Решение № 8 от 5.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2216/2013 г.

Решение № 8 от 5.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2216/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. П. М. за възобновяване на нохд № 22593/2011 г. по описа на Софийския районен съд.

В искането и допълнението към него се сочи, че наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем години е явно несправедливо, тъй като не са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, които не са отстранени от въззивния съд. В допълнение към искането осъденият излага подробно своя версия за инкриминираната дейност, изключваща насилие по отношение на свидетелката Б.

В заключение осъденият настоява за възобновяване и ново разглеждане на делото от друг състав, или, алтернативно - за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитникът му поддържат искането.

Прокурорът пледира за отхвърляне на искането като неоснователно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното:

Софийският районен съд, наказателно отделение, 101 състав, с присъда от 18.12.2012 г. признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че

• на 8.09.2011 г. в гр. С., се съвкупил с А. С. Б. като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години

• на 8.09.2011 г. в гр. С. извършил действия с цел възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст - А. С. Б., като деянието е извършено чрез употреба на заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години

• на 8.09.2011 г. в гр. С. отнел чужди движими вещи - чифт златни обеци, мобилен телефон, два стационарни телефона и сумата 137 лева, общо на стойност 521 лева, от владението на А. С. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия М. П. М. общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което увеличил на съгласно чл. 24 от НК с две години, и постановил така увеличеното наказание от осем години лишаване от свобода след приспадане на срока на задържане на подсъдимия, да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда съдът привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия по нохд № 10 869/2007 г. на Софийския районен съд, търпимо при строг режим в затвор.

Подсъдимият М. П. М. бил осъден да заплати на пострадалата А. Б. сумата 521 лева, представляваща обезщетение за понесените от престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 8.09.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.

Софийският градски съд с решение № 836 от 26.06.2013 г. по внохд № 2342/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда.

Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Твърденията на осъдения и неговия защитник за отклонение на въззивния съд /тъй като само неговият акт е предмет на извънредна проверка по глава тридесет и трета от НПК/ от изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и внимателна проверка на събраните доказателства се опровергава от съдържанието на постановеното решение, проверено в контекста на доказателствената съвкупност и параметрите на повдигнатите обвинения. Второинстанционният състав изключително внимателно и задълбочено е коментирал процесуалните действия на предходната инстанция при допускане, събиране и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Той основателно не е съзрял доказателствен дефицит, налагащ удовлетворяване на отхвърлените от районния съд искания на адвоката на подсъдимия за разпечатки от телефонните разговори на свидетелките К. и Д., за справки за движението на автомобила на Д. и този на подсъдимия, за разпит на второто поемно лице от протокола за разпознаване и на лице, пострадало от друго деяние. Всички тези претенци правилно са преценени от първостепенния съд като насочени извън предмета на делото и свързани с установяване на факти, които нямат тежест при проверка на достоверността на вече установени обстоятелства.

На следващо място, неоснователно се твърди в искането, че съдът е обсъдил едностранчиво гласните доказателства, пренебрегвайки показанията на свидетелите Г., И., Е., П. и Б., които били "очевидци на алибито" на подсъдимия. Тук е мястото да се изтъкне, че в допълнение към искането за възобновяване осъденият заявява, че е посетил на инкриминираната дата апартамента на пострадалата в търсене на сексуално разнообразие т.е. той се разграничава от версията за "алиби". Независимо от това, тъй като становището в искането няма доказателствена стойност, настоящият съд отбелязва, че с атакуваното решение е направен прецизен разбор на информацията, съобщена от изброените свидетели. Свидетелските показания са анализирани съвкупно, в логическото им единство, като са посочени детайлните разминавания и противоречия, обусловили като цяло тяхната неубедителност и мотивирали решаващите състави да не ги кредитират.

Лишено от основание е и твърдението на осъдения и защитата му, че съдът безкритично се е доверил на показанията на А. Б. Вярно е точно обратното - съдебният състав подходил внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях, съобразявайки че свидетелката има качеството на пострадало лице. Разказът й е ценен поради неговата последователност, подробност и логичност, както и поради подкрепата му чрез други доказателствени източници - показанията на свидетелките Д. и К. и данните от съдебно-медицинската експертиза. Опитът на подсъдимия да опровергае пострадалата с твърдението, че тя лъже, тъй като свидетелства за негова несъществуваща татуировка, правилно е преценен като неуспешен. Въззивният съд коректно отбелязал, че Б. в нито един момент не е твърдяла, че подсъдимият при извършване на деянията имал татуировка, а направила несигурна асоциация с възможно посещение на М. преди години. Неприемливо е и възражението, че пострадалата била приела и други клиенти и всеки от тях би могъл да е автор на инкриминираните деяния, тъй като посочените по-горе доказателства и преди всичко данните за състоянието и поведението на Б. след напускането на апартамента от М. и отнемането на телефоните, чрез които тя уговаряла посещения, изключват подобна възможност.

Авторството на деянията е установено по несъмнен начин при спазване на установения процесуален ред, поради което не е налице основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. от НПК.

Не могат да бъдат споделени и аргументите за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличаването му с една трета съгласно чл. 24 от НК.

Не е вярно оплакването, че съдът е наложил най-тежките възможни санкции, предвидени от законодателя. Наказанията за първите две престъпления са ориентирани над средния размер, но не достигат максимума, а наказанието за грабежа е под средния размер. Обществената опасност на всяко от престъпленията е точно преценена с оглед конкретните му измерения. Доводът на защитата за добри характеристични данни и безупречно социално поведение на осъдения се конфронтира с данните за предходно осъждане и извършването на трите престъпления в изпитателния срок на определеното с него наказание. Обществената опасност на дееца е преценена и с оглед проявената от него ненужна и нелогична жестокост към пострадалата, която доброволно предлагала сексуални услуги срещу пари. Висшето образование на осъдения очевидно не е станало облагородяващ личността му фактор, тъй като не е моделирало нито ценностната му система, нито поведението му. Цялостната престъпна дейност на М., предмет на настоящето дело, включва три тежки умишлени деяния, извършени от личност с висока степен на обществена опасност, поради което съдът правилно е приложил чл. 24 от НК, отмервайки справедливо наказание, адекватно на целите на чл. 36 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК