Решение № 1859 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2012 г.

Решение № 1859 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Рангелов Йонков срещу решение № 1542 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 9500/2011 г. на Административен съд София - град, с което отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ-1035/18.10.2011 г. на изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. При издаване на обжалваната заповед процедурата по чл. 96 от ЗДСл е редовно проведена, изпълнено е предвиденото в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл императивно задължение на наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Неоснователни са оплакванията за нарушения на чл. 91 от ЗДСл. В тази връзка при определяне на наказанието, наказващият орган е взел предвид критериите, предвидени в чл. 91, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл, включително и настъпилите негативни последици в конкретния случай, а именно - оповестяване на информацията в медиите. Това е дало основание за определяне на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо, че умисъл от страна на държавния служител по отношение на резултата да не е бил налице. Неоснователно е оплакването във връзка с характера на изнесената данъчно-осигурителна информация, която според касатора се отнася само до уведомленията по чл. 62 от КТ и съдържа факти относно това дали лицата са осигурявани, а не размера на осигуровките им. В чл. 72, ал. 1, т. 1-5 от ДОПК е дадена квалификация на понятието данъчна и осигурителна информация. Жалбоподателят, в качеството си на инспектор по приходите в НАП, е бил длъжен при изпълнение на служебните си задължения да съобразява поведението си със забраната по чл. 73, ал. 1 от ДОПК. Достъпът до конкретни индивидуализиращи данни и предоставянето им на трето лице извън кръга на службата представлява нарушение и на обстоятелствата, декларирани по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗНАП. При така установените обстоятелства законосъобразно е решението на дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказанието по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл при осъществен фактически състав на чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДСл. С оглед на това правилно е потвърдена от съда обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение