Решение № 2909 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 372/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Логистика Самоков ЕООД, ЕИК 205876953 със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Наумов, против Решение 14443/11.08.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 128/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221020006379-091-001/28.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1680/29.10.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Решението на АССГ е валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът е валиден, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е точно фактите въз основа на събраните доказателства и е извел верни изводи за материална законосъобразност на РА. Подробно мотивиран и обоснован е изводът му, че не е доказана основната предпоставка за признаване на доставката за облагаема с нулева ставка на ДДС превозване на стоката в друга държава членка, като вследствие на това превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката (виж решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т.24). С РА са установени задължения за ДДС в размер на 3 279.32 лв. за данъчния период м. септември 2020 г. вместо декларирания от ревизираното дружество Логистика Самоков ЕООД ДДС за възстановяване в размер на 24 963.39 лв. и лихви за забава в размер на 261.46 лв. в резултат на начислен ДДС в размер на 28 242.71 лв. на основаниe чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели MODA ITALIANA, VIN EL801242209, PET FOOD HELLAS, VIN EL801275241 и INTERNATIONAL HOUSE HELLAS, VIN EL801413967. При липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчно задължените лица, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е в съответствие с чл. 131 от тази директива да определят доказателствата (Решение на СЕС по делото Траум, т.27). Документите, необходими за удостоверяване на ВОД, са регламентирани в чл. 45 ППЗДДС. Ревизираното дружество е представило тези документи, вкл. международни товарителници по чл. 45, т. 2, б. б), в които като превозвач е вписан Димитров Транспорт 2020 ЕООД и следващ превозвач ЕМВЕ ООД с влекач и ремарке с рег. [рег. номер]/[рег. номер], тъй като транспортът е за сметка на доставчика. Получаването на стоките е удостоверено в товарителниците с печат на гръцките търговци и подпис без имена на лицето, което го е положило, и без дата на получаването. Според писмените потвърждения, подписани от името на гръцките търговци от лицата K. P. и A. T. без данни за упълномощаването им от българските граждани, които са собственици и управители на гръцките фирми според отговорите на гръцката данъчна администрация, стоките са получени в Солун на 04.09.2020 г., на 07.09.2020 г. и на 29.09.2020 г. без да е посочено името на лицето, което ги е предало. Според обясненията на Димитров Транспорт 2020 ЕООД, представените договори и фактури Логистика Самоков ЕООД му възлага транспорта на стоките, той го превъзлага на ЕМВЕ ЛОГИСТИК ООД, което от своя страна го превъзлага на ЕМВЕ ООД, т. е. транспортът е осъществен от ЕМВЕ ООД, вписан в клетка 7 от товарителниците като последващ превозвач. Според писмените обяснения на ЕМВЕ ООД стоките са натоварени в гр. София на [улица]26, ТЦ Илиянци и превозени до Гърция. Според пътните листове, издадени от ЕМВЕ ООД, влекачът и ремаркето с посочените регистрационни номера излизат от гаража на 03.09.2020 г. и се прибират на 05.09.2020 г.; излизат от гаража на 07.09.2020 г. и се прибират на 08.09.2020 г., излизат от гаража на 28.09.2020 г. и се прибират в гаража на 30.09.2020 г. Водач е Б. М. С., с който ЕМВЕ ООД има сключен трудов договор 6/20.07.2020 г. Писмото от СДВР и писмото от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Агенция Митници потвърждават, че влекач с рег. [рег. номер] с ремарке с рег. [рег. номер] излизат през ГКПП Кулата на 04.09.2020 г. в 14:16 ч. и влизат през същия ГКПП на 04.09.2020 г. в 21:52 ч.; излизат през ГКПП Кулата на 07.09.2020 г. в 14:37 ч. и влизат през същия ГКПП на 08.09.2020 г. в 03:31 ч.; излизат през ГКПП Кулата на 28.09.2020 г. в 20:00 ч. и влекачът, но с друго ремарке с рег. [рег. номер], влизат през същия ГКПП на 29.09.2020 г. в 16:30 ч. Водач и в трите случая е Д. В. П. с посочено ЕГН и номер на лична карта. За Д. В. П. е установено, че за периода 05.05.2020 г. 03.06.2021 г. е работил по трудов договор с Дим Транс 16 ЕООД. За Б. М. С. е установено, че в процесния период работи по трудов договор с друг работодател на длъжност технически секретар с осемчасов работен ден. Според свидетелството за регистрация на влекач с рег. [рег. номер] същият е собственост на Дим Транс 16 ЕООД. Според данните в ЧМР стоките са натоварени на 03.09., на 07.09. и на 27.09.2020 г. Ревизиращите органи са установили от отговора от Национално ТОЛ управление при Агенция Пътна инфраструктура , че на посочените дати, както и на 04.09. и 28.09. превозното средство не е засичано от контролните точки на НТУ в района на София, което противоречи на данните, вписани в пътните листове и на обясненията на ЕМВЕ ООД, че стоките са натоварени в гр. София в ТЦ Илиянци. Натоварването на дата 27.09.2020 г. не съответства и на данните в пътния лист, според които превозното средства е излязло от гаража на 28.09.2020 г. Изложените факти обосновават извод за това, че с влекач с рег. [рег. номер] с ремарке с рег. [рег. номер] на посочените дати, на които е регистрирано излизането им през ГКПП Кулата, не са превозвани процесните стоки и няма данни за това с тези превозни средства да е осъществена транспортна услуга от ЕМВЕ ООД в полза на ЕМВЕ ЛОГИСТИК ООД, съответно транспортна услуга с получатели Димитров Транспорт 2020 ЕООД и Логистика Самоков ЕООД. Налице са множество съставени документи с невярно съдържание, а представянето на фактури и декларации с невярно съдържание и всяко друго манипулиране на доказателства според т. 48 от Решение на СЕС от 7 декември 2010 г. по дело С-285/09, R. възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно застрашава доброто функциониране на общата система на ДДС. Подобни деяния са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно държавите членки могат да считат това за данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване (виж т. 49 о т цитираното решение и посочената там съдебна практика). Неоснователен доводът на касатора, че след като е представил всички изискуеми от ППЗДДС документи за доказване на ВОД, то не може да бъде задължен да заплати ДДС, позовавайки се на решението на СЕС по делото Teleos и др. Фактите по настоящия правен спор са различни от тези по главния спор, във връзка с които е постановено решението на СЕС. Според тези факти договорите за доставки са сключени съгласно едно от международните търговски правила, разработени от Международната търговска камара (правила, наречени Incoterms 2000"), а именно франко завод" ( ex-works" или EXW), което означава, доставчикът е задължен единствено да поставят стоките на разположение на получателя в склад, намиращ се в страната на изпращане, като именно получателят е отговорен впоследствие за превоза до уговорената държава-членка. В т. 68 от решението си СЕС приема, че компетентните органи на държавата-членка на доставката не могат да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В случая жалбоподателят твърди, че е предал стоките на превозвача, т. е. те са натоварени в превозните средства в гр. София в ТЦ Илиянци на посочените дати. Това обстоятелство обаче е категорично опровергано от данните по делото, поради което не може да се приеме, че той е действал добросъвестно, не е знаел за съставянето на документите и за това че в действителност не са осъществени ВОД на стоките. Допълнителен аргумент за това са обстоятелствата, че разплащанията не са наредени междубанкови преводи от гръцките клиенти, а са налице суми, внесени на каса по разплащателната сметка на Логистика Самоков ЕООД след покупка на евро от П. А. И., управител на Логистика Самоков ЕООД, както и данните за гръцките търговци, получени от гръцката данъчна администрация. Поради това с РА законосъобразно е задължен да заплати дължимия ДДС. Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Към настоящия момент Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (заглавието изменено ДВ, бр. 14/2025 г.) не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена (ДВ, бр. 14/2025 г.) във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според което определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба 1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50). Според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). С оглед изложеното юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника по касация, следва да се присъди по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение