Решение № 16924 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2019 г.

Решение № 16924 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дачева против решение № 292 от 11.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3543/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Брезово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на В. Дачева против заповед № 780/14.11.2017 г. на кметът на Община Брезово, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "двуетажна масивна сграда", находяща се в УПИ ІХ-243, кв. 32 по плана на с. Върбен, Община Брезово, обл. Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и приложената заповед за заместване, както и предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателката. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Доводите в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена в нарушение на преписаната от закона форма, като в същата не е посочено правното основание за издаването й, както и че строежът не е индивидуализиран, са неоснователни. В административния акт изрично е посочено, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В заповедта е налице описание на строежа като е направено и изрично позоваване на констативния акт, в който строежът е описан подробно във всичките му части и е изготвена окомерна скица на разположението на строежа в имота. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната двуетажна масивна сграда представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Установено е, че извършител на строежа е В. Дачева и същият е построен след 2006 г., като старата постройка е изгоряла. За същия не са налице строителни книжа. Предвид годината на извършване на незаконния строеж същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ДР ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, е правилен. Доводът на касаторката за допуснати съществени нарушения в административното производство, тъй като органът не е изследвал датата на построяване на сградата и съответно търпимостта й, е неоснователен. Действително административният орган е длъжен да установи годината на извършеното незаконно строителство и да направи преценка за търпимостта на строежа, но в случая това е направено в съдебното производство, като по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е извършен след 2006 г., поради което същият не е търпим. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,