Решение № 3479 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2017 г.

Решение № 3479 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение № 8323/23.12.2016 г. по адм. дело № 10896/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за нищожност и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Специализирана болница за активно лечение на детски болести (СБАЛДБ) - проф. И. М." ЕАД, гр. С. чрез адвокат С. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 8323/23.12.2016 г. по адм. дело № 10896/2015 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на "Специализирана болница за активно лечение на детски болести - проф. И. М." ЕАД, гр. С. писмена покана изх. № 29 - 02 - 64/19.08.2015 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Присъдил е разноски. Допуснал е очевидна фактическа грешка при изписване на индивидуалния административен акт като вместо 29 - 02 - 64 е посочил в диспозитива и на няколко места от мотивите на съдебното решение № 29 - 07 - 64. По същество е разгледал оспорването срещу надлежната писмена покана, а допуснатата грешка не опорочава съдебното решение до твърдяната от касатора нищожност. Същата не детерминира и недопустимост на съдебния акт, тъй като е налице произнасяне по заявения предмет в условията на ОФГ при изписване номера на писмената покана. За страните по делото и за административния съд е налице възможност да отстранят този недостатък в производство по чл. 175 АПК. Обжалваното съдебно решение не страда и от твърдените с касационната жалба пороци за неправилност - поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Писмената покана е издадена за 17 нарушения по КП № 18 "Епилепсия и епилептични пристъпи" поради неизпълнен диагностично-лечебен алгоритъм във връзка с ИЗ № № 594; 685; 762; 577; 599; 1039; 536; 754; 783; 809; 620; 710; 713; 617; 615; 538; 512 за 2015 г. по описа на лечебното заведение. Директорът на СЗОК е приел, че по време на болничния престой на ЗОЛ не са извършени КТ (компютърна томография) и/или МРТ (магнитно-резонансна томография), които са задължителни диагностични методи за изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм по клиничната пътека. Административният орган се е позовал на чл. 228 от НРД за МД 2015 г., съгласно който при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. Във връзка с конкретните форми на заболяването по процесните 17 случая и задължителните по тях диагностични процедури по КП № 18 съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е било прието без да бъде оспорено от страните. В заключението на вещото лице проф. В. Б. - Ч. се уточнява, че компютърна томография (КТ) на главен мозък е показана в условия на спешност, както и за визуализиране на мозъчни калцификати (туберозна склероза и др.). КТ с контраст - за диференциране на артерио - венозна малформация, мозъчен тумор. Повторни КТ изследвания - при прогресиращи промени в неврологичния статус и терапевтична резистентност. Магнитно-резонансната томография (МРТ) на главен мозък е средство на избор при пациентите с епилепсия поради възможност за визуализиране на малки по обем лезии (корови дисплазии и дефекти в невронната миграция), хипокампална склероза и неоплазми. Показана е за пациенти с фокална епилепсия с изключение на доказаните идиопатични детски фокални епилепсии, както и при новоизявила се епилепсия след 25 годишна възраст за уточняване на симптоматичната етиология. Повторни МРТ изследвания - при терапевтична резистентност на епилепсията и/или прогресиращи промени в неврологичния статус. Проследявайки лечението при всяко едно от лицата в изброените 17 случая и констатирайки, че от няколкото задължителни диагностични процедури по КП № 18 е необходимо да са изпълнени две за реализирането на диагностично-лечебния алгоритъм, вещото лице е посочило, че едната задължителна процедура е ЕЕГ изследването, която е била извършена при всички ЗОЛ, а втората задължителна процедура е била осъществена според конкретния случай и при всички пациенти тя е съответствала на специфичните особености на заболяването и провежданото лечение. Обосновани са изводите на административния съд, че приетата съдебно-медицинска експертиза е опровергала изводите на административния орган за неизпълнение на лечебния алгоритъм по процесните 17 случая по КП № 18 от "СБАЛДБ - проф. И. М." ЕАД, гр. С.. Съгласно чл. 76а от Закона за здравното осигуряване в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице материалноправните основания от цитираната норма и писмената покана като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби правилно е била отменена на основание чл. 146, т. 4 АПК. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 613052/20.02.2018 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение