Решение № 4343 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2020 г.

Решение № 4343 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмет на Община Видин, подадена чрез главен юрисконсулт Ц. Д., против Решение № 177/06.10.2020 г., постановено по административно дело № 148/2020 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отменена негова Заповед № РД-02-11521/01.06.2020 г., нареждаща на К. С. и на Р. Ф., да премахнат незаконен строеж "Външна тоалетна", изграден в поземлен имот с идентификатор 41263.501.705 по Кадастралната карта на [населено място], като преписката е изпратена на органа за продължаване на административнопроизводствените действия. В касационната жалба се сочи необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона и по-конкретно при несъобразяване от страна на съда на разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, във връзка с § 4, ал. 1 ДР ЗУТ относно съобщаване на констативния протокол. Жалбата се поддържа от процесуален представител, с молба да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се постанови друго, с което се потвърди процесната заповед. Ответните страни – Р. Ф. и К. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Правилни са изводите, приети в съдебното решение за компетентност на административния орган, издал заповедта и спазване на законоустановената форма. За да отмени заповедта по повод подадени жалби от К. С. и от Р. Ф., съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно съобщаване на констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ на един от адресатите на заповедта – К. С.. Приложил е разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК, действали към момента на постановяване на решението, понастоящем отменени /ДВ, бр. 15 от 19 февруари 2021 г./, като не е извършил проверка на заповедта на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е неправилно. Установено е, че констативният акт е съобщен на К. С. по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, във връзка с § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, във връзка с чл. 228 ЗУТ, като е връчен на нейната майка, която се е съгласила да го получи, със задължението за го предаде на дъщеря си. Действително, приложимия за съобщаване на констативния акт ред е този, разписан в § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, който формално не е спазен. Следва да се отчете обаче, че актът е съобщен по начин, който дори се явява по-надежден от начина, разписан в § 4, ал. 2 ДР ЗУТ – чрез поставяне на съобщение върху недвижимия имот, за който се отнася и на таблото за обявления в сградата на общината. Отделен е въпросът, че това формално нарушение в процедурата по съобщаване на констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, не се явява съществено и не води до отмяна на заповедта на собствено основание, тъй като адресатът му е имал възможност да се защити срещу съдържащите в акта констатации в хода на съдебното производство. Освен това, разпоредбата на чл. 168, ал. 5, във връзка с ал. 4 АПК, която е с процесуален характер и на която съдът се е позовал, за да постанови решението си, е отменена. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени. С оглед въведената в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, извършени за първи път от касационния съд, е налице основанието по чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Видин, за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорената заповед. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,