Решение № 12691 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2009 г.

Решение № 12691 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, наименована като "искова молба", от Иван Радев Иванов от гр. Силистра, против Решение № 51/18.06.2009 г., постановено по административно дело № 79/2009 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанието посочено в нея и след служебна проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Силистренския административен съд е оспореното от Иван Радев Иванов решение № 003 от 14.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-510-1 от 04.03.2009 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода 19.01.2009 г. - 18.05.2009 г. в размер на 8,15 лв. дневно. Спорът е бил за правилността на определения размер на обезщетението. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд не е констатирал основания по чл. 146 от АПК за отмяна или прогласяване нищожност на атакуваните административни актове. Решението на Силистренския административен съд е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 181-00-510/17.02.2009 г., прилагайки изискуемите документи, в т. ч. Заповед № 1/19.01.2009 г. на ЕТ "Лъки комерс - Георги Дамянов", с която е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.01.2009 година. С разпореждане № 181-00-510-1/04.03.2009 г. му е отпуснато заявеното осигурително плащане по реда на чл. 54а, ал. 1, във връзка с чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, за периода 19.01.2009 г. - 18.05.2009 г. в размер на 8,15 лева дневно парично обезщетение. Осигурителният доход, от който е определен размера на паричното обезщетение за безработица е 2580,47 лева, за периода от 01.04.2008 г. до 31.12.2008 г., като среднодневния осигурителен доход за същия период е бил 13, 58 лева. Ръководителят на осигуряването за безработица е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, като дневното парично обезщетение за безработица е определен в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица". Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е потвърдено с Решение № 003/14.04.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра. Неоснователно е твърдението на касатора, че размерът на осигурителния доход, от който следва да се определи паричното обезщетение за безработица надвишава 3000, 00 лева. Доказателствата по делото сочат, че за периода от 01.04.2008 г. до 31.12.2008 г. (определен в съответствие с чл. 54а, ал. 1 от КСО) осигурителният доход е 2580,47 лева, от който е изчислен размера на паричното обезщетение за безработица. Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е определен по периоди в съответствие с разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО и фактите по делото, правилно установени от съда. За времето, през което лицето не е осигурено за безработица е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период (08.07.2008 г. - 16.12.2008 г.), чийто размер е включен в среднодневния осигурителен доход по ал. 1 на чл. 54б от КСО. Дневното парично обезщетение, определено на касатора не е по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение