Решение № 8306 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 5379 от 29.08.2022 г. постановено по адм.д. 7400/2020 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което по жалба на Топлофикация ВТ АД, гр.Велико Търново е отменено Решение Ц-28/01.07.2020 г. на КЕВР, в частта по т. 7, с която на Топлофикация - ВТ АД, считано от 01.07.2020 г. са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Излага подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон относно: разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии, разходите за ремонти, разходите за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди, разходите за заплати и възнаграждения и нормата на възвращаемост на привлечения капитал. Посочва, че съдът не е определил правилно допустимия предмет на оспорване, като е преразгледал целесъобразността на извършените от КЕВР анализи и оценки за икономическа обоснованост; че Топлофикация ВТ АД, не е обосновало и не е доказало необходимостта и икономическата целесъобразност на заявените ценообразуващи елементи и е придал на заключението на комплексната технико-икономическа експертиза /КТИЕ/ смисъл и значение, каквото то няма.

Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрк.Велчева, която поддържа касационната жалба и претендира уважаването й, като представя и допълнителни писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба Топлофикация - ВТ АД, чрез процесуалния си представител адв.Церовски, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд.

Иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба - Фонд "Сигурност на електроенергийната система", не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участвала в производството, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред АССГ е Решение Ц-28/01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода Норма на възвръщаемост на капитала, приети с решение по протокол 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР, Комисията за енергийно и водно регулиране, считано от 01.07.2020г., утвърждава пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 7. относима за Топлофикация - ВТ АД, както следва:

7.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 217,77 лв./MWh, в т.ч.:

-индивидуални разходи за единица енергия 217,77 лв./MWh

-премия по чл. 33а от ЗЕ 128,34 лв./MWh

7.2. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) 87,26 лв./MWh

7.3. Ценообразуващи елементи на цените по т. 7.1 и т. 7.2:

• Необходими годишни приходи 7 340 хил. лв., в т. ч.:

= Разходи 7 272 хил. лв., от които условно-постоянни 1 659 хил. лв. и променливи 5 614 хил. лв.

= Регулаторна база на активите 2 085 хил. лв.

= Норма на възвръщаемост 3,24 %

• Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 20 344 MWh

• Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 33 342 MWh

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от Топлофикация - ВТ АД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, считано от 01.07.2020 г., като дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин - 292,31 лв./MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с преносител гореща вода 197,18 лв /MWh.

Предложените за утвърждаване цени са изчислени със следните цени на горивата: 1. Цена на природeн газ - 611, 27 лв./knm3 /без акциз и ДДС/ и 2. Цена на биомаса - 140 лв./t при калоричност 4 500 kcal/kg.

Дружеството е дало своята обосновка на технико-икономическите данни и прогнозната информация за регулаторния период 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г., както следва: разходи за амортизации - 154 хил.лв.; разходи за ремонти 737 хил.лв., от които: за ремонт в производството на ел.енергия 537 хил.лв., за ремонт в производството на топлинна енергия 20 хил.лв., общо за двата продукта - 100 хил.лв. и разходи за ремонт в преноса 80 хил.лв.; разходи за заплати и възнаграждения - 549 хил.лв. ; разходи за социални и здравни осигуровки и социални разходи не са прогнозирани; разходи, пряко свързани с регулираните дейности по ЗЕ - 741 хил.лв.; променливи разходи - за природен газ, вода и акциз, като дружеството не е лицензирано по ЗЕ; среднопретеглена норма на възвращаемост на привлечения капитал към 31.12.2019 г. 6,88%; регулаторна база на активите на дружеството отчетната стойност на ДА, участващи в производството на електрическа енергия е 48 % ; оборотен капитал определен като не по-високата стойност от 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи за дейностите.

След преглед на представената от дружеството информация КЕВР прави следните корекции:

В справка 1 Разходи:

• разходите за ремонт са коригирани от 737 хил. лв. на 237 хил. лв. или с 500 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2019 г., поради липса на мотивирана обосновка, съгласно изискванията на общия подход, липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т.1.2 от общия подход;

• разходите за заплати и възнаграждения са намалени с 29 хил. лв. от 549 хил. лв. на 520 хил. лв.;

• разходите за осигурителни вноски и социални разходи са намалени с 5 хил. лв. от 106 хил. лв. на 101 хил. лв. до нивото на отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т.1.3 от общия подход;

• разходите за екология са коригирани от 20 хил. лв. на 7 хил. лв. или с 13 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т. 1 от общия подход;

• допълнително добавената разходна позиция други разходи е коригирана от 250 хил. лв. на 0 лв., като неприсъщи разходи и поради липса на аргументирана обосновка за необходимостта от тях;

• разходите за вода, като част от променливите разходи, са коригирани от 550 хил. лв. на 521 хил. лв. или с 29 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2019 г., увеличена с процента на нарастване на произведената енергия през новия ценови период и в съответствие с т. 1 от общия подход;

• разходите за закупена енергия са коригирани от 650 хил. лв. на 513 хил.лв. или със 137 хил. лв., като са приведени до отчетените стойности през 2019 г., поради липса на аргументирана обосновка за необходимостта от драстичното повишение и в съответствие с т. 1 от общия подход;

• разходите за емисии СО2 са коригирани от 714 хил. лв. на 621 хил. лв. или с 93 хил. лв., като необходимите количества за дружеството през новия ценови период в размер на 14 446 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите за периода от 22 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход.

В справка 2 РБА оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания - НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации.

В справка 3 Норма на възвръщаемост на капитала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 6,88% на 3,24%, в съответствие с т. 41 от Указания - НВ пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2019 г., по данни на БНБ, и т. 3 от общия подход.

В справка 4 ТИП в производството са коригирани:

• разходът на природен газ в комбинираната част на централата и за производство само на топлинна енергия - с 80 knm3 до достигане на стойността на общата енергийна ефективност и икономията на първичен енергиен ресурс в рамките на отчетените стойности през 2019 г., в съответствие с т. 5 от общия подход;

• количествата емисии СО2 за производство на електрическа енергия са преизчислени в зависимост от утвърдените количества горива в горивния микс, съгласно т. 13 от общия подход.

В справка 5 ТИП в преноса технологичните разходи по преноса на топлинна енергия са коригирани от 18 353 MWh (49,54%) на 3 703 MWh (10%) или с 14 650 MWh в съответствие с т. 6 от общия подход, като разликата е отразена в количествата за продажба.

Коригирани са и :

• Прогнозни количества природен газ съгласно представената от

дружеството справка към цените - Спецификация

• Прогнозна индивидуална цена на природния газ - 31,81 лв./MWh;

• Цените за достъп и пренос през газопреносната и

• Прогнозните емисии СО2- 14 446 t -Прогнозна цена на закупени емисии СО2- 22 евро/t (43,01 лв./t); Прогнозни разходи за емисии СО2: 14 446 t X 43,01 лв./t = 621 хил. лв

След публикуване на доклада Топлофикация - ВТ АД е представила възражението си по същия и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи, което частично е уважено досежно: корекцията на разходите за ремонт, корекцията на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни и социални плащания, корекцията на разходите за осигурителни вноски.

Не са приети възраженията относно: корекцията на разходите за въглеродни емисии; корекцията на други разходи; корекцията на разходи за закупена енергия; корекцията на нормата на възвращаемост на привлечения капитал; корекцията на технологичните разходи за пренос на топлинна енергия; признаване на разходите за достъп до електропреностната мрежа.

След проведено на 09.06.2020 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение Ц-28 от 01.07.2020 г., с което в частта по т.7 е утвърдила, считано от 01.07.2020 г., пределни цени на топлинната енергия и определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за Топлофикация - ВТ АД.

Дружеството е обжалвало пред АССГ решението в тази част.

По делото пред първоинстанционният съд е изслушана комплексна технико-икономическа експертиза (КТИЕ), изготвена от вещи лица икономист и инженер, оспорена от КЕВР по съображения, подробно изложени в депозирано по делото становище. Заключението на експертизата е кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено.

Съдът е приел, че в обжалваната част, административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи: разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии, разходи за ремонт, разходи за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди, разходи за заплати и възнаграждения и определената норма на възвръщаемост на капитала.

Съдът е установил, че за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. трябва да се определят за закупуване емисии СО2 за производството на електрическа и топлинна енергия като от верифицираните количества да бъдат приспаднати предвидените безплатни квоти за двата продукта, топлоенергия и електроенергия, съответно по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87ЕО, (изменена с Директива 2009/29ЕО), като от заключението на вещото лице се установява, че за Топлофикация - ВТ АД не са предвидени безплатни квоти за електрическа енергия за процесния период. Приел е също, че определената от КЕВР цена от 22 евро/тон въглеродни емисии е по-ниска от цената към момента на приемане на Решение Ц- 28 от 01.07.2020 г., предвид тенденцията на покачване на цените на емисионните квоти, в резултат на което приетата от КЕВР цена от 22 евро/тон е била занижена спрямо пазарните нива 25 евро/тон за месец юни 2020 г. Съдът е обосновал извод, че в мотивите си Комисията не е изследвала данни и прогнози за развитието на пазара на търговия с емисии и очакваните ценови нива през ценовия период, поради което е приел определената от КЕВР цена за икономически необоснована.

Относно разходите за ремонт съдът е счел, че за прогнозната ремонтна програма за процесния ценови период топлофикационното дружество предвижда разходи, необходими за нормалната и безаварийна работа на когенератор Warsild 16V25SG; ремонтни дейности, необходими за нормалното и безаварийно производство на топлинна енергия от водогрейни и парни котли, разходи за ремонт на покрив на машинна зала, ремонти дейности, свързани с нормалното топлопренасяне на произведената топлинна енергия до клиентите на дружеството. Обосновал е извода, че ремонтите, съответно разходите за извършването им, са съпътстващи и присъщи на лицензионната дейност и целят да обезпечат надлежното техническо състояние на съоръженията, непрекъснатостта на производството, поддържането и осигуряването на утвърдените от КЕВР за реализация количества електрическа и топлинна енергия през ценовия период, поради което извършеното намаление на ремонтните разходи с решението на КЕВР е необосновано. Приел е, че липсата на мотиви относно ремонтните разходи, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Относно разходите за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди и предвид установеното от вещото лице, че същите са необходими за осъществяването на лицензионната дейност на дружеството и са свързани с инсталирането на допълнителна котелна инсталация за изгаряне на биомаса за производство на топлинна енергия и нейната експлоатация е направен извода, че непризнаването на необходими разходи, води до утвърждаване на по-ниски цени от тези, при които са включени всички относими разходи. Ето защо и намаляването на разходите за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди в заявения от дружеството размер, не е обосновано от КЕВР. Съдът е посочил и че в оспореното решение не се съдържат мотиви, от които да бъде направен безспорен извод, че заявените от дружеството разходи за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди са завишени без основание, както и че същите са неотносими към лицензионната дейност, извършвана от дружеството.

Относно разходите за заплати и възнаграждения съдът е приел, че заявения размер не е приет изцяло от КЕВР, а в рамките на установеното, в т. нар. общ подход, увеличение от 8,9 %, във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г., поставя дружеството в неравностойно положение. Позовавайки се на практиката на ВАС съдът е обобщил, че приложеният общ процент на увеличение нарушава принципа за равенство, обективиран в чл.8, ал.2 АПК, който е доразвит в специалната уредба на чл.23, т.5 от ЗЕ.

По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ, съгласно която цените трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Установил е, че КЕВР е утвърдила норма на възвращаемост на капитала на база статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Счел е, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. В тази връзка е приел, че директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година, без анализ и прилагане на корекции, е необосновано от икономическа гледна точка.

На следващо място АССГ е установил, че при определяне на утвърдената средно претеглена норма на възвръщаемост, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ, 2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3,24% по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Според цитираната т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. Съдът е установил още, че в т. 41 на Указанията не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал, но КЕВР необосновано е приел статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период.

Извел е извода, че регулаторният орган е поставил незаконосъобразно ограничение в договарянето на цените на привлечения капитал, въз основа на нивата от последната година и вменява задължения на енергийните предприятия да предоговарят ежегодно сключените от тях договори с банки.

С тези мотиви административният съд е обобщил, че утвърдените с Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 7 по отношение на Топлофикация - ВТ АД, са формирани при противоречие с материалния закон и постановил атакуваното решение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, а чл. 31 от ЗЕ изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система.

В тази връзка правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия.

Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди.

Следва също така да се отбележи, че регулативната дейност на КЕВР е строго регламентирана и почива на императивно определени в закона параметри. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране, тъй като те, както и формулата, в която влизат тези показатели, са точно зададени в нормативната уредба. Дори и в рамките на предоставената му компетентност да оценява икономическата и техническа целесъобразност на заявленията на енергийните дружества, с цел формиране на стойността на показателите, които следва да залегнат при изчисление на регулираната цена, административният орган е длъжен да изложи съображения защо счита съответните предложения за необосновани от икономическа или техническа гледна точка. Административният орган дължи пълно мотивиране на издаваните от него административни актове, свързани с ценово регулиране, включително детайлно обсъждане на възраженията, постъпили от заявителите в хода на административното производство. Принципно предоставената на административните органи оперативна самостоятелност е винаги по точно определени въпроси и тя никога не изключва задължението на тези органи за детайлно мотивиране на издаваните от тях актове.

Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Закона за енергетиката, Наредба 5 от 23.01. 2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Въз основа на тях комисията е приела Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала" с решение по протокол 116/26.06.2018г. ("Указания - НВ"). Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от двете наредби това е метод, приложим за регулаторен период не по-кратък от една година, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи. Ценообразуващите елементи, съответните формули за изчисление и залегналите в тях променливи са изрично уредени в двете наредби и в указанията. Тези наредби съставляват действащо право, което както Комисията, така и съдът са длъжни да прилагат.

Съобразявайки горното, спорния по делото въпрос е правилно ли КЕВР и съдът са приложили действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела ценообразуващи елементи на двете наредби.

Доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на дружеството-жалбоподател по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове, не се споделя от настоящия състав.

По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата топлофикационното дружество трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи, на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи. Съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове, по силата на дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. В случая одобреното количество квоти от 14 446 тона СО2 не е оспорено от дружеството.

Тъй като този ценообразуващ елемент представлява променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, икономически обосновано е разходите за емисии да се включват в цените на периода, за който са относими, на база прогноза. Всички икономически обосновани разходи, в т.ч. и разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят, тъй като в противен случай се получава изместване на разходи, които да бъдат заплащани от клиентите през период, към който са неотносими.

Както количествата, така и цената на емисионните квоти следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период, като изискването е прогнозирането да е въз основа на данни от националната и международната практика, съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 8, ал.4 от НРЦТЕ. Разходите за въглеродни емисии са реално платими през регулаторния период и могат да бъдат прогнозирани, както всеки един елемент от останалите групи разходи. В случая, експертизата е изследвала и установила тенденция и данни за покачване на борсовите цени на квоти, като в тази връзка съдът правилно е счел, че приетата от Комисията цена на въглеродните емисии от 22 евро/тон е занижена спрямо пазарните нива към датата на приемане на Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР с 12 %, като се отклонява с над 25 % към края на 2020 г. и с над 37 % от цената за регулаторния период. Налице е неточно определяне на цената на емисията парникови газове и след връщане на преписката регулаторът трябва да вземе предвид покупната цена от 25 евро/тон към момента на постановяване на своя акт.

Възможността за компенсиране, предвидена с разпоредбите на чл.8, ал.10 от НРЦТЕ и чл.24а от НРЦЕЕ, каквото КЕВР е приложил по отношение на дружеството с последващото Решение Ц-26 от 01.07.2021 г., което касае следващ ценови период и не подлежи на преценка във връзка с настоящия ценови период, не отменя задължението на регулатора да определи цените и броя на квотите въглеродни емисии, съобразно пазарните им стойности и действително необходимите количества, тъй като неточното им определяне би довело до драстично завишаване на цените и изместване на разходите в следващ период.

Освен това, възможност за нормативно компенсиране е само перспектива и не отразява конкретните нужди за периода, които е следвало да бъдат съобразени от КЕВР.

В този смисъл оспореното решение на регулатора противоречи на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите им разходи за дейността им. При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт.

Първоначално КЕВР е намалила разхода до нивото на отчетените през 2019 г. /237 хил.лв./, но след възражение на дружеството, са възстановени разходи за ремонт на стойност 118 хил.лв. до достигане на стойност 50 % над отчетната стойност през базисната година, в съответствие с т.1.2 от общия подход.

Видно от техническия анализ в заключението на КТИЕ е, че предвидените от дружеството ремонтно-възстановителните дейности от т.1 до т.7 са необходими за нормалната и безаварийна работа на когенератор Wartsila 16V25SG и са ремонти и обслужвания свързани с осъществяване на лицензионните дейности на дружеството; от т.8 до т.10 са необходими за нормалното и безаварийно производство на топлинна енергия от водогрейни и парни котли (осъществяване на лицензионна дейност на дружеството); т.11 - необходим ремонт на покрив на машинна зала застрашаващ безаварийната работа на съоръженията в Топлофикация ВТ АД, необходим за извършването на лицензионните дейности и от т. 13 и т.14 - необходими за нормалното топлопренасяне на произведената топлинна енергия до клиентите на дружеството, като непризнатите разходи могат да доведат до аварии или напълно нефункциониране на производствените мощности и топлопреносната система.

В тази връзка и вещото лице икономист е приел, че заявените разходи за ремонти са икономически обосновани.Нещо повече, комисията, коригирайки разходите за ремонти, не е посочила кои позиции според нея не са обосновани или не е необходимо да бъдат извършвани, т.е. липсват мотиви.

Предвид установеното не могат да се споделят изводите на регулаторния орган, че подробно описаните разходи за ремонт на отделни съоръжения са обосновани като необходимост, но не доказват, че са необходими за извършване над стойността на ремонта по отчет от базисната година.

Непризнаването на разходите за ремонти в заявения размер е възможно да доведе до непълно възстановяване на разходите за ремонти, в случай че бъдат извършени, или ще доведе до неизвършване на всички планирани ремонтни дейности. Непълното възстановяване на разходи се отразява в намаление на утвърдената възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала. Трябва да се има предвид, че непризнаването на присъщо необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи. Това рефлектира в намаление на утвърдената възвръщаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т.ч. и разходите за ремонти. В тази връзка, разходите за ремонти са явяват технически необходими и обосновани с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения.

Неоснователно е и възражението на КЕВР за неправилност на изводите на съда относно непризнаването на разходите за закупуване на електрическа енергия за собствени нужди.

Във възражението си срещу извършената корекция на разходи за закупена енергия от 650 хил.лв. на 513 хил.лв., дружеството е посочило, че по-високият разход е свързан с инсталирането на допълнителна котелна инсталация за изгаряне на биомаса за производство на топлинна енергия и нейната експлоатация.

В оспореното решение Комисията лаконично и без мотиви е приела: Възражението на дружеството относно корекцията на разходи за закупена енергия не се приема. За предстоящия ценови период няма основания за увеличаване, както на количеството закупена енергия, така и увеличение в цената на електрическата енергия. Излагането, в първоинстанционното производство и в касационната жалба , на допълнителни мотиви за липса на данни у КЕВР за инсталиране на нови съоръжения инсталиране на допълнителна котелна инсталация и нейните характеристики, се явява недопустимо.

Ето защо липсата на мотиви в оспореното решение и по този въпрос представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, констатирано и от първоинстанционния съд.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения.

Настоящият състав счита, че приложеният общ процент на увеличение /допуснатото от КЕВР увеличение на разходите за възнаграждения и заплати е в размера на 8,9 %. във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г./ нарушава принципа за равенство, обективиран в чл.8, ал. 2 от АПК, доразвит в специалната уредба на чл. 23, т. 5 от ЗЕ, съгласно който, при изпълнение на регулаторните си правомощия Комисията се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти.

В случая КЕВР е извършила посоченото намаление в разходите в нарушение на приложимите чл. 8, ал. 4 от Наредба 5 от 23.01.2014 г., съответно чл. 11, ал. 4 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. и Глава втора, раздел 1 от Указанията, в които е предвидено КЕВР да утвърждава прогнозен размер на разходите след преценка за икономическата им обоснованост, въз основа на представени от дружествата обосновки и доказателства и на база сравнителен анализ, което в случая не е сторено. В никакъв случай сравнителния анализ не може да се идентифицира с възприетия от регулатора общ подход за оценяване в сектора. Ограничението от КЕВР на допуснатото увеличение до 8,9 % не отчита състоянието на пазара на труда в различните региони на страната и няма да позволи повишаване на конкурентоспособността на дружеството в региона при наемане на персонал. Ето защо предвиденото увеличаване няма да преодолее съществуващото изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. в отрасъл Енергетика". В случая при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 5 ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла.

Ето защо настоящата инстанция счита, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 5 ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не отчита спецификата на конкретно дружество.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора.

Съгласно чл. 31, т. 4 от ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. В случая нормата на възвръщаемост на привлечения капитал (НВпк) е коригирана - заявена е 6,88%, а е одобрена 3,24%.

Така заявената НВпк се формира от 7 договора ( един от 2005 г. с лихва 5,00%, два от 2011 г. с лихва 5,00 %, заем с лихва - 5,50% и три кредита от 2013 г., 2015 г. и 2017 г., всичките с лихва 7,50 %), като среднопретеглената лихва на привлечения капитал е 6,63 %. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Съдът правилно е приел, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Одобрената от КЕВР норма на възвръщаемост може да се приеме за икономически обоснована за кредити, получени през периода, за който се отнася, но не се отчитат влияния като такси за разглеждане и управление на кредита и други, каквито са налице при банковите заеми. Не следва да се пренебрегват и обстоятелствата, че при често рефинансиране на кредитни средства, могат да се акумулират непредвидени разходи, както по предоговарянето, така и неустойки при предсрочно прекратяване на договори, които разходи да превишат ефекта от договарянето на по-нисък лихвен процент, целен от КЕВР.

При определяне на утвърдената среднопретеглена норма на възвръщаемост, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ/2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3,24%, по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Съгласно посочената т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация, като не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал. КЕВР е приела статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период.

В тази връзка настоящият състав на ВАС възприема извода, че директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година без анализ и прилагане на корекции, се явява икономически необосновано, с оглед изискванията на чл.31, т.4 ЗЕ.

Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия среднопретеглен за жалбоподателя размер по силата на действащи и обвързващи го договори за кредит би довело до намаляване на неговата възвращаемост, като разликата се покрива за негова сметка.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства.

Несъгласието на ответника Топлофикация ВТ АД с изводите на АССГ в частта на корекцията на технологичните разходи по преноса, при липса на касационна жалба срещу решението в тази част, не следва да се обсъжда.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. Ответникът не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по възстановяване на направените от него разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение