Решение № 11782 от 18.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2013 г.
ВАСVII отделение18.09.2013 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 7360/2011 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11782 от 18.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Омеде Матео Егоса Таийо (OMEDE MATHEW EGHOSA TAIWO), гражданин на Нигерия, чрез адв. Силвия Христова от САК, срещу решение № 254 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 7360/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ с рег. № ХВ-5363/30.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България на основание чл. 24г, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" - МВР не взима становище по основателността на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на Омеде Матео Егоса Таийо срещу Отказ с рег. № ХВ-5363/30.08.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, решаващият съд е приел, че за целия период от 17.03.2005 г. до подаване на заявлението на 22.03.2011 г. пребиваването на касатора в страната е с цел обучение (като студент), поради което при изчисляването на продължителността на периода на пребиваване на територията на Република България следва да се приложи правилото на чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ. Така посоченият времеви период, съставляващ хронологично шест години и пет дни, при прилагането му за целите на чл. 24г, ал. 1 ЗЧРБ следва да се отчете съобразно чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ като три години и три дни. В мотивите на обжалвания съдебен акт се приема, че щом изчисленото пребиваване на чужденеца се равнява на три години и три дни, не е изпълнена основната предпоставка на хипотезата на чл. 24г, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЧРБ, съответстваща на чл. 4, § 1 и 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета, за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ на чужденеца, а именно - съответна продължителност на пребиваване - пет години преди подаване на молбата за статут на дългосрочно пребиваващ в държава членка. Решението е правилно. Спорът се отнася до това налице ли са спрямо касатора предпоставките за предоставяне право на исканото пребиваване в Република България, свързана с изтичане на съответния срок на пребиваване, като се съобрази съответствието на приложената в административния акт разпоредба на чл. 24г, ал. 1 и 3 ЗЧРБ и разпоредбите на Общностното право, в случай на противоречие на националния закон. Съгласно чл. 24г, ал. 1 ЗЧРБ статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. Разпоредбата на чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ пък предвижда, че при изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1 се отчита само половината от времето на пребиваване на чужденците като студенти, ученици и стажанти на основание чл. 24в (притежаващи виза по чл. 15, ал. 1 и приети за редовно обучение във висше училище, ученици, приети на територията на страната за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен или като стажанти без възнаграждение). В случая касаторът Омеде Матео Егоса Таийо е гражданин на Нигерия, който пребивава в Република България от 17.03.2005 г. със статут на продължително пребиваващ чужденец. Същият е приет за редовно обучение в лицензирано учебно заведение, като обучението в университета е продължило 4 години, до учебната 2009/2010 г., поради отлагане на предаването на дипломната работа. След завършване на висше образование в Икономическия университет (Варна), образователна степен "бакалавър", специалност "счетоводство и контрол", чужденецът е записан за студент в 1 годишен курс редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "счетоводство и контрол" в Икономическия университет (Варна), което следва да завърши през юни 2011 г. Следователно за целия период от 17.03.2005 г. до подаване на заявлението (22.03.2011 г.) пребиваването на чужденеца в страната е с цел образование, като студент, поради което правилно АССГ при изчисляването на продължителността на периода на пребиваване е приложил правилото на чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ, а оттук е достигнал до законосъобразния извод, че изискуемите 5 години по чл. 24г, ал. 1 ЗЧРБ, преди датата на заявлението, не се изтекли. В мотивите на оспореното решение АССГ задълбочено и последователно е обсъдил оплакването на касатора за противоречие на чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ с общностното право. На всички граждани на трети страни, които претендират да получат статут на дългосрочно пребиваващи в държава членка пребиваването им в държавата членка с образователна цел се отчита само половината, съобразно правилото на чл. 4, § 1 и 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета. Същевременно не е налице лошо транспониране на общностната норма в националното законодателство, тъй като е налице съответствие на националните мерки, взети с приемане на чл. 24г, ал. 1 и ал. 3 ЗЧРБ с изискванията на Директива 2003/109/ЕО на Съвета - чл. 4, § 1 и 2, вр. чл. 3, § 2, буква а. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на Омеде Матео Егоса Таийо срещу Отказ с рег. № ХВ-5363/30.08.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България на основание чл. 24г, ал. 3 ЗЧРБ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение