., в сила от 22.01.2008 г., изм. и доп., бр. 9 от 31.10.2012 г., бр. 94 от 29.10.2013 г./, в частта относно думите "в производствения обект". Ответникът - "Горанови" ООД, гр. София, редовно призовано, не се представлява и не е взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалванато съдебно решение. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав след като съобрази доводите и възраженията и обсъди наведените касационни основания и с оглед определения в чл. 218, ал. 2 от АПК предмет на касационната проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав е образувано по оспорване от "Горанови" ООД гр. София на редакцията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 2008 г. за изискванията за търговия с яйца за консумация, приета с ДВ, бр. 9 от 31.01.2012 г., в частта, с която се добавят думите "в производствения обект". Поискана е отмяната на разпоредбата поради противоречието й с разпоредби на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти ("Общ регламент за ООП") и Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23 юни 2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 относно стандартите за търговията с яйца. Решаващият състав на Върховният административен съд след проверка съответствието на оспорената нормативна разпоредба с актовете, приети от институциите на Европейския съюз, приел, че внесената промяна в разпоредбата с изменението й в ДВ, бр. 9 от 31.01.2012 г. е в нарушение на общностното право и отменил думите "в производствения обект". Решението е правилно. Наредбата е нормативен акт, тъй като съдържа общи правила за поведение, които се отнасят до неопределен кръг субекти, и има нееднократно действие. Оспорващото дружество има правен интерес от оспорване, по аргумент от разпоредбата на чл. 186 АПК, тъй като редакцията на текста с думите "в производствения обект" ограничава възможността за маркирането на яйцата извън производствения обект в противоречие с предписанието по точка 2, § III, буква А "Пазарни стандарти за яйца от кокошки от вида Gallus gallus", приложение ХIV от Регламент (EO) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. (отм.). Правилно съдът е приел, че оспореното изменение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е прието в нарушението на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове тъй като текста не съответства с правото на Европейския съюз. Съдът е констатирал обективно несъответствие между разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 януари 2008 г. (изм. ДВ, бр. 9 от 2012 г.), в която са добавени думите "в производствения обект", и точка 2, § III "Маркировка на яйцата", част VI, приложение VII на Регламент (ЕС) № 1308/2013, определящ основните изисквания, на които трябва да отговарят яйцата, за да бъдат пуснати на европейския пазар. Тази констатация се споделя от касационния състав тъй като прилагането на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 2008 г. за изискванията за търгуване с яйца за консумация, от една страна отнема възможността на пакетиращите центрове да маркират яйца, а от друга, се задължава всеки производствен обект да закупи техническо оборудване за маркиране на яйцата. Текстът на наредбата има стеснено приложно поле в сравнение с този на регламента, тъй като не урежда възможността за маркиране на яйцата за консумация с регистрационния номер на производителя в първия пакетиращ център, където са доставени. Несъстоятелен е доводът на касатора, че наредбата съдържа националните решения в изпълнение на посочените в нея регламенти. Регламентът, както предвижда чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е нормативен акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Националните нормативни актове не могат да му противоречат и не се прилагат в случай на противоречие (чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове). Директният ефект на регламента изключва необходимостта от възпроизвеждането му в национални правни норми. Същевременно не е допустимо приемането на вътрешни норми, чиито предписания се отклоняват от тези на регламента. В настоящия случай с приетото изменение на чл. 4, ал. 1 се предвижда предписание в отклонение на този регламент. Освен това в областите на изключителна компетентност на Съюза не се допускат национални регулативни мерки, тъй като компетентността на държавите - членки се упражнява само в онези области, които не са предоставени на Съюза (чл. 4 ДЕС), регулираната с наредбата област е от изключителна компетентност на Съюза. Следователно нарушен е и принципа за предоставената компетентност, прогласен в чл. 5 от Договора за Европейския съюз, което също налага отмяна на оспорения текст. Касационната инстанция споделя изцяло правния извод на първоинстанционният съд, че стесненото съдържание на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 януари 2008 г. препятства действието на предвидената в регламента норма, която урежда алтернатива на правилото за маркирането на пресните яйца в производствения обект, а също и упражняването на произтичащото от нормата на регламента право на избор на производителите. Те могат да закупят собствено оборудване и сами да поставят отличителния си номер върху яйцата в производствения обект или да сключат договор с пакетиращ център, който да извършва маркирането вместо тях. Алтернативният вариант е целесъобразен и за центровете за опаковане, които се снабдяват с яйца от свои собствени производствени единици, както и за тези от тях, които разполагат с капацитет за извършването на дейността. В тази насока са и предвижданията на делегирания Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията, който урежда прилагането на базовия Регламент (EO) № 1234/2007 и не е отменен. Както е записано в чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 589/2008, центровете за опаковане разполагат с техническо оборудване, необходимо за правилната обработка на яйцата, което включва и оборудване за маркиране на яйца. Констатираното от съда сериозно несъответствие между оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 януари 2008 г. и правото на Европейския съд обосновава законосъобразност на постановения правен резултат за отмяна на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата в оспорената й част относно думите "в производствения обект". При формиране на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се констатира и съществено нарушение на процесуални правила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,