Решение № 5102 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2020 г.

ВАСVIII отделение21.04.2021 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184/23.09.2020 г. по адм. дело № 342/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Топлофикация - ВТ" АД, ЕИК [ЕИК], сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5102 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция "Дунавска" на Агенция "Митници" срещу Решение № 184/23.09.2020 г. по адм. дело № 342/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено негово Решение № 32-93274/24.03.2020 г., с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/22.01.2020 г. на ТД "Дунавска" и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото искане от "Топлофикация - ВТ" АД, гр. В. Търново, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и при необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа тезата, че не са били налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за освобождаване от акциз на енергийни продукти, използвани при производство на електрическа енергия, тъй като лицензията на "Топлофикация - ВТ" АД е за производство само на топлинна енергия, като дейността по производство на електрическа енергия не е част от условията по лицензията. Развива подробни доводи в подкрепа на тезата си в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Ответникът по касационната жалба – "Топлофикация ВТ" АД, гр. Велико Търново – в представен писмен отговор, чрез юрк. Т. Х., оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС – Велико Търново е законосъобразността на Решение № 32-93274/24.03.2020 г. на директора на ТД "Дунавска" в Агенция "Митници", с което на "Топлофикация - ВТ" АД на основание чл. 24б, ал. 5 ЗАДС е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/22.01.2020 г. По делото не е имало спор по фактите, а именно, че от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) на "Топлофикация - ВТ" АД са издадени лицензии с № Л-022-02/15.11.2000 г. за дейност "производство на топлинна енергия" и № Л-021-05/15.11.2000 г. за дейност "пренос на топлинна енергия", всяка за срок от 20 години. С Решение № И1-Л-022-01/18.09.2006 г. на ДКЕВР е изменена Лицензия № Л-022-02/15.11.2000 г. за производство на "топлинна енергия", по отношение на енергийния обект, като е допълнена с нов обект "Инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, включваща когенератор с електрическа мощност 2, 81 MW и топлинна мощност 2, 95 MW". Същата е въведена в експлоатация през 2007 г., след издаване на Решение № Р-061/1.06.2007 г. на ДКЕВР, с което на дружеството се разрешава осъществяване на лицензионна дейност чрез обект "Инсталация за комбинирано производство". С Решение № И2-Л-022/9.05.2019 г. на КЕВР е изменена лицензия № Л-022-02/15.11.2000 г. за дейността "производство на топлинна енергия", във връзка с извеждане от експлоатация на промишлен парен котел и водогреен котел, и въвеждане в експлоатация на парен котел за изгаряне на биомаса, като общата инсталирана топлинна мощност се променя от 171, 4 MWt на 111, 75 MWt, а електрическата мощност остава непроменена – 2, 810 MWе. С Решение № ИЗ-Л-022/5.03.2020 г. на КЕВР е продължен срокът на лицензия № Л-022-02/15.11.2000 г. за дейността "производство на топлинна енергия" и на лицензия № Л-021-05/15.11.2000 г. за дейността "пренос на топлинна енергия", издадени на "Топлофикация - ВТ" АД с 20 години, считано от датата на изтичане на първоначалния срок на лицензиите – 16.12.2020 г. С вх. № 32-22508/22.02.2020 г. на ТД "Дунавска" "Топлофикация - ВТ" АД е подало искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти, използвани при производството на електрическа енергия, като е приложило гореизброените доказателства, както и други изискуеми документи. Издадено е процесното Решение № 32-93274/24.03.2020 г., с което е отказано издаването на удостоверение по искането, като отказът е обоснован с факта, че представената от заявителя лицензия с № Л-022-02/15.11.2000 г. е за производство само на топлинна енергия, поради което не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценил е, че отказът е материално незаконосъобразен, тъй като видно от цитираните решения на ДКЕВР, първоначално издадената лицензия на дружеството е била изменена, като е допълнена с нов обект - инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, поради което е налице изпълнение на изискването на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 14, § 1, б. а) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, както и на даденото задължително тълкуване на Съда на Европейския съюз на тази разпоредба в Решение от 7 март 2018 г. по дело С-13/17. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение и за противоречието му с материалния закон. Решаващият състав подробно е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал кореспондиращи фактически и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти, използвани при производство на електрическа енергия, от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката. В процесния случай, с цитираните решения на ДКЕВР е изменена издадената на дружеството лицензия, като с първото е допълнена с обекта "Инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия", а с последващото е разрешено започване осъществяването на лицензионната дейност чрез този обект. Следователно дружеството е получило лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката. В т. ЗЗ от цитираното от АС – В. Търново Решение на СЕС по дело С-13/17, се посочва, че ако една инсталация за когенерация е лишена от освобождаването, предвидено в член 14, § 1, б. а), първо изречение от Директива 2003/96 единствено поради това, че тя произвежда не само електроенергия, но комбинирано топло- и електроенергия, от това може да произтече неравно третиране между производителите на електроенергия, което би било източник на нарушения на конкуренцията, увреждащи функционирането на вътрешния пазар в енергийния сектор. От изложеното следва, че неправилно с Решение № 32-93274/24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция "Дунавска" на Агенция "Митници" е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/22.01.2020 г. на ТД "Дунавска", подадено от "Топлофикация-ВТ" АД и като е достигнал до този правен извод, Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение, което не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юриконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 24, ал. 2, т. 3