Решение № 3293 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2014 г.

Решение № 3293 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Федерация български пациентски форум" и Сдружение "Национална пациентска организация", против чл. 3, т. 4 и чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г. на министъра на здравеопазването (министърът/а) за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, обнародвана в Държавен вестник (ДВ) бр. 24/31.03.2009 г. В хода на производството, с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, обн. в ДВ, бр. 48 от 10.06.2014 г., заглавието и оспорените текстове на наредбата са изменени. Актуалното заглавие на нормативния акт към настоящия момент е "Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛХПМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ)" (Наредбата).

С Протоколно определение по делото от 11.06.2014 г., на жалбоподателите е указано в срок да уточнят предмета на жалбата си, както и основанията за твърдението им, че в оспорената му част, нормативният акт е незаконосъобразен. Това е направено с писмена молба от 19.06.2014 г. (л. 57), съгласно която предмет на оспорване, като несъобразени с нормативни актове от по-висша степен, са чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 6а, ал. 1 от Наредбата. Направеното уточнение е обнародвано в неофициалният раздел на ДВ бр. 85/14.10.2014 г. Иска се отмяна на цитираните норми от Наредбата и присъждане на разноските, направени от жалбоподателите. С молба от 10.06.2014 г. е направено искане на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби предвид реалната възможност да настъпят значителни или труднопоправими вреди, особено за тежко болните пациенти и техните близки.

На основание чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Правният интерес жалбоподателите обосновават с необходимост от защита правата и интересите на пациентите в сферата на здравеопазването и преди всичко с правото на достъпа им до медицинска помощ и лечение. Доколкото, видно от Заповеди на министъра на здравеопазването (МЗ) № РД 28-217/14.07.2011 г. (л. 10) и № РД 09-443/16.07.2010 г. (л. 11), жалбоподателите са признати за представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), следва да им се признае наличието на правен интерес от отмяната на оспорените текстове от Наредбата.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима, алтернативно - за неоснователна. Моли отхвърлянето й.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за недопустима, алтернативно - за неоснователна.

Оспорените текстове от Наредбата имат следното съдържание:

• Чл. 3, ал. 1, т. 2: Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща продуктите по чл. 1, т. 1, 3, 4 и 5 при спазване на следните общи условия: да са отпуснати на територията на страната за лица с непрекъснати здравноосигурителни права и

• Чл. 6а, ал. 1: НЗОК заплаща за лекарствените продукти по чл. 4а, ал. 1, 3 и 5, както и повишеното ниво на заплащане по чл. 4а, ал. 6, считано от 1-во число на месеца, следващ изтичането на дванадесетмесечния период.

Доводът на жалбоподателите за нищожност на чл. 6а, ал. 1 от Наредбата е поради липса на компетентност на министъра за произнасяне по разрешения с нормата въпрос. Твърди се, че чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с който чл. е делегирано и вменено на министъра задължение да се произнесе с наредба по въпросите за "условията и редът за заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗЗ", не включва в себе си законова делегация за произнасяне по сроковете за заплащане на лекарствени продукти от НЗОК. Доводът е неоснователен. Нормата на чл. 45 от ЗЗО регулира видовете медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК. С цитираната ал. 9 от нея, на министъра е вменено посоченото задължение. Според настоящият съдебен състав, сроковете за заплащане на лекарствени продукти са част, елемент от реда за тяхното заплащане. Според интернет тълковния речник на българския език, едно от значението на думата "ред" е: "правила, по които се извършва нещо", а друго такова - "време за осъществяване на нещо". Т. е. сроковете за извършване на плащанията на лекарствени продукти от страна на НЗОК, е част от "реда" за заплащането им. Твърдението, че с оспорения текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата се въвеждат допълнителни ограничения се явява необосновано и недоказано. Даденият в молбата от 19.06.2014 г. (л. 58, най-долу) пример за "ограничение" не съставлява такова. Наредбата има за предмет условията и реда за заплащане от НЗОК на посочения вид лекарствени продукти, те са определени с нея от компетентния за това, съгласно ЗЗО административен орган и всеки, който иска да ползва заплащането от НЗОК на тези продукти, е длъжен да се съобразява с този определен ред. Друг ред, с който да е въведен облекчен режим на заплащане или по-кратък срок за това, няма предвиден в ЗЗО или друг закон. Не води до други изводи и чл. 262, ал. 2 ЗЛПХМ, чл. 24 и чл. 46 от ЗЗО, цитирани в същата молба. Обратно - съгласно чл. 24, т. 8 от ЗЗО, средствата на НЗОК се изразходват за "заплащане на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година". Доколкото чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г. касае заплащането на лекарствени продукти с международно непатентно наименование (INN), включено в позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, за което до момента не е заплащала (чл. 4а, ал. 1); комбинирани лекарствени продукти, при които комбинацията съдържа INN, включено в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, за което до момента НЗОК не е заплащала (чл. 4а, ал. 3) и ..., то очевидно е, че стойността на тези лекарствени продукти не е и не би могла да бъде включена в бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Именно за това е определен посочения в оспорената норма 12-месечен период - за да бъдат включени стойността на съответните лекарствени продукти в бюджета на НЗОК за следващата година, но след анализа и обобщаването по чл. 4а, ал. 1 от Наредбата, на информацията за лекарствени продукти с INN, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, за което до момента не е заплащано от НЗОК. По изложените съображения настоящият състав счита, че доводът за нищожност на нормата на чл. 6а, ал. 1 от Наредбата е неоснователен.

В жалбата, устните пледоарии на процесуалните представители на жалбоподателите по време на съдебното заседание и представените от тях писмени бележки се твърди, че чл. 6а, ал. 1 от Наредбата е незаконосъобразен поради противоречието му с чл. 303а от Търговския закон (ТЗ). Доводът също е неоснователен. Съгласно чл. 303а, ал. 1 от ТЗ, "Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави". Видно от изказаните становища и представени писмени бележки, жалбоподателите визират търговските сделки сключени между притежателите на разрешения по чл. 229, ал. 2 от ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека и търговците на едро с такива продукти. Предвид факта обаче, че се касае за лекарствени продукти, за които НЗОК не е плащала до този момент и които не са предвидени в бюджета на същата за текущата година, сключването на такива сделки и последващо заплащане от НЗОК на платените от търговците на дребно суми, ще доведе до увеличаване разходите на НЗОК извън предвидените такива в нейния бюджет и ще бъде в нарушение на чл. 24, т. 8 от ЗЗО и чл. 19 от Закона за публичните финанси. В случая, дори да бъдат сключени договори за доставка и продажба на лекарствени продукти с INN, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ между търговците на едро и на дребно, тези договори ще попаднат в изключението, предвидено в чл. 303а, ал. 1 ТЗ.

Жалбоподателите оспорват също и нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Твърдят, че предвиденото в нея заплащане на продуктите по чл. 1, т. 1, 3, 4 и 5 от Наредбата при спазване на условието да са отпуснати на територията на страната за лица с непрекъснати здравноосигурителни права, противоречи на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и на чл. 80д ЗЗО. Доводът също е неоснователен. Следва да се посочи, че жалбоподателите не сочат конкретен текст от Директивата, на който противоречи оспорения чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, което е недопустимо. Освен това, съгласно § 1 от ДР на Наредба № 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, издадена от министъра, обн. в ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., доп., бр. 82/03.10.2014 г., с нея се въвеждат изискванията на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Съгласно чл. 1 от Наредба № 5/2014 г., с нея се уреждат условията и редът за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в друга държава - членка на Европейския съюз, като се определят: условията и редът за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване; здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, подлежащи на предварително разрешение, за да бъдат възстановени разходите, заплатени за тях при трансгранично здравно обслужване; условията и редът за даване на предварително разрешение по т. 2 и за последващо възстановяване на разходите; редът за предоставяне на здравни услуги на осигурени в други държави членки лица, упражняващи правото си на трансгранично здравно обслужване в Република България и редът за предоставяне на информация, свързана с трансграничното здравно обслужване от националната точка за контакт. Чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата не противоречи и на чл. 80д ЗЗО, уреждащ правото на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация, предоставяне и финансиране. Условията и реда за упражняване на това законово предвидено право на здравно осигурените лица както се каза, са уредени с Наредба № 5/2014 г. на министъра. При наличието на специален нормативен акт, уреждащ въпросите на трансграничното здравно обслужване, оспорената Наредба, като неотнасяща се до така регулираната материя, не се прилага. Изваждането на отделна норма от нея, извън контекста на поначало урежданите с нея въпроси, направено с жалбата и уточнителните документи изходящи от жалбоподателите, не сочи на противоречието й с нормативен акт от по-висока степен. В подкрепа на тезата може да се посочи и чл. 45, ал. 1, т. 11 ЗЗО, уреждащ заплащането от НЗОК за оказването на медицинска помощ по предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.

По делото е направено искане с правно основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК, да се спре действието на оспорените разпоредби от Наредбата. Жалбоподателите не са представили доказателства за наличието на твърдяната "реална възможност да настъпят трудно поправими вреди, особено за тежко болните пациенти и техните близки", поради което искането се явява необосновано и недоказано. Като такова и с оглед правните изводи на ВАС, изложени по-горе, то следва да се отхвърли.

По изложените съображения, жалбата за отмяна на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 6а, ал. 1 от Наредбата се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение