Решение № 13170 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение 3547 от 01.06.2021 г., постановено по адм. дело 12062/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено, по жалба на Зоулиамис сиидс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Ц. Димитров, уведомително писмо с изх. 02-220-2600/901 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за отказано финансово подпомагане за земеделски площи в 4 броя земеделски парцели (подробно описани в уведомителното писмо), в размер на 25 911,91 (двадесет и пет хиляди деветстотин и единадесет лева и деветдесет и една стотинки) лева, делото е върнато като административна преписка на административния орган за произнасяне по заявление с УИН 22/310516/64016, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъден ДФЗ да заплати на търговското дружество сумата от 3170,00 (три хиляди сто и седемдесет) лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната му и присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Зоулиамис сиидс ЕООД, чрез адв. Р. Александров, съдружник в Адвокатско дружество Боянов и КО, в срока по чл. 232 от АПК, оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на направените разноски за производството, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ведно с доказателства за действителното им извършване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени релевираните в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Зоулиамис сиидс ЕООД, представлявано от управителя Ц. Димитров, регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 571455 против уведомително писмо с изх. 02-220-2600/901 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от ПРСР 2007-2013 год. за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С оспорения административен акт е отказано финансово подпомагане за недвижимите земеделски имоти с идентификатори: 49076-142-1-1, 49076-984-3-1, 49076-991-4-1 и 49076-142-1-2 (четири броя земеделски парцели, описани в уведомителното писмо), находящи се в [населено място], община Казанлък, област Стара Загора, заявени за подпомагане с УИН: 22/170513/51441 за участие по направление Биологично растениевъдство, мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., в размер на 25 911,91 (двадесет и пет хиляди деветстотин и единадесет лева и деветдесет и една стотинки) лева. От фактическа страна съдът е установил и констатирал, че в мотивите на писмото е посочено, че подпомагането се отказва на основание т. V Намаления при неспазване на базови изисквания на дейностите по мярка 214 от ПРСР от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, както и поради неспазване на чл. 13, ал. 3 от Наредбата като площите, декларирани от лицето не се считат за наддекларирани, а за площи, за които не са спазени някои анганжименти, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. От правна страна е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган изпълнителния директор на ДФЗ, който със заповед 03-РД-715 от 27.06.2017 г. е делегирал правомощията си на П. Славчева - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация за финансово подпомагане, адресирани до кандидатите. Също така е приел, че уведомителното писмо е издадено в изискуемата писмена форма, но е немотивирано, което обуславя неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на уведомителното писмо нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са изложени мотиви и обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че са налице неспазени базови изисквания на дейностите по мярка 214 АЕП от ПРСР от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Въз основа на направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на мотиви в уведомителното писмо е приел, че на основание чл. 146, т. 2 от АПК същото следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне като административна преписка на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на Зоулиамис сиидс ЕООД, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в първоинстанционното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, включително е приел и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено, подробно е обсъдил същите и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо. Правилно е установил, че при издаване на оспорения акт не са спазени изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 2 от АПК. Постановен е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С цитираната правна норма е предвидено, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, което е императивно изискване за мотивираност на акта, в случая на уведомителното писмо. Мотивите представляват единство от фактическите и правните основания за издаването на акта и посредством съдържанието им позволяват на адресата му да разбере волята на административния орган и да организира адекватно защитата си по отношение на неблагоприятен за него акт. Също така мотивите са от съществено значение и при осъществяване на контрол за законосъобразност от страна на съда и липсата им възпрепятства този контрол, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Изложените в този смисъл изводи от първостепенния съд са правилни и се споделят изцяло от настоящатата съдебна инстанция. В разглеждания случай, уведомителното писмо, съдържащо отказ за финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., е мотивирано с т. V Намаления при неспазване на базови изисквания на дейностите по мярка 214 от ПРСР от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Също така е посочено, че не е спазено изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредбата като площите, декларирани от лицето не се считат за наддекларирани, а за площи, за които не са спазени някои ангажименти, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. От представените документи по делото е видно, че на ответника по касация не са извършвани проверки на терен, нито има изпратено уведомително писмо с констатации от такива проверки. Административният орган не е конкретизирал по какъв начин и за кой период не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., а само е посочено, че при неспазване на тази разпоредба не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход). Посочените данни от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, но нито в поясненията към табличния вид, нито от приложените към административната преписка писмени доказателства, се установява кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител. Не е посочено кои от разписаните изисквания дружеството не е изпълнило по отношение на заявените земеделски имоти. Позоваването от страна на органа, издател на оспорения акт, на утвърдената от министъра на земеделието и храните методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на уведомителното писмо, както от фактическа, така и от правна страна. След като в процесното уведомително писмо не се съдържат никакви фактически и правни обстоятелства, обосноваващи неспазване на базови изисквания, то не са налице и основанията за прилагане на цитираната методика. Неизлагането на мотиви не позволява на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, а позоваването на разпоредби от методиката само по себе си не може да обоснове надлежно мотивиране на обжалвания акт. Съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна. С ТР 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване, а е възможно да предхождат издаването на акта или да се съдържат в друг документ, съставен в рамките на административното производство. Подобни документи липсват. Изискването за мотивираност на уведомителното писмо представлява гаранция за законосъобразност на акта, с оглед защита правата и интересите на дружеството-заявител, да формира защитата си срещу неблагоприятен за него акт, както и възможност за осъществяване на съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основнаия за постановяването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е немотивиран и необоснован, издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което са нарушени задълженията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Липсата на мотиви в административния акт е равнозначно на липса на ясно установена воля от страна на административния орган при издаване на обжалваното уведомително писмо, поради което изводът на инстанцията по същество за нарушение на материалния закон се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано, постановено при липса на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят на ответника по касация. Последният претендира адвокатско възнаграждение, в размер на 5725,19 (пет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лева, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, придружен с фактура 0300008931 от 30.08.2021 г. и авизо за извършен банков превод от 20.09.2021 г. от страна на Зоулиамис сиидс ЕООД по сметка на Адвокатско дружество Боянов и КО за посочената сума. По отношение на направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и при преценка на фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че тази сложност не може да се определи като незначителна, както и следва да се вземе предвид обема на конкретно положените процесуални усилия от ангажирания адвокат по делото, поради което не следва да се уважи възражението на касационния жалбоподател и да се намалят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, искането на ответника по касация за присъждане на разноски, в претендирания размер следва се уважи и посочената сума да се възложи в тежест на Държавен фонд Земеделие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,