Решение № 555 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2010 г.

Решение № 555 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Красимир Миладинов Кълев от с. Петърница, област Плевен против Решение № 42 от 2.02.2010 г. по адм. д. 1053/2009 г. на Административен съд - Плевен, II - ри състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, като се иска отмяната му. Съображенията са, че към 28.01.2006 г., в резултат на влезли в сила наказателни постановления, на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, поради което последващо отнемане не може да бъде извършвано. Административният орган е бездействал повече от три години, което, с оглед разпоредбата на чл. 158, ал. 2 ЗДвП, води до възстановяване на контролните точки и обуславя незаконосъобразността на наложената мярка. Неизпълнението на задължението за уведомяване на водача за отнемането на повече от 2/3 от контролните точки е довело до невъзможност за него да прецени какъв размер контролни точки му остават и го е лишило от възможността да възстанови част от тях. Ответната страна Началникът на Група в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Плевен не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Плевен отхвърля жалбата на Красимир Миладинов Кълев срещу Заповед № 20100 от 17.09.2009 г. на Началника на Група в Сектор ПП към ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на МПС. Решението на съда е обосновано с приетото за установено наличие на влезли в сила наказателни постановления спрямо Красимир Кълев, в които са отразени отнетите му контролни точки към 20.01.2009 г., общо в размер на 63. Отнемането на притежаваните контролни точки е довело до изгубване на придобитата правоспособност и той е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Съдът обсъжда в мотивите си възраженията на жалбоподателя, че административният орган не е изпълнил задължението си да го уведоми при отнети 2/3 от общия брой на контролните точки и го приема за неоснователно, доколкото не е предвидено от закона като условие за законосъобразността на оспорената заповед. Неуведомяването на жалбоподателя не накърнява и правото му на защита до степен да се отрази върху изхода на административното производство, още повече, след отмяната на разпоредбата, вменяваща задължението на органа за уведомяването с влизането в сила на Наредба № I3-1959 от 15.02.2008 г . За неоснователно е прието и възражението за незаконосъобразност на наложената мярка поради бездействието на административния орган след отнемане на притежаваните контролни точки през 2006 г.. Прилагането на мярката не е обвързано от закона със срок. Правно релевантни са фактът на отнети контролни точки и бездействие на водача на МПС, задължен от закона да върне свидетелството си за управление. При наличие на последващи наказания, наложени с влезли в сила наказателни постановления през 2007, 2008 и 2009 г., имащи за последица отнемане на контролни точки, не може да бъде възприето и възражението за приложение на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Решението на първоинстанционния съд е съобразено с приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.) предвижда отнемането на контролни точки да се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като съобразно чл. 5, ал. 2 от същата наредба, при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП, се отбелязва броя на отнетите контролни точки. Аналогични са разрешенията в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на действащата Наредба № I3-1959 от 27.12.2007 г., в сила от 15.02.2008 г., като последната норма предвижда отбелязване в наказателното постановление както на отнетите, така и на оставащите контролни точки. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на ал. 4 на чл. 157 от ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст in fine на ал. 1 на чл. 157 от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Ето защо, допуснатите от жалбоподателя нарушения през 2007, 2008 и 2009 г., безспорно установени с влезли в сила наказателни постановления, които са посочени като основания за отнемане на контролни точки, правилно са приети от първоинстанционния съд като пречка за приложението на ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 157 от ЗДвП вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети контролните точки. Тълкуването на нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП във връзка с ал. 4 на чл. 157 от ЗДвП води до правилния извод на административния съд, че законът не поставя като изискване при налагането на мярката наличие на действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. Съдържащото се в ал. 3 на чл. 5 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.) разрешение на уведомяване на водача за отнетите контролни точки има информационна и превантивна цел, но е неотносимо към законосъобразността на акта, с който се налага административната мярка. В съответствие с приложимата правна норма е и изложеното в съдебното решение за отсъствие на срок за налагане на предвидената принудителна мярка. Административният орган е обвързан от наличието на предвидените в ал. 4 на чл. 157 ЗДвП предпоставки - отнети контролни точки и неизпълнение от страна на водача на задължението да върне свидетелството за управление. Предвид изложените съображения, съдът намира неоснователни касационните доводи за неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба се явява неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс