Решение № 6011 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Гай 7 ЕООД, гр. Благоевград, чрез процесуалния представител адв. К. Гергинова против Решение 2245/08.07.2024 г. по адм. дело 1111/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, чрез старши юрисконсулт Е. Портокалска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 2245 от 08.07.2024 г. по адм. дело 1111/2023 г., Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Гай 7 ЕООД против Предписание с изх. 23091578/30.10.2023 г., с което на основание чл. 405а, ал.4 от КТ е предписано изготвяне на предложение до В. С. К. за сключване на трудов договор за изпълнение на длъжността общ работник , считано от 16.10.2023 г., и против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23091578/30.10.2023 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение с В. С. К. за изпълнение на длъжността общ работник , считано от 16.10.2023 г., двете издадени от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград Съдът е приел, че обжалваните административни актове са законосъобразни, тъй като са постановени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Гай 7 ЕООД извършва търговска дейност чрез строителство и ремонт на сгради. За нуждите на дейността си фирмата е разполагала с майстори с различна квалификация кофражисти, арматуристи, зидари, четири-пет общи работници и техника. Установено е и не се спори, че строежът вилна сграда /собственост на св. В. М./, който към 16.10.2023 г. е бил с изграден приземен етаж и отлята плоча, е строителство реализирано до този етап от касатора Гай 7 ЕООД. М. се е свързвал с управителя на Гай 7 ЕООД, уточнявал какви дейности иска да му бъдат извършени на обекта, а последният извършвал СМР чрез свои работници майстори и общи работници. На 16.10.2023 г. Гай 7 ЕООД изпратило на обекта 5-ма работници, сред които и В. К.. Групата работници започнали работа на обекта качвали складирани до строежа тухли четворки на ниво плоча и зидали стени. На 16.10.2023 г., около 13:45 ч. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда Благоевград посетили строежа и извършили проверка относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство. Контролните органи заварили К. Т., В. К., С. Ш., М. Б. и още един работник с неизвестна самоличност, които осъществявали дейности по зидане на стени на последната плоча, като част от работниците, сред които и В. К., пренасяли тухли. Лицата заявили, че са работници към Гай 7 ЕООД. К. попълнил декларация, в която посочил, че работи в дружеството от половин година, при работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., при петдневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, при месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лв. На 17.10.2023 г. съпругата на управителя на Гай 7 ЕООД извикала К. Т., С. Ш., М. Б. да дойдат до сградата на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, където им издиктувала и последните подписали декларация с текст Излъгах инспекцията по труда и написах неверни данни . В. К. бил посетен в дома му същия ден и било изискано и от него да подпише декларация със същия текст. Попълнените по този начин декларации от лицата били представени от управителя на Гай 7 ЕООД в Д ИТ - Благоевград. По делото били разпитани и свидетели, като съдът обосновано и правилно е кредитирал показанията на част от тях. Въз основа на данните от извършената проверка и най-вече от попълнената собственоръчно декларация, проверяващите направили извод, че спрямо В. К. е налице уговорено работно място, работно време, почивки и трудът се полага на място, осигурено от Гай 7 ЕООД в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол. Прието е било за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. На основание чл. 405а, ал.1 и ал. 4 от КТ са били издадени оспорените Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23091578/30.10.2023 г. с В. К. за изпълнение на длъжността общ работник , считано от 16.10.2023 г. и Предписание с изх. 23091578/30.10.2023 г., с което на основание чл. 405а, ал.4 от КТ е било предписано на работодателя да изготви предложение до К. за сключване на трудов договор за изпълнение на длъжността общ работник , считано от 16.10.2023 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата, свързани с отношенията при предоставяне на работна сила, съществуването на елементите на трудовото правоотношение между работник и работодател, и съответно наличието на допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или с писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работата, времетраене на същата работа, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане. Правилна е преценката на първоинстанционния съд относно наличието на трудово правоотношение при конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. Обоснован е изводът му, че с оглед констатираните обстоятелства е следвало да се обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение и да се предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор, както правилно е процедирал административният орган. Постановлението на инспектора от Дирекция Инспекция по труда - Благоевград е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. К. е изпълнявал към момента на проверката трудови функции като общ работник в строителството, пренасяйки по време на проверката тухли на строежа, имал е определени от работодателя работно място, работно време, седмична почивка и трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с Гай 7 ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Представените доказателства с административната преписка и събраните такива в хода на съдебния процес правилно са били ценени и анализирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в този смисъл са основани на доказателствата по делото. Безспорно е доказано, че Гай 7 ЕООД действително е имал качеството на работодател спрямо В. К., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен обоснован и правилен правен извод, че съществуващото между дружеството и К. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и съобразил правнозначимите доводи и възражения на страните, установил е прецизно всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорените административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда съответства на изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните постановление и предписание, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на жалбоподателя за тяхната незаконосъобразност. Свидетелските показания са преценени от съда съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав е обсъдил показанията на свидетелите и различията в казаното от тях заедно с другите доказателства по делото, като ги е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи кореспондират с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред Административен съд - Благоевград са проверени констатациите на контролните органи, обусловили издаването на постановлението и предписанието, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти съответстват на тези от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда е в съответствие с правилата на формалната и правната логика. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда сумата от 100,00 лева, разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,