Решение № 5267 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2018 г.

Решение № 5267 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. от [населено място] насочена срещу Решение № 382 от 28.06.2018 г. постановено по адм. дело № 273/2017 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявения от него иск в размер на 5000 лева, обезщетение за неимуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразни действия на ТЕЛК - Общи заболявания - Димитровград към МБАЛ "Св. Екатерина " ЕООД. Твърди че, незаконосъобразните действия се изразяват в това, че д-р Н. в качеството си на председател на ТЕЛК-Общи заболявания е изпратил ищеца за преглед на ТЕЛК - Психиатрични заболявания. Вследствие на това претърпял неимуществени вреди, нарушени са му човешките права, безотговорното отношение на началника на ТЕЛК - Димитровград му е нанесло сериозно объркване на живота, като отпаднал от медицински грижи, създало е проблеми и в семейството му, като подробно описва претъпените неимуществени вреди, както в касационната жалба така и в приложените в исковото производство пред АС - Хасково многобройни писмени доказателства и становища. Иска отмяна на решението и уважаване на предявения от него иск изцяло. Ответника по делото - МБАЛ " Света Екатерина " ЕООД гр. Димитровград, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода от 20.11.2013 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 13.02.2013 г. - освидетелстването от ТЕЛК до окончателното изплащане на сумата. С обжалвания съдебен акт на АС - Хасково е отхвърлил иска срещу МБАЛ"Света Екатерина" ЕООД, като неоснователен и недоказан. Решаващият съд, за да постанови този резултат е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ТЕЛК - Общи заболявания при ответника - МБАЛ "Света Екатерина" по отношение на повечето от твърденията в исковата молба. Счел е действията, които ищецът Б. определя като незаконосъобразни и извършени от д-р Н. в качеството му на началник на ТЕЛК с изпращането му за преглед на специализирана ТЕЛК по психични заболявания към " Център за психично здраве - Стара Загора " ЕООД са част от производството по определяне на работоспособността на ищеца. Заболяванията са описани в медицинското направление издадено от д-р А. - личен лекар на Б., който е страдал от няколко заболявания описани като основни и съпъстващи и с което е изпратен на ТЕЛК за определяне на процента работоспособност. Приел е още, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, които установяват осъществена незаконосъобразна дейност и е приел искът за неоснователен. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател Б. за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Макар и конкретно да не се сочат касационни основания от пространственото изложение в касационната жалба е видно, че се поддържат основанията по чл. 209 от А2ПК. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служител от ТЕЛК - Общи заболявания при МБАЛ " Света Екатерина" - Димитровград. В хода на съдебния процес са дадени указания на Б. за уточняване на предявения иск от него по основание и размер, като с последното уточнение, видно от протокол от съдебно заседание на 12.04.2018 г. (стр. 112) Б. изрично е уточнил - " претендира вреди за това, че е изпратен незаконосъобразно на психиатричен ТЕЛК, без да е лекуван, без да има картотека в психиатрия, без да има защо и така се пренебрегва истинското заболяване - [диагноза]... " За да се реализира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се установи незаконосъобразност на твърдяното действие, в резултат на което за касатора да са настъпили сочените неимуществени вреди и връзката между тях да е пряка и непосредствена. В конкретния случай не е установено по делото наличието на първата предпоставка, за да се реализира отговорността на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно действие на ответника или негов служител при или по повод административна дейност. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, в случая действията на д-р Н. – Началник на ТЕЛК, са част от производството по определяне процент на работоспособност на касатора, обусловени са от описаното в направлението от личния му лекар и са предприети в съответствие с посочената там диагноза. Установено е по делото, че Б. е поискал със заявление - декларация до ТЕЛК вх. № 1074 от 05.03.2013 г. бъде представен пред ТЕЛК за извършване на първично освидетелстване за пенсиониране по болест. Б. е представил медицинско, направление издадено от личния лекат на ищеца № 106 в което е била посочена диагноза (основна и съпътстваща ) [диагноза], като бил изпратен на ТЕЛК за определяне степента на трайна нетрудоспособност в проценти /%/. На 07.10.2013 г. П. Б. бил прегледан от ТЕЛК за Общи заболявания — Димитровград към МБАЛ "Света Екатерина" ЕООД - Димитровград (с Председател - д-р В. Н. и членове: доц. д-р Л. А. д. м., д-р Н. Б.), като било издадено Експертно решение (ЕР/ № 2051 от зае. № 134/07.10.2013 г. (л. 91), с което му била определена дата на инвалидизиране - 27.02.2013 г. при водеща диагноза - [диагноза]. Съгласно решението, за захарен диабет тип 2 ИНЗТ с КДС диабетна полиневропатия са определени 30 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, а за АХ /артериална хипертония/ I кл. ст. без обективни белези за органни промени са определени 10 % ТНР. В решението било посочено, че за наличното психично заболяване следва да се произнесе СТЕЛК психични болести, където да приключи преписката. След прегледа на П. Б. от ТЕЛК за психични заболявания към "Център за психично здраве - Стара Загора" ЕООД било издадено ЕР № 2748/179 от 12.12.2013 г. (л. 90 от делото), с което била определена оценка на работоспособността - 31 % ТНР, дата на инвалидност - 27.02.2013 г. и срок на определения % ТНР - 2 години - до 01.12.2015 г., при водеща диагноза - [диагноза] и общо заболяване: [диагноза]. В решението е посочено, че в МЕД липсва документация и при прегледа не се установяват клинични данни за наличието на хронично психично заболяване, определящо % ТНР по НМЕ. ЕР № 2051/134 от 07.10.2013 г. на ТЕЛК за Общи заболявания - Димитровград и ЕР № 2748/179 от 12.12.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания били обжалвани от П. Б. пред НЕЛК. От НЕЛК - Специализиран състав по психични болести било издадено ЕР № 0570/091 от 11.12.2014 г. (л. 78)., с което се отменя ЕР № 2748/179 от 12.12.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и се издава ново, като се потвърждава ЕР на ТЕЛК по срок на инвалидността, дата на инвалидизиране, причинна връзка и противопоказани условия на труд. ЕР № 0570/91 от 11.12.2014 г. на НЕЛК - Специализиран състав по психични болести било обжалвано от П. Б. пред Административен съд - Хасково, във връзка с което било образувано адм. д. № 54 по описа на съда за 2015 г. С Решение № 195/12.08.2016 г. на Административен съд - Хасково по адм. д. № 54/2015 г. било обявено за нищожно Решение № 0570/91 от 11.12.2014 г. на НЕЛК - София, специализиран състав по психични болести и била върната административната преписка на НЕЛК за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решение № 195/12.08.2016 г. на АС - Хасково е влязло в сила на 08.09.2016 г. От НЕЛК - Първи специализиран състав по вътрешни болести било издадено ЕР № 0340/071 от 09.05.2017 г., с което било отменено ЕР № 2748/179 от 12.12.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и бил определен нов процент ТНР, като било потвърдено по останалите поводи. В ЕР е посочено, че НЕЛК определя краен процент трайно намалена работоспособност равен на 34 % т. н. р. в това число 20 % от раздел III на Методиката. НЕЛК отменил ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността. Потвърждавал по останалите поводи. ЕР № 0340/071 от 09.05.2017 г. на НЕЛК - Първи специализиран състав по вътрешни болести било обжалвано пред Административен съд - Хасково, във връзка с което било образувано адм. д. № 1047/2017 г. по описа на съда. С Определение от 15.11.2017 г. на Административен съд - Хасково по адм. д. № 1047/2017 г. била оставена без разглеждане жалба от П. Б. срещу ЕР № 0340/09.05.2017 г. на Първи Специализиран състав по вътрешни болести и производството по адм. д. № 1047/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково било прекратено. С Определение № 620/16.01.2018 г. по адм. д. № 90/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България — Шесто отделение, било оставено в сила Определение от 15.11.2017 г. по адм. д. № 1047/2017 г. на Административен съд - Хасково. Последното експертно решение е влязло в сила, като необжалвано. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и в съдебно заседание е видно, че претенцията му се обосновава на действия на д-р Н. - Началник ТЕЛК, който изпратил Б. на ТЕЛК - Психиатрични заболявания - Стара Загора и които твърди, че са незаконосъобразни. Това е така както се посочи по-горе в мотивите, тъй като последното уточнение на ищеца Б. в този смисъл направено в съдебно заседание на 12.04.2018 г., като не твърди, че търси обезщетение от отменен административен акт ЕР. С оглед на това е определен и предмета на спора по делото - обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на лекаря от посочената ТЕЛК. По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е определена процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1 се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна по материално-правния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната материално-правна легитимация, е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. С оглед на горното съдът намира, че ищецът има качеството на надлежна страна по предявения иск, тъй като твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия на д-р Н. в качеството му на Началник ТЕЛК, който го изпратил на ТЕЛК - Психиатрични заболявания - Стара Загора, следователно искът е допустим. Ответник е болницата в чиито структури е включена цитираната ТЕЛК от чиито действия по твърдения на ищеца са настъпили описаните неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за неоснователна и недоказана. Съображенията на съда за тези изводи са следните: Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. - реална, пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, ответника е правилно определен. Недоказани обаче се явяват твърденията на касатора за настъпили вреди, както и пряката им и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия на служител при ответника, като вредите, както и връзката им с тези действия подлежат на доказване, което не е сторено в конкретния казус. Производството е исково и макар да се развива по правилата и на АПК, със засилено служебно начало, ищецът не е освободен от задължението си да доказва твърденията изложени в исковата молба. Видно от представеното и прието като писмено доказателство медицинско досие на касатора, същия страда от определени заболявания, за които е изпратен на ТЕЛК и след установяването им е посочен процента на намалената му работоспособност за установените заболявания. Процедурата е спазена, като ищецът е използвал правата си да оспорва решенията на отделните състави на експертните комисии изброени по-горе в мотивите, но не са установени незаконосъобразни действия на служител при ответника. Ето защо следва да се приеме, че първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е изложил съображенията си защо в случая не са налице материалните предпоставки за ангажиране на неимуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Изложените мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различни изводи от приетите от Административен съд - Хасково. Предвид горното, решението на съда е правилно, надлежно мотивирано, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение