Решение № 4140 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 159/2009 г.

Решение № 4140 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 159/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Асклепиус 2000 - д-р Илиян Йонов" - Илиян Спасов Йонов, от гр. Плевен против решение № 567/05.11.2008 г. по адм. дело № 324/2008 г. на Административен съд - Плевен в частта му, с която е отхвърлено оспорването. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана № 29-05-1090/11.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ "Асклепиус 2000 - д-р Илиян Йонов" - Илиян Спасов Йонов, от гр. Плевен във връзка с починали 12 здравноосигурени лица от пациентската листа. С обжалваното решение административният съд е отменил писмената покана на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на получени суми без основание относно лихвата и е отхвърлил жалбата досежно оспорването на административния акт в останалата му част. Присъдил е разноски по компенсация на административния орган. Предмет на касационен контрол, детерминиран от касационната жалба, е съдебното решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването. По делото е установено, че със заповед № РД-08-1337/18.12.2007 г. директорът на РЗОК - Плевен е наредил да бъде извършена финансова проверка на ЕТ "Асклепиус 2000 - д-р Илиян Йонов" - Илиян Спасов Йонов, от гр. Плевен по изпълнение на индивидуалните договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ за 2006 г. и до месец февруари 2007 г. След извършената проверка е съставен финансов протокол № 492/27.12.2007 г., в който е констатирано, че за периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. лечебното заведение е получило без основание суми за 12 починали здравноосигурени лица от пациентската си листа. Изготвен е списък и протокол за неоснователно получени суми № 493/27.12.2007 г., съгласно който същите възлизат на 136.25 лева. Жалбоподателят не оспорва констатациите на контролните органи досежно техния размер. Същите се потвърждават и от назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза. Административният съд законосъобразно е приел, че писмена покана № 29-05-1090/11.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ИМП носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 е допустим съдебен контрол. Обосновано и при точно приложение на материалния закон съдът е приел, че при издаването на поканата административният орган е спазил установения ред. Налице е заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Фактите за неправомерно получени суми са надлежно констатирани и касаят времето от 2006 г. до месец февруари 2007 г., макар някои от ЗЗОЛ да са починали преди 2006 г. . Съгласно чл. 138, ал. 1 от НРД-2006 г. заплащането на договорената дейност за медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК се определя в зависимост от възрастта и броя на здравноосигурените лица с постоянен или временен избор при ИМП. С разпоредбата на чл. 233 от НРД-2006 г. са уредени различни хипотези, в които ИМП е задължен да възстанови неоснователно получени суми. След като медицинската дейност не е извършвана за същата не се дължи плащане. За възникване на задължението за възстановяване на неоснователно получени суми е достатъчно констатирането на горните обстоятелства при проверка на контролните органи на РЗОК, респ. на лица от НЗОК, без фактическият състав да е обвързан от наличие на виновно поведение на ИМП. Направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юристконсултско възнаграждение е неоснователно. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените такива, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юристконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорара на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административният орган) е ползвала такъв, но не присъжда юристконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на РЗОК не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което основаното на тази разпоредба искане е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение